Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 162 С., 31.05. 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 208 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на Ц. С. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 5937 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 2538/2006 г. на Софийски градски съд. Твърдението на молителителката е, че решението е постановено в нарушение на правилата за призоваване, с което е нарушено правото й на участие в първоинстанционното производство и възможността да организира защитата си по делото. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане делото на Софийски градски съд за ново разглеждане. Ответникът М. М. Т. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за отмяна на постановеното от СГС решение, тъй като изложените в молбата факти и обстоятелства не съответстват както на действителното фактическо положение, така и на хипотезата и диспозицията на процесуалноправните разпоредби на чието нарушение се позовава, за да обоснове искането си за отмяна. . Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка относно основателността на твърденията им, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по гр.д. № 2538/2006 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по предявеният от М. М. Т. срещу Ц. С. И. иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД, който с атакуваното решение е уважен за сумата 14 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота, с която ответницата се е обогатила. В производството по делото молителката е била призована по реда на чл.50, ал.1 ГПК /отм./ като на основание чл.50, ал.2 ГПК й е назначен особен представител. Призоваването на молителката по реда на чл.50, ал.1 ГПК е извършено при спазване на изискванията на закона. Съдът се е убедил от представеното удостоверение от 12.02.2007 г. на [фирма], сектор “Български документи за самоличност”, че регистрирания постоянен адрес на молителката е посочения в исковата молба адрес в [населено място],[жк], № 334, вх. 1, ет.V, ап.18 , на който тя не е намерена. Изпратената призовка е върната с отбелязване на длъжностното лице, че адресата е напуснал адреса и апартаментът е продаден. Тези данни са били достатъчни съдът да разпореди призоваване чрез Държавен вестник. Съгласно разпоредбата на чл.27 от Закона за българските лични документи всеки български гражданин е длъжен да посочи и регистрира избрания от него постоянен адрес, на който да получава официални съобщения от органите на държавната администрация и на съдебната власт. Следователно при ненамиране на ответницата по делото на посочения постоянен или настоящ адрес, съдът няма задължение да я призовава от други адреси, а следва да приложи последиците на чл.50, ал.1 ГПК /отм./. Позоваването от страна на молителката на нарушено право на участие е неоснователно. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая не е допуснато нарушение на правилата за призоваване. Съдът е спазил разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК, като при получените данни, че ответницата - молител не е намерена на посочения в исковата молба адрес, за който той се е уверил, че е регистрирана по реда на З. като постоянен, е разпоредил да бъде призована чрез публикация в държавен вестник. След като постоянният адрес служи за кореспонденция на лицето с държавните и съдебни учреждения, то съдът няма задължение да издирва и други адреси. Обстоятелството, че към датата на последното съдебно заседание, проведено на 21.10.2009 г. молителката е имала вече вписан в регистрите на населението нов постоянен адрес, вписан видно от представеното копие от личната й карта на 25.02.2009 г. не променя извода, че не е допуснато нарушение на правилата за призоваване. Разпоредбата на чл.41, ал. 6 ГПК /отм./ на чието нарушение молителката се позовава визира задължение за съда да призове страните за първото съдебно заседание, както и за всяко следващо, за което някоя от страните е била нередовно призована. В случая от данните по делото е видно, че молителката е била редовно призована за първото по делото заседание, проведено на 23.11.2007 г. чрез назначения по реда на чл.50, ал.2 ГПК /отм./ представител. От този момент до датата на последното съдебно заседание не са били налице някои от визираните в чл.41, ал.6 ГПК /отм./ обстоятелства, налагащи призоваване на молителката по друг начин, а не чрез назначения й особен представител. Поддържаното в молбата, че по време на процеса молителката е могла да бъде намерена на адреса посочен в личната й карта, което се установявало от представената справка от имотния регистър и нот.акт № 8/2009 г. е неоснователно. В посочените документи не се съдържат данни за промяна на посочения в исковата молба адрес за призоваване, а напротив в нотариалния акт адреса на молителката е същият, който е посочен в исковата молба. Поради изложеното, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при призоваването на молителката довело до лишаване от правото на участие в производството и от възможността за организира защитата си е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ го. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. С. И. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 5937 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 2538/2006 г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :