1 Р Е Ш Е Н И Е №60 Гр.София17.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 895/2017 г. за да се произнесе, взе предвид: Предявен е иск с правно основание чл. 47 ал.1 т. 5 ЗМТА за отмяна на Решение на Арбитражния съд при БТПП от 30 януари 2017 г., постановено по в.арб.д.№ 142/29016 г., с което [фирма] със седалище [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] София и [фирма] София при условията на активна солидарност сумата 2928090 лв., представляваща договорна неустойка по чл.12.7 за неизпълнение на договор № 14272 от 28.01.2016 г. в размер на 10% от определеното в договора възнаграждение за ищците ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 13 юни 2016 г. – до окончателното й плащане и 154 549 лв. разноски по делото и такива за процесуална защита на ищеца съразмерно уважената част от исковете. Ищцвото дружество обосновава искането си с твърдения, че решението съдържа произнасяне по въпроса извън предмета на спора и разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, страните не са уговорили неустойка в случай на разваляне на договора. [фирма] изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като разрешеният от Арбитражния съд спор за договорна неустойка попада в приложното поле на арбитражната клауза на чл.16.2 във вр.чл.16.1 на процесния договор. Исковата молба не съдържа конкретни твърдения за пресъждане на нещо различно от предмета на спора, очертан с основанието и петитума на иска по чл.92 ЗЗД. Не се сочат никакви факти, свързани с нарушение на диспозитивното начало. Наведените от ищеца твърдения за допуснати от арбитража грешки при установяване на фактите и формиране на вътрешното му убеждение са неотносими към основанията за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ал.1 т. 5 ЗМТА. Ответното [фирма] София не е взело становище по иска. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., след преценка на събраните по делото доказателства, данните по арбитражното дело и доводите на страните приема следното: Искът е предявен в преклузивния срок по чл.48, ал.1 изр.1 ЗМТА от заинтересована легитимирана страна и нередовностите на исковата молба са отстранени по указание на съда, поради което се явява процесуално допустим. Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата София се е произнесъл по иск за договорна неустойка, основан на клаузата на ч.12.7 от процесния договор между страните № 14272 от 28 януари 2016 г. с възложител [фирма] и изпълнител „Тагатис“ – неперсонифицирано дружество по ЗЗД със съдружници „Водстрой 98“ и [фирма] София и е прекратил производството по евентуално съединените искове срещу [фирма]. С решението по ВАД № 142/2016 г. на АСБТПП от 30 януари 2017 г., чиято отмяна се иска, е уважена в предявения размер претенцията на [фирма] София и [фирма] София за сумата2 928 090 лв., представляваща договорна неустойка по чл.12.7 на договор № 14272 от 28.01.2016 г. в размер на 10 % от възнаграждението на изпълнителите ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.6.2016 г. до окончателното й плащане, както и 154549 лв. разноски по делото и такива за процесуална защита на ищеца съразмерно на уважената част от исковете. В титулната част на исковата молба е посочена клауза на процесния договор – чл.16.2 – съдържаща съгласие на страните да възложат спора на сезирания АС при БТПП София /арбитражна клауза/. Чл.16.1 на договора от 28.01.2016 г. предвижда всички спорове, породени от него или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване или празноти в него или за приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства да се решават по пътя на съгласуването и разбирателството между страните. Съгласно арбитражната клауза на чл.16.2 при невъзможност за разрешаване на споровете по пътя на съгласуването и разбирателството всяка от страните може да отнесе спора за решаване пред Арбитражния съд при БТПП. В клаузата на чл.12.7 е уговорена неустойка, дължима в размер на 10 % от възнаграждението от виновната на изправната страна по договора при едностранното му прекратяване. Спорът по чл.92 ЗЗД попада в приложното поле на арбитражната клауза, [фирма], в проведеното арбитражно заседание на 11 октомври 2016 г. заявява изрично чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. П., че няма възражения по състава на решаващия съд и потвърждава арбитражната клауза на т.16.2. Страната е взела участие в арбитражното производство без да оспорва компетентността на арбитража и не може да се позовава на основанието за отмяна по т.5 на чл.47 ЗМТА при пропуск да възрази за липса на компетентност при висящо арбитражно производство съобразно чл.20 ЗМТА. Независимо от горното решението не съдържа произнасяне по невъзложени на арбитража въпроси, за които липсват конкретни твърдения и доводи в обстоятелствената част на исковата молба. В нея се съдържат оплаквания за нарушения на материалния закон, за необсъдени от арбитражния съд релевантни за спора факти и доказателства, за неясни и противоречиви мотиви, за неправилно възприета фактическа обстановка и необосновани изводи досежно правопораждащия фактически състав на претендираната неустойка по чл.12.7 на договора. Пороци на арбитражното решение от вида на изброените са от значение за правилността му и не попадат между изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Съдът не е овластен да проверява правилността на арбитражното решение по повод иск за отмяната му. Сочените от ищцовото дружество нарушения не съставляват отменителни основания по смисъла на чл.47 ал.1 т. 5 ЗМТА и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ ИСКА за отмяна на Арбитражно решение от 30 януари 2017 г. по ВАД № 142/2016 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП София, предявен от [фирма] срещу [фирма] София и [фирма] София на основание чл.47 ал.1 т. 5 ЗМТА. ОСЪЖДА [фирма] Раднево да заплати на [фирма] София 450 лв. съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: