Р Е Ш Е Н И Е № 366 Гр. София, 18.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1083 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против решение № 26 от 17.02.2012 год. по в.н.о.х.д. № 1239/ 2011 год. на Софийски апелативен съд, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Навежда касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Счита обвинението за недоказано, тъй като от свидетелските показания се установявало наличие на парапет на строителния обект, а експертните изводи боравили с предположения. Частните обвинители и граждански ищци: Н. Н. З. и В. С. З. – родители на починалия, А. В. З., негова дъщеря, както и законната й представителка В. Ц. Е., не вземат становище по делото. Повереникът им адвокат П. Т., счита решението за незаконосъобразно и пледира за удовлетворяване на протестното искане. Подсъдимият Й. В. М. не изразява отношение към протеста. Неговият защитник, адвокат П. К., настоява за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди исканията, наведени в протеста, изложените в открито съдебно заседание съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 26 от 17.02.2012 год. по в.н.о.х.д. № 1239/ 2011 год. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав, потвърдил присъда № 313 от 11.10.2010 г. по н.о.х.д. № 1954/ 2009 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 2 състав, с която подсъдимият Й. В. М. бил признат за невиновен в това, на 19.07.2007 г. около 12.30 часа в гр.С., на строителен обект на [фирма], намиращ се в местността „М. д.”, кв. 5, в качеството си на технически ръководител и в нарушение на чл.60, ал. 1 и ал. 2 и чл. 61 на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 към същата наредба, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, да е причинил смъртта на В. В. З., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал. 1, пр. 2 от НК. Съдът отхвърлил предявените от наследниците на починалия граждански искове. Направените по делото разноски оставил в тежест на държава. Касационният протест е неоснователен. Съдебните инстанции с необходимото внимание обсъдили събраните по делото доказателствени източници, а от показанията на свидетелите, работили на строителния обект, извели съществените за делото факти по действителното обезопасяване на трета строителната площадка (кота +9.35 м) с изграждането на предпазен парапет от хоризонтални дървени дъски на височина до 1.00 м. – 1.20 м. Показанията на строителните работници по време на инцидента са възприети коректно по делото, без изопачаване на вложения в разказите им смисъл. Извършена е подробна и прецизна съпоставка между отделните изложения, като малкото несъответствия са преодолени чрез логичен доказателствен анализ, при който убедително е дадено предпочитание на сведенията, споделени от преобладаващия брой свидетели (Д., Т., Л., Ч., В., Б. и С.). Съвпадението на описаните от тях събития е преодоляло липсата на надеждно изследване на мястото на злополука от разследващите органи, чийто оглед бил извършен повърхностно и без замерване на нужните отстояния по разположението на трупа и на обезопасителния парапет. Сведения за конструкцията на парапета, неговият вид и времето на изработване се съдържат само в гласните доказателствени средства, тъй като огледът изобщо не се е спрял върху предпазното съобръжение, нито са били иззети отчупените при инцидента парчета от дървените дъски. В хода на първоинстанционното съдебно следствие е била опровергана първоначалната обвинителна теза за парапет, неотговарящ на законовите изисквания, изработен само от една хоризонтална дъска. Разпитани са свидетели, участвали в неговото изграждане и даващи сравнително точно описание. Гласните изложения на част от очевидците достоверно пресъздали събитията по разрушаване на парапета в зоната на падане от пострадалия В. З., както и факта, че той бил обут с неподходящи за извършваната строителна дейност чехли, вместо със затворени обувки с твърда подметка. Причината пострадалият да загуби равновесие и да полети надолу не може да бъде изяснена чрез допустимите от закона доказателствени средства, тъй като никой от присъстващите на строителния обект не е наблюдавал момента на неговото падане. Доказателственият анализ е позволил извеждането на категорични факти за разследвания инцидент, при който техническият ръководител - подсъдимият Й. М., изпълнил професионалните си задължения. Съдилищата правилно са приели, че поддържаните с обвинителния акт нарушения на правилата за безопасна работа, регламентирани в чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн., Д.В., бр. 37/ 2004 г.), както и специфичните изисквания по т.т. 1.5, 1.6 и 6.6 от Приложение № 2, не били допуснати от подсъдимия М.. Изпълнението на законовите предписания по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. не очертава виновно поведение от страна на подсъдимия. Специфичните правила от Приложение № 2 към наредбата са неотносими към случая. Изводите на двете съдебни инстанции за отсъствието на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК са правилни, поради което не са допуснати претендираните с протеста нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Решението на въззивният съд като законосъобразно подлежи на потвърждаване, а неподдържаният от държавното обвинение протест като неоснователен следва да бъде оставен без последици. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 17.02.2012 год. по в.н.о.х.д. № 1239/ 2011 год. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.