Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр. София, 05 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 949 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Второто по ред касационно производство по чл.346, т.2 и сл. от НПК е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Видин, против въззивна присъда № 66/11.07.2019 г., постановена по внохд № 136/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин. В протеста е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че при възприетата за установена фактическа обстановка въззивният съд неправилно е приел, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му във вина престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Според прокурора съдът недопустимо е смесил две напълно отделни процедури – първата за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водача с техническо средство и отказ да получи медицински талон, а втората – за освидетелстване по ЗМВР. Посочено е, че в разрез с разпоредбата на чл.6 от Наредба № 1/28.07.2017 г., второинстанционният съд не е приел, че при отказа на подсъдимия да получи талон за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Претендира се да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста, но не и по изложените в него съображения. Прокурорът счита, че в случая не са касае за извършени действия по освидетелстването, а за такива, свързани с изискванията на Наредбата, поради което въззивният съд неправилно е постановил оправдателна присъда. Пледира да се уважи протеста. Подсъдимият В. М. редовно призован, не се явява и не взема становище по протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 10/09.11.2018 г. по нохд № 78/2018 г. на РС - Кула подсъдимият В. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим и глоба в размер на 500 лв. По жалба на защитника на подсъдимия адв.Г. Г. е образувано внохд № 310/2018 г. по описа на Окръжен съд - Видин. С постановената по делото присъда № 33/28.03.2019 г. е отменена първоинстанционната осъдителна такава, подсъдимият е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на прокурор от ОП - Видин с решение № 132/17.06.2019 г. по н.д. № 553/2019 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 пр.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК е отменена изцяло въззивната оправдателна присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС - Видин. По образуваното внохд № 136/2019 г. с присъда № 66/11.07.2019 г. на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК за втори път е отменена осъдителната присъда на районния съд и подсъдимият М. е признат за невинен в това, че на 22.09.2018 г. в [населено място] е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 2,02 на хиляда, което да е установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила на 04.08.2009 г. определение, с което е одобрено от съда споразумение за деяние по чл.343б, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.2 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че около 03,20 ч. на 22.09.2018 г., подсъдимият управлявал лек автомобил, собственост на трето лице. Той бил забелязан от патрулиращите полицейски служители, които го спрели за проверка. Тъй като М. не носел документ за сключена гражданска отговорност, лъхал на алкохол и се държал неадекватно, той бил тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, което отчело наличие на алкохол в кръвта му от 2,02 на хиляда. На подсъдимия е съставен акт за установяване на административно нарушение и му е издаден талон медицинско изследване, който той отказал да получи и да подпише, което е удостоверено от св.И.. М. е задържан за 24 ч. на основание чл.72 от ЗМВР, отведен е в сградата на ПУ на МВР - Кула, след което е освидетелстван във Филиал на спешна медицинска помощ - Кула, където не е поставян въпрос за вземане на кръвна проба, не е представен талон за медицинско изследване, поради което не са взети и биологични проби за химическо лабораторно изследване. При така възприетата и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която с оглед възраженията на прокурора от ВКП, не може да бъде променяна от касационния състав, въззивният съд е достигнал до извода, че тъй като не е спазен приложимия в случая регламент по чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., в редакцията от 28.07.2017 г., т.е. преди изменението с ДВ бр.81 от 02.10.2018 г., не може да се приеме, че М. е управлявал МПС с установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта. Този извод се споделя изцяло и от касационния състав. Под спазване на „надлежния ред” по смисъла на чл.343б от НК следва да се преценява съобразно разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г., действащи към инкриминирания момент – 22.09.2018 г. Посочената от прокурора в протеста норма на чл.6, ал.4 от Наредба № 1 е неприложима в конкретния казус, тъй като при извършената на подсъдимия проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест” полицейските служители са установили концентрация на алкохол в кръвта на М. над 1,2 на хиляда. Това е налагало да се приложи не установения в чл.6 ред, а предвидения такъв в чл.7 и сл. от Наредба № 1. При установената с техническото средство концентрация на алкохол, контролните органи са били длъжни да отведат подсъдимия /сега вече - да го съпроводят, след редакцията с ДВ бр.81/2018 г./ до мястото за установяване с доказателствен анализатор или извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Това по делото не е сторено. Различните две процедури, залегнали в Наредба № 1 – след установяване с техническо средство на концентрация на алкохол в кръвта, съответно над 0,5 на хиляда и над 1,2 на хиляда, очевидно са съобразени с конкуренцията между административнонаказателната и наказателната отговорност на едно и също лице за едно и също деяние, т.е. в конкретния случай при установената концентрация от 2,02 на хиляда полицейските служители изобщо не е следвало да съставят акт за установяване на административно нарушение. Съвсем отделен е въпросът, че за съставомерността на деянието по чл.343б, ал.2 от НК от обективна страна е напълно достатъчно управлението на МПС да е осъществено с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. Не може определената впоследствие правна квалификация на деянието – по ал.1 или по ал.2 на чл.343б от НК да влияе на „надлежния ред”, по който следва да се установи концентрацията на алкохол в кръвта. Този ред се определя само и единствено от първоначално установената с техническото средство концентрация и той очевидно е различен, когато „Дрегерът Алкотест” отчете показания от 0,5 до 1,2 на хиляда и над 1,2 на хиляда, т.е. първоначалните отчетени показания на техническото средство са меродавни по кой от двата начина, залегнали в Наредба № 1, ще се развие процедурата за установяване употребата на алкохол. С оглед изложеното протестът не може да бъде уважен, а въззивната оправдателна присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 66/11.07.2019 г., постановена по внохд № 136/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: