5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 398 [населено място], 27.05.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №383 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2044/18.10.2013г. по ч.т.д. №1098/13г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №730 от 04.07.2013г. по т. д. № 123/13г. на Старозагорски окръжен съд за връщане на предявената от жалбоподателя искова молба. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли съдът да уведоми страната, че е издал поисканите съдебни удостоверения; 2.Данъчната оценка и скицата представляват ли абсолютни процесуални предпоставки за разглеждането на иска; 3. Налице ли е основание за връщане на исковата молба, ако страната е изпълнила указанията на съда, но не си е взела поисканите удостоверения и 4. Следва ли да има изходящ номер на издаваните съдебни удостоверения с печат, за да бъде ясно и точно от кого са издадени. Поддържа също, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата в България. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявени [фирма] срещу К. П. Карагитлиев при условията на алтернативност иск за връщане на сума в размер на 133 978 лева, дадена по договора за строителство между страните от 30.03.2000г. и иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за строителство от 30.03.2000г. Първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи данъчна оценка на недвижимия имот и скица – копие от кадастралния план на същия, както и да индивидуализира недвижимия имот по чл.60 от ЗКИР, а също и да впише исковата молба. С молба от 07.05.2013г. ищецът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за да се снабди със скица и удостоворение за данъчна оценка на имота. На 10.05.2013г. поисканите съдебни удостоверения са издадени, но не са получени от ищеца до 04.07.2013г., когато първоинстанционният съд е върнал исковата молба поради неизпълнение на дадените указания. За да потвърди определението на Старозагорски окръжен съд, Пловдивски апелативен съд е приел, че към датата на постановяване на обжалваното определение са били налице предпоставките по чл.129 ал.3 и 4 от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че третият и четвъртият от поставените въпроси не са относими към предмета на спора, доколкото в случая ищецът не е изпълнил дадените му указания, а само е поискал да му бъдат издадени необходимите съдебни удостоверения. Редовността на издадените съдебни удостоверения също не е релевантна за изхода на спора, тъй като няма данни ищецът да е бил възпрепятстван да се снабди с необходимите документи – удостоверение за данъчна оценка и скица, поради нередовност на издадените от съда удостоверения. Първият поставен въпрос е относим към предмета на спора, но по него частният жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК като не е посочил задължителна практика на ВКС или други съдебни актове, в които този процесуалноправен въпрос да е разрешен в противоречие с обжалваното въззивно определение. Процесуалноправният въпрос за значението на данъчната оценка и скицата на недвижимия имот като абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на образуваното производство е относим към предмета на спора. Представените с частната касационна жалба определения обаче не обосновават наличието на посочените от жалбоподателя допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Представеното определение № 32 от 21.01.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№468/2009г., І г.о. на ВКС, е неотносимо към настоящия спор доколкото същото отразява спецификите на производството за съдебна делба, които го отличават от останалите искови производства, включително и относно определянето на размера на дължимата държавна такса. По отношение на останалите представени определения, не е налице твърдяното от частния жалбоподател противоречие между тълкувателните мотиви на ВКС и даденото с обжалвания съдебен акт разрешение на процесуалноправния въпрос, доколкото в тези определения не е застъпено становище, че представянето на удостоверение за данъчна оценка е без значение за редовността на исковото производство. Касационното обжалване на определение № 2044/18.10.2013г. по ч.т.д. №1098/13г. на Пловдивски апелативен съд, следва да бъде допуснато, но при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед служебно известна на настоящия състав задължителна съдебна практика - определение № 81 от 20.02.2012г. на ВКС по ч. гр. д. №498/2011г., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота е задължителна предпоставка за допустимостта на исковото производство в случаите, когато въз основа на него се определя цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 и т.4 от ГПК цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, когато договорът има за предмет вещни права върху имота, е данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Във всички тези случаи определянето на цената на иска не е възможно без да се вземе предвид данъчната оценка на имота, а ако се установи, че такава няма, съдът служебно назначава експертиза за определяне на пазарната цена. В тези хипотези, съдът, в изпълнение на задължението да следи служебно за редовността на исковата молба, следва да задължи ищеца да представи данъчна оценка на имота, съответно да му съдейства да се снабди с такава, като при поискване издаде съдебно удостоверение. Разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 и т.4 от ГПК,. обаче следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.72 ал.2 от ГПК, съгласно която за предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск. Следователно когато иск от категорията на посочените в чл.69 ал.1 т.2 и т.4 от ГПК е предявен при условията на алтернативно или евентуално съединяване с иск за парично вземане, представянето на удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот не би било от значение за определяне на размера на дължимата държавна такса, а само евентуално за определяне на родовата подсъдност на предявените искове и за тяхното вписване. Поради това на поставения въпрос следва да се отговори, че удостоверението за данъчна оценка е задължителна предпоставка за редовността на иска, когато е необходимо за определяне на цената на иска, а оттам и на дължимата държавна такса и на родовата подсъдност на спора.. Представянето на скица обаче не е условие за редовност на исковата молба и поради това при липсата на такава скица делото не може да бъде прекратено / в този смисъл и практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение № 81 от 20.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №498/2011 г., I г. о., ГК/ В настоящата хипотеза с исковата молба са предявени при условията на алтернативност два иска – осъдителен иск за сумата от 133 978,85 лева и иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот. С оглед цената на осъдителния иск за определена парична сума, исковата молба е предявена пред окръжния съд, тоест определена е родовата подсъдност на спора, като няма пречка окръжният съд да разгледа и двата иска, дори ако с оглед данъчната оценка на имота, предмет на предварителния договор, искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД е подсъден на районен съд. Същевременно може да бъде определен и размерът на дължимата държавна такса за един от двата иска в размер на 4 % от търсената сума по осъдителния иск. Видно от представената вносна бележка от 18.04.2013г., дължимата държавна такса е внесена на ищеца още при предявяването на исковата молба. Предвид изложеното в конкретния случай представянето на удостоверение за данъчна оценка не е предпоставка за редовност на исковата молба, тъй като то не е необходимо нито за определяне на размера на дължимата държавна такса, нито за определяне на родовата подсъдност на предявените искове. Представянето на удостоверение за данъчна оценка и скица на имота са от значение само за вписването на исковата молба съгласно чл.6, вр. чл.12 ал.1 от Правилника за вписванията, Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. №3/2009г., ОСГК изискването за вписване на искова молба на основание, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл.127 от ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл.114 от ЗС, е основание за нейното връщане на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Съгласно чл.12 от Правилника за вписавнията исването или отбелязването на искови молби (респективно - на молби за отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 от Правилника за вписванията и евентуално да откаже вписването / в този смисъл ТР №7 от 25.04.2013г. на ВКС по т.д. №782012г, ОСГТК/. Следователно основание за връщане на исковата молба би било налице, ако същата не бъде вписана в определения от съда срок, поради това, че ищецът не е представил необходимите приложения , включително скица и доказателства за цената на имота. В случая указанието на първоинстанционния съд за вписване на исковата молба не е изпълнено в срок, поради което е налице основание за връщане на исковата молба, но само в частта по иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД, който подлежи на вписване. По изложените съображения настоящият състав прима, че исковата молба е върната неправилно от първоинстанционния съд в частта относно иска за заплащане на сума в размер на 133 978,85 лева, поради което обжалваното въззивно определение на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №2044/18.10.2013г. по ч.т.д. №1098/13г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него определение №730 от 04.07.2013г. по т. д. № 123/13г. на Старозагорски окръжен съд, в частта за връщане на исковата молба относно предявения от [фирма] срещу К. П. Карагитлиев осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 133 978,85 лева. ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по този иск. ПОТВЪРЖДАВА определението №2044/18.10.2013г. по ч.т.д. №1098/13г. на Пловдивски апелативен съд, в останалата обжалвана част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.