2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 188 гр. София, 17 март 2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3830 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Стал 2007“ ЕООД срещу решение № 952/30.04.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 5227/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 2582/24.04.2018 г. по гр. дело № 3662/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), е признато за установено по предявения от К. М. М. и С. Х. М. срещу дружеството-жалбоподател, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че учреденото в полза на последното от ищците, ипотечно право, произтичащо от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ... г., том.., рег. № ..., нот. дело № ... г. на нотариус с рег. № .., вписан в Службата по вписванията – [населено място] с вх. № .. г. – акт №.., том № .., не съществува поради погасяване по давност на обезпеченото задължение, произтичащо от нотариалния акт и договор за заем от 26.06.2008 г., сключен между ответното дружество-касатор като заемодател и Й. К. М. като заемополучател; постановено е и заличаване на ипотеката, обективирана в горепосочения нотариален акт; в тежест на касатора са възложени разноските и държавната такса по делото. Касационната жалба на ответното дружество е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното въззивно решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответниците по касационната жалба – ищците К. и С. М. в отговорите на жалбата излагат доводи и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Оплакването и доводите в касационна жалба за недопустимост на въззивното решение се заключават в следното: Сочейки разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, касаторът поддържа, че по делото е следвало да се конституира като страна – ответник по иска, заедно (наред) с обезпечения кредитор – ответното дружество-жалбоподател, още и Е. Й. М. – единствена наследница на заемополучателя Й. К. М.. В тази връзка се поддържа, че съдебното решение следва да бъде еднакво за страните по материалното правоотношение, които имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК и тяхната процесуална легитимация е съвместна, за което касационната инстанция (съдът) следи служебно. За това свое становище жалбоподателят се позовава на решение № 153/29.12.2016 г. по търг. дело № 896/2015 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС. В заключение, касаторът поддържа, че след като съдът не е конституирал като страна по делото лицето, чиито права са упражнени съгласно чл. 151 от ЗЗД, във вр. с чл. 2 от ГПК, и двете съдебни инстанции (първата и въззивната) са постановили недопустими съдебни решения. В посоченото от жалбоподателя решение № 153/29.12.2016 г. по търг. дело № 896/2015 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС е разгледан случай, подобен на този по настоящото дело, и е прието, че правният интерес за ищеца да установи по исков ред, че длъжникът вече не дължи, произтича от изричната норма на чл. 151 от ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, какъвто се явява и ищецът, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. С оглед посочената разпоредба, е прието и че предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим и следва да бъде разгледан по същество; допустимо е и искането по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД за заличаване на вписаната законна ипотека, явяващо се последица (а не самостоятелен иск) от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на обезпечените вземания. Прието е също, че с този иск ипотекарният длъжник (ищецът) упражнява свое право, а не правото на длъжника по основното правоотношение, от което е породено обезпеченото вземане, поради което не е налице хипотезата на предявяване на чужди права пред съд по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК. С оглед това е прието и че длъжникът по материалното правоотношение, от което е възникнало обезпеченото вземане, следва да бъде конституиран не като съищец на ипотекарния длъжник, а като ответник по иска, заедно с обезпечения кредитор. Изтъкнато е и че тъй като решението следва да бъде еднакво за страните по материалното правоотношение, същите имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и тяхната процесуална легитимация е съвместна, като за нея съдът, в това число и касационната инстанция, следи служебно; т.е. – макар това да не е изрично посочено в решението, на практика в него е прието, че в тези случаи е налице задължително (а не факултативно) необходимо другарство. Производството по настоящото дело се е развило единствено между двамата ищци К. и С. М., които са ипотекирали своя имот за обезпечаване на чуждо задължение, и обезпечения кредитор (заемодател) – ответното „Стал 2007“ ЕООД (сега касатор), без в исковото производство да е участвал длъжникът (заемополучателят) Й. М., чието задължение е било обезпечено, респ. – в производството по делото не е била конституирана и неговата наследница Е. М.. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – с оглед извършване на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на решението. В тази връзка, касационното обжалване следва да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния (служебно формулиран, съгласно т. 1 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: задължителни необходими другари на страната на ответника ли са обезпеченият кредитор и неговият длъжник (респ. – техните универсални правоприемници) в производството по предявен от трето лице, ипотекирало свой имот, отрицателен установителен иск, че ипотечното право, учредено от ищеца в полза на обезпечения (ипотекарния) кредитор, е погасено поради погасяване на обезпеченото задължение, респ. – на насрещното му обезпечено вземане. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 27 381.62 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 952/30.04.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 5227/2018 г. на С. апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателя „Стал 2007“ ЕООД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 27 381.62 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната. След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: