Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр. София, 16.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдия Ч. наказателно дело№ 477 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на двама от защитниците на подсъдимия С. А. Я. и по жалба, подадена от защитника на подсъдимия Б. Л. Б., всички против въззивно решение № 473/20.12.2013 г. на Софийския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 1055/2013 г., с което е изменена присъда № 30/07.12.2012 г. на Софийски окръжен съд по НОХД № 603/2011 г. В с. з. пред настоящата инстанция касаторът Я. се явява лично и с упълномощен защитник адв. К. Г., която в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК представя допълнение към подадените от подсъдимия чрез договорните му защитници адв. Д. Я. и адв. Р. Г. касационни жалби. Последните, ведно с допълнението, се поддържат по развитите в тях доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Заявени са съществени нарушения на процесуалния закон поради липса на всестранно и пълно изследване на доказателствата, несъставомерност на деянието по чл. 150 от НК и поглъщане на съставите на престъпленията, за които е обвинен и признат за виновен, явна несправедливост на наложените на С. Я. наказания. При условията на алтернативност са направени искания за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или намаляване на наложените наказания и прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Подадената от подсъдимия Б. Б. чрез адв. Е. Х. касационна жалба с доводи, относими към всички касационни основания, се поддържа лично и от защитата. Сочи се неподкрепеност на фактите, изложени в обвинителния акт от наличните по делото и неправилна оценка на доказателства, несъставомерност на деянието по чл. 142а, ал. 1 от НК и прекомерност на наложеното на подсъдимия наказание за деянието по чл. 150, ал. 1 от НК. Исканията са за оправдаване на касатора за деянието по чл. 142а, ал. 1 от НК и връщане на делото за ново разглеждане от САС или за намаляване до минимума наложеното за деянието по чл. 150, ал. 1 от НК наказание и определяне на общо най-тежко такова до размера от три години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Повереникът на частния обвинител Н. Б. Д. – адв. С. Т., представил в срок възражение във връзка с неоснователността на подадените касационни жалби, моли за оставяне в сила атакуваното въззивно решение поради липса на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон и справедливост на наложените на подсъдимите наказания. Претендира присъждане на направените от доверителката му разноски. Прокурорът от ВКП намира жалбите за неоснователни, поради което предлага да бъдат оставени без уважение, като сочи и частичната им недопустимост поради обстоятелството, че въззивното производство е образувано единствено по жалба на частния обвинител. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъдата на Софийски окръжен съд подсъдимият С. А. Я. е признат за виновен, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК са му наложени наказания за извършените деяния по чл. 142, ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години; чл. 142а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - лишаване от свобода за срок от две години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години; чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3, хип. 1 и хип. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години; чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, хип. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години; чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Я. е определено общо най-тежко наказание в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият Б. Л. Б. е признат за виновен, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК са му наложени наказания за извършените престъпления по чл. 142а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години; чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3, хип. 1 и хип. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - лишаване от свобода за срок от две години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години; чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, хип. 1 и хип. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. Определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Б. общо най-тежко наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, като на осн. чл. 25, ал.1, във връзка с чл. 23, ал.1 НК съдът определил на подсъдимия Б. най-тежкото наказание от наложените по НОХД № 1/2011 г. и по НОХД № 277/ 2011 г. – и двете по описа на PC – Костинброд в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн чл. 66, ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 4 от НК е отложил с изпитателен срок от 5 години. Към последното е присъединено наложеното по НОХД № 1/2011 год. по описа на PC – Костинброд наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, приспаднато е изтърпяното по същото дело наказание пробация. На основание чл. 112 от НПК и чл. 189, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд е постановил унищожаване на веществените доказателства и солидарното заплащане от подсъдимите на направените по делото разноски, както и тези от частния обвинител. С обжалваното пред касационната инстанция решение № 473/20.12.2013 г. на Софийския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 1055/2013 г., първоинстанционната присъда е изменена като наложеното на С. А. Я. наказание по чл. 142, ал. 1 от НК е увеличено на четири години лишаване от свобода; наказанието по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3, хип. 1 и хип. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК лишаване от свобода е увеличено на две години и два месеца; наказанието за деянието по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК е увеличено на три години и четири месеца лишаване от свобода; наказанието по чл. 144, ал.3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е увеличено на две години и два месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. А. Я. е определено общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода, търпимо на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС в затвор от открит тип при първоначален общ режим. С въззивното решение наложеното на Б. Л. Б. наказание за деянието по чл. 142а, ал.1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е намалено на една година и осем месеца лишаване от свобода; наказанието по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е намалено на една година и десет месеца лишаване от свобода; наказанието по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е увеличено на три години и четири месеца лишаване от свобода. Постановено е общото наказание от три години и четири месеца да бъде изтърпяно в затвор от открит тип при първоначален общ режим. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК на подсъдимия Б. Л. Б. е определено общо най-тежко наказание по НОХД № 603/2011 г. на Софийски окръжен съд, по НОХД № 1/2001 г. и НОХД № 277/2011 г. – и двете по описа на Районен съд – Костинброд в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода, търпимо на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС в затвор от открит тип при първоначален общ режим. Първоинстанционната присъда е отменена в частта относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение и на двамата подсъдими. В останалата част същата е потвърдена. ВКС намира касационните жалби на подсъдимите Я. и Б. за допустими, но разгледани по същество за неоснователни. По доводите за допуснати нарушения на процесуалния закон: Изтъкнатите в жалбите на двамата подсъдими доводи за пороци във вътрешното убеждение на инстанциите по същество поради липса на всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото не може да бъде споделен. Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на глава 27 - чл. 372 ал. 4, вр. чл. 371 , т. 2 от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са дали съгласие да не се събират доказателства за тях. Решението на първоинстанционния съд за разглеждане на делото по посочения ред е взето в съгласие с процесуалните правила. Събраните от органите на досъдебното производство доказателства не са съдържали противоречия относно съставомерните факти. Видно от съдържанието на обвинителния акт, липсва противоречие между фактическо и юридическо обвинение. След преценката на съдебния състав за подкрепеност на самопризнанията от доказателствата, страните в процеса не разполагат с възможността за събиране на нови такива, за проверката на наличните или да поставят, още повече за първи път пред касационната инстанция, въпроса за тяхната годност. Именно поради процесуалните ограничения за оспорване на поддържаните от прокурора и валидно признати от подсъдимите факти, направените понастоящем оплаквания във връзка с достоверността на показанията на свидетелката Н. Д., която е и частен обвинител по делото, използването на доказателствени средства, събрани при допускане нарушение на процедурата по чл. 223 от НПК, неразкриване на обективната истина по делото, не следва да бъдат обсъждани. От друга страна липсата на конкретно изброяване на подкрепящите самопризнанието доказателства при даване ход на делото по реда на глава 27 от НПК, с които Я. и Б. са били запознати, не е довело до ограничаване правото им на защита, доколкото дължимият анализ на наличните гласни и писмени доказателства е бил направен в достатъчен обем от Софийски окръжен съд в първоинстанционния съдебен акт. Вярна е и направената в мотивите на въззивното решение констатация, че при провеждане на производството по реда на чл. 371 , т. 2 от НПК съдът не дължи толкова подробен анализ, какъвто е направен от първоинстанционния съд. Признатите от касаторите факти се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което Я. и Б. не са били лишени от възможността да се защитават по тях и по приложимото право, което прокурорът е посочил, че се извежда от тези факти. Изявлението на подсъдимите за разглеждане на производството по посочената диференцирана процедура е направено в присъствието на защитниците им, при изразено становище от защитата на първия за достатъчност на събраните доказателства и отсъствие на пречки за разкриване на обективната истина. Нещо повече, разглеждането на производството по реда на съкратеното съдебно следствие не само стеснява обсега на процесуалните искания и действия, но и редуцира претенциите за накърнено право на защита, доколкото последната е ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт (вж. в този смисъл т. 8.1 от ТР 1/2009 г. на ОСНК). По доводите за допуснати нарушения на материалния закон: Оплакването за материална незаконосъобразност, свързано с признаването на Я. и Б. за виновни по повече от един текст при наличие на едно деяние и при поглъщане на принудата и противозаконното лишаване от свобода от отвличането е неоснователно. Отвличането е различно престъпление от това по чл. 142а от НК. Независимо от упражнената принуда и продължителността на времето, в което пострадалата е била лишена от възможност за свободно придвижване, в конкретния случай деянието по чл. 142а, ал. 1 от НК е довършено с факта на насилственото й настаняване в автомобила, с който свидетелят Р. Б. е взел подсъдимите пред дома на Я. на 20.10.2010 г. Обективната съставомерност на деянията по чл. 142а от НК и по чл. 143, ал. 1 от НК правилно е изведена от последващите други действия, предприети от подсъдимите в по-късен времеви отрязък на процесната дата, с цел Н. Д. да бъде противозаконно лишена от свобода и принудена да извърши и претърпи нещо, противно на волята й. Изложените в този смисъл пространни мотиви на контролираните инстанции, които настоящият състав напълно споделя, не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Голословно е и твърдението на защитата на С. Я. за несъставомерност на деянието по чл. 150 от НК. Физическият контакт на подсъдимия във връзка с извършените блудствени действия с пострадалата, насилието с цел сломяване на съпротивата й, принуждаването и сама да опипва интимните си части и да издава звуци, наподобяващи такива при полов акт, са все елементи от изпълнителното деяние на двуактното престъпление по чл. 150 от НК. Пресъздаването им в мотивите на съдилищата е в съгласие с признатите от Я. факти от обвинението. По доводите за явната несправедливост на наложените на касаторите наказания: Като смекчаващи отговорността на подсъдимите, САС съд е отчел /л. 51 от въззивното производство/ изразеното съжаление, младата им възраст, чистото им съдебно минало към момента на извършване на деянията и трудовата им ангажираност. Поради това, доводите на защитата в обратния смисъл не се подкрепят от данните по делото. Що се отнася до направените от Я. и Б. признания, същите не следва да бъдат ценени като допълнителни смекчаващи вината обстоятелства, доколкото не са спомогнали своевременно и съществено за разкриването на извършените деяния още в хода на досъдебното производство (вж. в този смисъл т. 7 от ТР 1/2009 г. ОСНК). Настоящият касационен състав се солидаризира с изложените от въззивния съд пространни мотиви във връзка с обществената опасност на деянията, характеризиращи се с изключителна агресия и цинизъм, и понесените тежки последици от пострадалата Д.. Обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанията са оценени правилно от САС съобразно тяхната тежест и значение. При съпоставката им не е допуснат дисбаланс, несъответен с действителното им значение. Поради това, наложените им наказания са справедливи, съобразени с целите по чл. 36 НК, като с оглед вида и размера им, приложението на института на условното осъждане не е възможно. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 473/20.12.2013 г. на Софийския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 1055/2013 г., с което е изменена присъда № 30/07.12.2012 г. на Софийски окръжен съд по НОХД № 603/2011 г. ОСЪЖДА С. А. Я. и Б. Л. Б. да заплатят солидарно на частния обвинител Н. Б. Д. направените пред касационната инстанция разноски в размер на триста лева, представляващи възнаграждение за повереник. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.