О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60296 София, 05.07.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 189/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Г. като пълномощник на И. П. И., адв. Св. Г.-Т. като пълномощник на Й. Х. Д., С. Т. Г., И. П. И. и П. К. И., и адв. М. К. като пълномощник на Н. К. К., срещу въззивно решение № ІІІ-227 от 14.10.2020 г. и решение № 260279 от 30.10.2020 г., и двете постановени по в.гр.д. № 1239/2020 г. на Окръжен съд-Бургас. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно е приел, че саморъчното завещание с датата 15.03.1991 г., оставено от общия наследодател К. Д. К. в полза на неговия син Д. К. представлява универсално завещание, а не завет, и по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗН. На следващо място сочат, че въззивният съд не е обсъдил възражението им, че до смъртта си облагодетелстваното със завещанието лице по никакъв начин не е демонстрирало пред наследниците по закон и пред трети лица намерението си да се ползва от завещанието, а напротив-участвал е като сънаследник и съделител в извършването на доброволна делба през 2004 г., което сочи, е признал правата на останалите наследници по закон. Считат за необосновани и изводите на въззивния съд, че в тяхна полза не осъществен фактическия състав на придобивната давност, като поддържат, че при формиране на тези изводи съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че е приложил неправилно разпоредбите на чл. 69 и чл. 79, ал.2 ЗС. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Жалбоподателите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК- очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. М. К. и А. М. К. изразяват становище, че не са налице релевираните от жалбоподателите основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивно решение № ІІІ-227 от 14.10.2020 г., поправено с решение № 260279 от 30.10.2020 г. по гр.д. № 1239/2010 г. на Окръжен съд Бургас е : -обезсилено решение № 160/09.08.2019 г. по гр. д. № 971/2017 г. на Районен съд Карнобат в частта, с която е обявен за нищожен договор за доброволна делба, сключен на 31.10.2014 г. между Д. М. К., А. М. К., И. П. И., П. К. И., Т. К. Д. и Й. Х. Д. в частта, с която е извършена доброволна делба за разликата над 1/2 ид. ч. от поземлени имоти с № ..........; № ...........; № ...........; № .........; № ..........; № ..........; № ..........; № ..........; № ...........; № ........ и № ..........; както и в частта, с която е извършена доброволна делба за разликата над 1/4 ид. ч. от следните недвижими имоти, находящи се в [населено място]: ПИ № ..........; ПИ № ........; ПИ № .......... , и в тази част производството по делото е ПРЕКРАТЕНО. - потвърдено е решение № 160 от 09.08.2019 г. по гр. д. № 971/2017 г. на Районен съд-Карнобат - в частта, с която е прието за установено по отношение на ответника Н. К. К., че ищците Д. М. К. и А. М. К. са собственици на 1/2 ид. част от поземлени имоти-земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. С., представляващи поземлени имоти с №№ .........,............, ............, ............, .........., ............, .............., ............., както и на 1/4 ид. ч. от земеделски имоти №№ ........... и ............, и ответникът Н. К. е осъден да им предаде владението върху посочените идеални части от тези имоти на основание чл. 108 от ЗС. - в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците И. П. И. и П. К. И., че ищците Д. М. К. и А. М. К. са собственици на 1/2 ид. част от поземлени имоти-земеделски земи в землището на [населено място], съставляващи поземлени имоти с №№ ..........., ...............,.................., .........., ..............., ............., ..............., както и на 1/ 4 ид. ч. от поземлените имоти с №№ ............и ............, и ответници са осъдени да предадат на ищците владението на посочените идеални части от тези имоти на основание чл. 108 от ЗС. По допустимостта на касационните жалби С подадената касационна жалба от И. П. И., Й. Х. Д., С. Т. Г., П. К. И. и Н. К. К. се атакува въззивното решение в неговата цялост. В частта й, насочена срещу въззивното решение в частта, с която частично е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по иска за обявяване нищожност на договора за доброволна делба, сключен на 31.10.2014 г., касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В тази част въззивното решение е благоприятно за всички жалбоподатели, поради което за тях липсва правен интерес от обжалването му. Недопустима е и касационната жалба на Й. Х. Д. и С. Т. Г. срещу въззивното решение в частта по исковете по чл. 108 ЗС. Двете жалбоподателки не са ответници по тези искове. Постановеното срещу И. П. И., П. К. И. и Н. К. К. решение за уважаване на исковете за ревандикация не засяга техните права, поради което те нямат правен интерес от обжалването. Подадената от И. П. И., П. К. И. и Н. К. К. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с което са уважени предявените против тях искове по чл. 108 ЗС е процесуално допустима. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби на И. П. И., П. К. И. и Н. К. К. в частта по исковете по чл. 108 ЗС. От фактическа страна по делото е установено, че с решение от 12.07.1995 г. на ОСЗ-гр. С. е било възстановено правото на собственост на наследниците на К. Д. К. върху имоти №№ .............; ...........; ...............; ...........; ...............; ................; ................; ............; ............по плана на земеразделяне в землището на [населено място], общ. С.. С решение от 28.07.1998 г. на ОСЗ С. на наследници на К. Д. К. е възстановено и правото на собственост върху имоти № ..........и ..........., а с друго решение от същата дата-имот № .......... С решение от 12.07.1995 г. на ОСЗ-С. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Д. К. върху имоти №№ ..........; ........; .........; ..........; ..........; ..........; ..........; ..........и ..........по плана за земеразделяне на землището на [населено място]. П. Д. К. е починал през 1961 г. Оставил е наследници по закон четири деца, едно от които М. П., която е била съпруга на К. Д. К.. Тя е починала през 1980 г. и е оставила за наследници по закон своя съпруг и три деца-Тона К. Т., М. К. П. и Д. К. Д.. К. Д. К. е починал на 09.03.1992 г. Негови наследници по закон са децата му Т. К. Д., М. К. П. и Д. К. Д.. Със саморъчно завещание от 15.03.1991 г. К. Д. К. завещал на своя син Д. К. Д. всичките си недвижими имоти-ниви, и гори. Завещанието е било оставено за съхранение в нотариата. Обявено е на 23.06.1992 г. по молба на Р. К.- адвокат, действаща като пълномощник на Д. К. Д.. Д. К. Д. е починал на 07.03.2005 г. Негови наследници са съпругата му Й. Х. Д. и ищците Д. М. К. и А. М. К., които наследяват по заместване починалия преди наследодателя негов син М. Д. К.. С отговора на исковата молба ответниците направили възражение, че завещанието не е породило действие. Оспорили са неговата автентичност и са навели твърдение, че по своя характер завещателното разпореждане представлява завет, тъй като се отнася за конкретно имущество-ниви и гори, и по аргумент от чл. 19, ал.1 ЗН не е породило действие, защото към момента на откриване на наследството не е била завършена процедурата по възстановяване на процесните имоти. По делото е назначена съдебно-графична експертиза, която е дала заключение, че саморъчното завещание е написано и подписано от завещателя К. Д.. Въззивният съд е кредитирал заключението и въз основа на него е намерил за неоснователно възражението за нищожност на основание чл. 42, б”б” във вр. с чл. 25 ЗН. По второто възражение е приел, че изявената от завещателя воля, така както е отразена в текста на завещанието, е да се разпореди с цялото си имущество, което следва от употребения в текста на завещанието израз ”завещавам всичките си недвижими имоти-ниви и гори". В обобщение е направил извод, че завещанието е валидно, отговаря на изискванията на чл. 25 ЗН и е породило правно действие. Във връзка с извода на въззивния съд относно характера на завещателното разпореждане в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпросът длъжен ли е съдът да изясни дали наследството на завещателя включва и друго имущество, извън това, предмет на завещанието, за да обоснове извод за обхвата на разпореденото със завещанието имущество, респ. да установи дали се касае за общо завещателно разпореждане или завет. Така поставеният въпрос е от значение за изхода на делото, но в случая не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитирана от жалбоподателите практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по него. В решение № 268 от 29.09.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. е прието, че изброяването на конкретното имущество не е достатъчно завещателното разпореждане да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН, тъй като няма пречка волята на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирана и чрез посочване на отделните предмети, които той счита, че формират съвкупността. В случая единственото обстоятелство, на което са се позовали жалбоподателите в отговора на исковата молба, за да обосноват тезата си, че обсъжданото завещателно разпореждане има характер на завет, е това, че в него било посочено конкретното имущество, което се завещава. Ако са считали, че наследодателят е притежавал и друго имущество, освен земеделските имоти, е следвало с отговора на исковата молба да въведат този въпрос в предмета на доказване. Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса имат ли позитивните решение на ОЗС конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта на правото на собственост, така и върху неговите субекти, и съставляват ли тези решения правно основание по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. Чрез така поставения въпрос жалбоподателите се домогват да установят, че са имали качеството на добросъвестни владелци, за да се ползват от кратката придобивна давност. Съгласно чл. 70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без знае, че праводателят му не е собственик, или че предписаната в закона форма е била опорочена. От тази легална дефиниция следва, че "правно основание" по смисъла на цитираната разпоредба може да бъде само транслативен акт, който по естеството си е годен да прехвърли право на собственост или друго вещно право. Правно основание за добросъвестно владение могат да бъдат и административни актове, но само такива, които имат вещноправно действие-с които се прехвърля право на собственост или друго ограничено вещно право. В този смисъл са и разясненията, дадени ППВС № 6/74 г., които неправилно се интерпретират от жалбоподателите. Влезлите в сила решения на ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост, представляват стабилни административни актове, но с тях не се прехвърля право на собственост. Те имат конститутивно действие по отношение на обекта на правото на собственост. Изрично в закона е посочено, че придружени със скица, имат значението на констативен нотариален акт. Няма колебание в съдебната практика и в правната теория, че констативните нотариални актове не са годни основания за добросъвестно владение. Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените от страните доводи и възражения. В случая въззивният съд е процедирал в противоречие с представената от жалбоподателите практиката на ВКС, според която като съд по същество на спора той е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, които имат значение за изхода на делото. Основателно е твърдението на жалбоподателите, че въззивния съд не е обсъдил възражението им, че до смъртта си през 2005 г. Д. К. Д. не е упражнил правата си по завещанието по отношение на наследниците по закон. Възражението е наведено с отговора на исковата молба и е поддържано в подадената въззивна жалба. Обосновано е с това, че през 2004 г. Д. К. Д. е бил страна по договор за делба на недвижим имот, представляващ залесена горска територия, възстановен по реда на ЗВСГЗГФ на наследници на Д. К. З., в която са участвали и неговите сестри М. К. П. и Т. К. Д., наследници по закон на завещателя К. Д. К., и по силата на този договор всеки от наследниците е получил реален дял. Този договор е приет като доказателство по делото, но не е обсъждан нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, и във въззивното решение липсват мотиви относно значението му изхода на делото. Констатираното противоречие с практиката на ВКС обуславя необходимост от допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от И. П. И., Й. Х. Д., С. Т. Г., П. К. И. и Н. К. К. касационна жалба срещу въззивно решение № ІІІ-227 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1239/2020 г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е обезсилено решение № 160/09.08.2019 г. по гр. д. № 971/2017 г. на Районен съд Карнобат и е прекратено производството по делото. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Й. Х. Д. и С. Т. Г. срещу въззивното решение № ІІІ-227 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1239/2020 г.в частта по исковете по чл. 108 ЗС. Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-227 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1239/2020 г. в частта по исковете по чл. 108 ЗС по подадената касационна жалба от И. П. И., П. К. И. и Н. К. К.. УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в общ размер на 560 лв. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: