5 Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. София, 01 октомври 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Явор Гебов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 344/2020 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Т. Н. Т. срещу присъда № 8/11.02.2020г. на Хасковски окръжен съд, постановена по внохд № № 433/2019г. по описа на същия съд.
В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Оспорват се фактическите констатации относно това, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, доколкото употребата е основана на медицинско изделие - „ DRAGER DRUG CHEK 3000”, при неяснота относно начина му на производство, неговата качественост, респ. достоверност. Поради това се твърди, че същият не представлява „техническо средство” по смисъла на закона. Поставя се въпроса за момента на произвеждането на теста и съответствието на използването му и резултатите му с Регламент(ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на съвета от 5 април 2017г. за медицинските изделия за ин витро диагностика. Твърди се, че проверката с теста е извършена в нарушения изискванията на Наредба №1/19.07.2017г. - лицето е тествано в по-късен момент и преди това е приемало напитки и дъвкало дъвка; само един полицейски служител е извършил тестването, като резултатите от него са разчетени едва на следващия ден, а тампонът е движен повече от 30 секунди, при положение, че нормативно предписано е това да се случи в интервал от 15 до 30 секунди. Освен недоказаността на употребата на наркотични вещества, не бил осъществен и друг обективен признак от състава на престъплението - употребата на наркотични вещества да са довели до промяна на съзнанието на дееца и до опасност при управлението на МПС от негова страна. Освен това било налице съществено разминаване в отразените в писмените материали часове на спирането на водача за проверка, извършването на проверката и съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Доколкото липсвало законово определение на „кокаин”, не било ясно за какво е обвинен подсъдимия - за управление на МПС след употреба на „кокаинов храст” или за управление, след употреба на „листа от кока”. Същевременно използваният при проверката тест не бил уникален, поради което не било несъмнено установено че именно това е тестът, употребен при проверката на подсъдимия. Оспорва се и субективната страна на деянието.
Прави се искане за преюдициално запитване до СЕС за съответствието на използвания в наказателното производство наркотест и текста на чл. 343б, ал.3 от НК с Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на съвета от 5 април 2017г. за медицинските изделия за ин витро диагностика. Възразява се срещу размера на наложените наказания, като се претендира приложението на чл. 55 от НК. В заключение се иска при условията на алтернативност отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия; отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане или намаляване размера на наложените наказания.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа развитите в жалбата доводи, както и исканията направени с нея.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С обжалваната пред ВКС присъда Хасковски окръжен съд реализирал правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 334,т. 2 от НПК като отменил изцяло присъдата на РС - Димитровград по нохд № 4/2019г., с която подс. Т. Н. Т. бил изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Вместо това постановил нова присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен в това, че на 16.12.2018г. на автомагистрала „М.”, в землището на [населено място], управлявал МПС - лек автомобил „М. А.” с ДК [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества - кокаин, установено с техническо средство - тест за установяване на употреба на упойващи и наркотични вещества „DrugChek 3000” с № REF8325554 LOT ARFL- 0361, поради което на осн.чл. 343б, ал.3 във връзка с чл. 54 от НК е осъден на 1 (една) година и 4 (четири) месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с 3 (три) години изпитателен срок.
На осн. чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 (две) години, като е приспаднато времето, през което той е бил лишен фактически от това право, считано от 16.12.2018 година.
На подсъдимия Т. са възложени разноските, направени в хода на съдебното производство.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Преди всичко, претенцията за отправяне на преюдициално запитване до СЕС не може да бъде удовлетворена. В касационната жалба се сочи, че предприетия законодателен подход за т.нар. „нулева толерантност”, при който законът не поставя изискване употребата на наркотици да е повлияла психически, физически или по друг начин на водача, е в нарушение на правата на лицето по чл. 49, т. 3 от Хартата на основните права на ЕС и по чл. 6 от ЕКПЧ. В частност се заявява, че „извършването на ин витро тест за употреба на наркотични вещества по реда на наредба, както и самият чл. 343б, ал. 3 от НК противоречат на регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на съвета от 5 април 2017 година за медицинските изделия за ин витро диагностика и на правото на ЕС. На първо място необходимо е да се посочи, че общностното право не съдържа норми, които да въвеждат количествен критерий за доказване употребата на наркотични вещества. На следващо място - несъмнено чрез преюдициалното запитване се цели гарантиране еднаквото тълкуване и прилагане на правото на Съюза. По естеството си то представлява средство, предоставено на юрисдикциите на държавите членки, чрез което те могат да сезират СЕС с въпроси относно : 1) тълкуването правото на съюза или; 2) валидността на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Във всички случаи, като условие за допустимост на питането се поставя изискването то да е от значение за решаване на делото по същество („главното дело”). Затова една от формалните предпоставки за допустимост на преюдициалното запитване пряко се отнася до задължението на запитващата юрисдикцията да посочи причините, поради които са възникнали въпросите относно тълкуването или валидността на разпоредби от правото на ЕС, както и констатациите си за връзка между тези разпоредби и националното законодателство, иначе прилагащо се в главното производство. С развитите в касационната жалба доводи за необходимост от отправяне на преюдициално запитване, по същество защитата иска да установи дали регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на съвета от 5 април 2017 година за медицинските изделия за инвитро диагностика трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба да използва за нуждите на доказването в наказателния процес резултатите от употребата на посочените медицински изделия. Следователно доводите касаят не тълкуването на правото на съюза, а доказателствения стандарт, приложим от националните съдилища, в съответствие с изискванията на националния процесуален закон, при установяване факта на употреба на наркотични вещества от дееца. Националното право обаче (материално и процесуално) стои извън обхвата на компетентност на Съда на ЕС. В този смисъл са и Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (бр.C 257/1 от 20.07.18 г. на Официалния вестник на ЕС), съгласно които преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство. “
Друг е въпросът, че Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на съвета от 5 април 2017г. за медицинските изделия за ин витро диагностика, освен че се прилага от 26.05.2022г., няма връзка с предмета на спора по главното дело, тъй като същият се отнася до съвсем различен аспект на употребата им. От една страна чрез регламента се дефинират изискванията, осигуряващи безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на медицинските изделия за инвитро диагностика, а от друга - установяването на стандарти за качеството и безопасността им, за да се отговори на общите опасения във връзка с безопасността им. Затова обсъжданият регламент преимуществено е насочен към хармонизиране правилата за пускането на пазара и пускането в действие на медицинските изделия за инвитро диагностика, като наред с това осигурява надеждността и стабилността на данните от изпитванията на действието (различно от клиничното действие - вж. чл. 2, т. 41 от Регламента) и защитата на безопасността на участниците в тези изпитвания.
При така изтъкнатото се налага заключението, че казусът не поставя като проблем тълкуването на правото на ЕС, поради което не може да бъде уважено настояването на защитата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Част от възраженията (относно съществено разминаване в отразените в писмените материали часове на спирането на водача за проверка, извършването на проверката и съставянето на акта за установяване на административно нарушение) са относими към обосноваността на съдебния акт, поради което следва да се оставят без разглеждане, тъй като съгласно нормите на НПК, необосноваността не е касационно основание.
Неоснователно се претендира неяснота в предявеното обвинение, тъй като доколкото липсвало законово определение на „кокаин”, не било ясно за какво е обвинен подсъдимия - за управление на МПС след употреба на „кокаинов храст” или за управление, след употреба на „листа от кока”. В обвинителния акт недвусмислено е посочено, че подсъдимият е обвинен за управление на МПС след употреба на „наркотични вещества”- кокаин. По това обвинение подсъдимият се е защитавал и именно в неговите фактически рамки са поставени съдебните актове на инстанциите по същество. Друг е въпросът, че за обективната съставомерност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК законът не поставя изискване за установяване на начина на обработката и извличането на високорисковото наркотично вещество от съответното растение.
Следващата основна група възражения – за допуснати нарушения на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверката с теста, също не се споделят. Те са подробно развити пред въззивния съд, който подробно се е спрял на тях и убедително ги е отхвърлил като неоснователни (л.л.77 - 78 от внохд № 433/2019 по описа на ОС - Хасково). Доводите на защитата, че нарушенията, състоящи се в това, че подсъдимият е тестван в по-късен момент и преди това е приемал напитки и дъвкал дъвка; че само един полицейски служител е извършил тестването, като резултатите от него са разчетени едва на следващия ден, а тампонът е движен повече от 30 секунди, при положение, че нормативно предписано е това да се случи в интервал от 15 до 30 секунди, биха имали значение само ако за обективната съставомерност на деянието се изискваше употребата на наркотично вещество да е „установена по надлежния ред”, така както се изисква съобразно нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК. Затова концентрирането върху формалните изисквания за установяване и документиране на деянието по Наредба №1/2017г. не би могло да доведе до удовлетворителен за касатора резултат. Това обаче съвсем не означава безкритично възприемане на показанията на съответното техническо средство - вещества „DrugChek 3000”, което е едно от възможните, но не непременно единственото доказателствено средство, даващо информация относно главния факт на доказване в процеса. Напротив - установяването на употребата на наркотично вещество и управляването на МПС след тази употреба, може да се извърши с всички допустими доказателствени средства – чрез гласни доказателствени средства, веществени доказателства, по експертен път и пр., стига доказателствата в своята съвкупност да водят до непоколебимото заключение, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество. Следователно, не може да се заключи, че законодателния подход за установяване на престъпното деяние, позволява занижен доказателствен стандарт, изразяващ се единствено в използване за нуждите на доказването на резултатите от употребата на техническото средство - съответния наркотест.
Принципно, в правото на решаващия съд е да прецени обективността и достатъчността на доказателствата и доказателствените средства, но законосъобразното му упражняване изисква задълбочен и цялостен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Точно така е постъпил окръжният съд, който убедително е защитил изводите си по фактите, изпълнявайки задължението си да подложи на детайлен, пълен и съвкупен анализ доказателствените материали. Приложеният като веществено доказателства наркотест - „DrugChek 3000” с № REF8325554 LOT ARFL- 0361, е годно техническо средство, веществено доказателство, приложено по делото, върху което надлежно е удостоверено с надпис отстрани на опаковката му, че е бил приложен спрямо подсъдимия с посочване на трите му имена и ЕГН. Това обстоятелство надлежно е отразено и в протокол за оглед на веществени доказателства от 17.12.2018г. (л. 29 от ДП). Поради отбелязване на обстоятелството, че техническото средство е използвано при проверката на подсъдимия е налице ясна доказателствена пътека не будеща съмнение, че вещественото доказателство е относимо към конкретния случай, тъй като именно то е използвано при проверката на подсъдимия, съответно - че резултатът му се отнася към релевантните за отговорността му факти. Затова не се споделя довода на защитата, че поради идентичност в номерата на теста с други такива, посочени в съдебни актове на РС - Димитровград и РС - Бургас не се установявало с необходимата категоричност, че тестът е използван спрямо подсъдимия.
Наред с това, тестът, отчетеният от него резултат, протоколът за оглед на вещественото доказателство, съвсем не са единствените доказателствени източници, залегнали в основата на осъждането на подсъдимия. Те кореспондират с гласните доказателствени средства (показанията на св. К. и С. - относно обстоятелствата по проверката и факта на управление на МПС от подсъдимия); писмените доказателства, установяващи техническата годност на уреда за проверка на наркотичните вещества "DRAGER DRUG TEST 5000" и компетентността на полицейските служители да боравят с него, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза и убедителната му защита от експерта в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание. Освен това, въззивният съд внимателно е обсъдил дадените от подсъдимия обяснения и с основание е заключил, че в частта им, в която сочи различни причини от фактическо естество, които биха могли да доведат до положителен резултат при проверката, се опровергават от заключението на съдебно - медицинската експертиза. На следващо място, изяснено е, че при проверката анализаторът е отчел положителен резултат за това, че водачът е употребил кокаин. Извън това, от показанията на свидетелите К. и С. е изяснено, че водачът не е имал възражения по отношение на резултата от проверката.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че доказателствените изводи на въззивния съд са правилни и почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници.
Несподелими са и доводите, с които се оспорва наличието на субективната страна на деянието. Поначало престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е такова на формално извършване, при което умисълът може да бъде само пряк. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което принципно се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. На следващо място, законът не въвежда като елемент от обективната страна на деянието изискването водачът на моторното превозно средство да е повлиян от употребата на наркотично вещество, както и необходимостта това повлияване да се е отразило на способността му да управлява МПС в съответствие с изискванията на ЗДВП за безопасно движение по пътищата. Впрочем, забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е абсолютна и тя не търпи отклонение, независимо от доводите, свързани с начин, време, място на употребата на наркотичното вещество, както и степента на повлияването на водача от употребата на конкретното наркотично вещество. Тази забрана е намерила отражение в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК, криминализираща проявите от този тип, при която е възприет законодателен подход на т.нар. „нулев толеранс” по отношение на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Дали този подход е уместен или не, е въпрос на законодателна дейност, която понастоящем, при действащата материално - правна регламентация на обективните и субективните признаци от състава на коментираното престъпление, не може да е предмет на обсъждане в настоящето касационно решение. Важно е също да се посочи, че съгласно информация на Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (вж. Регламент (ЕО) № 1920/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006г. относно Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании) подходът за „нулева търпимост”, без изследване способността за шофиране, е въпрос на национална политика и законодателство, възприет от редица държави - членки на ЕС. Всъщност, преобладаващата съдебна практика на ВКС по идентични казуси е именно в тази насока, а соченото от защитата Р. № 184/06.10.2017г. на ВКС по н.д. № 720/2017г., І н.о. е инцидентно, доколкото изследва способността за шофиране след употреба на наркотично вещество - изискване, което законът не поставя за съставомерността на деянието.
По тези съображения, ВКС намери, че липсва нарушение по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, поради което липсва необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено.
Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че деянието съставлява престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да шофира МПС, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление. Друг е въпросът, че нарушението на материалния закон се претендира като резултат от допуснати нарушения на процесуалния закон при извеждане на фактическите изводи, а както бе отбелязано по-горе, ВКС не констатира такива да са допуснати от решаващия съд.
На последно място, неоснователно е и оплакването за несправедливост на наложените наказания. Същото не е подкрепено с конкретни доводи, а единствено е отправено искане за приложение на чл. 55 от НК. Въззивният съд е счел, че деянието се характеризира с типична степен на обществена опасност, а по делото се констатират както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. По тези съображения, правилно при условията на чл. 54 от НК, е наложил наказание при баланс на двете категории обстоятелства, наказания към средния размер на предвидените санкции – 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на осн. чл. 66, ал.1 от НК с минималния изпитателен срок от 3 години, глоба в размер на 1000 лв., както и 2 години лишаване от право да се управлява МПС. Искането за приложение на чл. 55 от НК не може да бъде удовлетворено, доколкото по делото не е налице нито една от предпоставките за приложението на тази разпоредба – не се констатират многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, изключително такова, а от друга страна наложените наказания не са несъразмерно тежки предвид данните, че подсъдимият е лице, многократно санкционирано за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Поради това не се налага корекция на обжалвания въззивен акт и в тази му част.
Предвид изложеното, въззивната присъда следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 8/11.02.2020г. на Хасковски окръжен съд, постановена по внохд № 433/2019г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|