Р Е Ш Е Н И Е № 130 град София, 09.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 167 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата К. Х. А. против решение № 179 от 29.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 303/2012 г. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се несъставомерност на деянието поради отсъствието на субект на престъплението, както и осъждане въз основа само на показанията на един свидетел и на съмнителни веществени доказателствени средства. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата или алтернативно – за намаляване на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК и отмяна приложението на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. В съдебно заседание подсъдимата и нейният защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 7 от 29.05.2012 г. по н. о. х. д. № 67/2012 г. подсъдимата К. Х. А. е призната за виновна в това, през периода от 25.10.2011 г.- 27.10.2011 г. в гр.К., при условията на продължавано престъпление, в качеството на вещо лице да е поискала и приела облага, която не й се следва, за да извърши действие във връзка с дейността й като вещо лице, поради което и на основание чл. 305, ал. 1 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на хиляда лева. Подсъдимата е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 301, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимата е възложил разноски в размер на сто и седемдесет лева. С решение № 179 от 29.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 303/2012 г. присъдата, в частта за подсъдимата А. е изменена, като на основание чл. 305, ал. 1 вр. чл. 301, ал. 4 НК е лишена от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 пр. 2 НК (да упражнява дейност на вещо лице) за срок от една година. В останалата част присъдата по отношение на нея е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място се изтъква, че подсъдимата е изпълнявала длъжността лекар-ординатор в Държавна психиатрична болница – Кърджали, поради което не е имала качеството на длъжностно лице и съответно не е субект на престъплението по чл. 301 НК. Въззивният съд е приел за фактически установено, че подсъдимата А. е извършила деянието в качеството си на вещо лице (вписана в списъка на вещите лица, специалисти в областта на психиатрията). В това качество, с постановление на разследващия й е било възложено да изготви експертиза на св. С. по ДП № 721/2011 г. Ето защо подсъдимата може да бъде субект на престъплението по чл. 305, ал. 1 НК. Неоснователно се твърди, че съдебните актове се основават единствено на показанията на св. С., които са противоречиви, а веществените доказателствени средства са непълни и съмнително достоверни. Показанията на св. С. са равностойно доказателствено средство и поначало не съществува пречка съдът по същество да основе на тях фактическите положения, които счита по делото за установени, когато в рамките на правомощията си по свое вътрешно убеждение ги е оценил за достоверни. В случая показанията на св. С. са били прецизно и внимателно изследвани и оценени като достоверни в онези техни части, за които съдът е открил сигурна подкрепа от други достоверни и убедителни доказателства. Доводът, че съдът се е доверил на съмнителни и непълни веществени доказателствени средства е декларативен, тъй като в жалбата липсват конкретни съображения. Според мотивите на решението, веществените доказателствени средства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства не са останали встрани от вниманието на Пловдивският апелативен съд, който не е констатирал в този аспект никакви нарушения. Тъкмо напротив, съдът е установил, че доказателствено те се съгласуват с показанията на св. С., с част от обясненията на подсъдимата, с писмените материали и веществените доказателства по делото. Поради това липсва основание да се счете, че при формиране на вътрешното си убеждение относно релевантните факти и обстоятелства съдът е използвал процесуално недопустими източници на доказателства. Смекчаващите отговорността обстоятелства, на които се позовава защитникът, са били адекватно отчетени и не подкрепят искането за намаляване на наказанието с приложението на чл. 55 НК. Съвкупната санкция напълно отговаря на целите по чл. 36 НК. Липсва явна несправедливост на наказанието, респективно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 179 от 29.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 303/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: