Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458

гр. София, 10.07.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2279 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Фонд „Научни изследвания“, [населено място] срещу решение №799 от 08.04.2019г. по в.т.д. №517/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №2168 от 31.10.2018г., постановено по т.д. №3191/2017г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част. С първоинстанционното решение в обжалваната част са отхвърлени като неоснователни предявените от Фонд „Научни изследвания“ срещу „БКК“ ООД искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата над 11 828.38 лева до 133 000 лева, представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области– 2012г.”, ведно със законната лихва до окончателното плащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 3 611.12 лева до 67 659.47 лева- лихва за забава за периода от 23.11.2014 г. до 23.11.2017 г., както и за периода от 23.11.2012 г. до 22.11.2014 г. включително.
В частта, с която са уважени исковете на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 11 828.38 лева, представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор № ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области– 2012г.”, ведно със законната лихва върху главницата от 11 828.38 лева за периода от 23.11.2017г. до окончателното й плащане, и сумата от 3 611.12 лева , представляваща лихва за забава върху главницата от 11 828.38 лева за периода от 23.11.2014 г. до 23.11.2017 г., първоинстанционното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди, че решението следва да се отменено като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва като необоснован извода на съда, че към момента на влизане в сила на заповед №РД-09-122/11.02.2013г. на министъра на образованието и науката, с която е отменено класирането на участвалите в конкурса проекти, не само са били усвоени авансово платените парични средства на договорно основание, а и са били приети от възложителя дейностите от първия етап по договора. Като поддържа тезата, че решението на изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ /ФНИ/ по чл.29, ал.3 ЗННИ /ред. ДВ, бр.83/2010г./, представляващо основание за сключване на процесния договор, представлява индивидуален административен акт /ИАА/, жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че след отмяната на този акт е налице едностранно прекратяване на договора, поради което на основание чл.24, ал.1 от договора възложителят ФНИ дължи заплащане на изпълнителя „ББК“ООД на действително направените раходи за изпълнение на възложената работа. Твърди, че отмяната по чл.99, ал.1 АПК на решението на ИС на ФНИ има обратно действие и води до отмяна с обратна сила и на всички последици на порочния административен акт, вкл. процесния договор и извършеното по него плащане, поради което моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени предявените искове за връщане на платеното по договора, като платено на отпаднало основание и за присъждане на лихва за забава. Претендира разноски за всички инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
1. Какво е действието на отменен административен акт по един сложен фактически състав, в който има съчетани административно-правни елементи и гражданско-правни такива? Дали отмяната на административния акт води до отпадане на основанието, на което е получена престация в резултат на сключен договор или договорът се счита за прекратен само занапред?“- в противоречие с практика на ВКС, обективирана в ТР №7/04.10.2018г., т.д.№7/2017г. на ОСГТК, решение №64/03.06.2011г., т.д.№558/2010г., I т.о.; решение №4/15.05.2017г., т.д.№3351/2015г., І т.о.;
2. Дали след отпадане на основанието, на което е извършено плащането на ответника по касационната жалба, той следва да върне всички това, което е получил по време на действие на договора, който е развален по право?“- в противоречие с практиката на ВКС- определение №223/01.03.2016г., гр.д.№307/2016г., ІV г.о.; решение №167/29.05.2015г., гр.д.№6043/2014г., ІV г.о.; определение №71/14.01.2016г., гр.д. №4955/ 2015г., ІІІ г.о.;
3. Какво е значението на административно-правния елемент на сложния фактически състав от сключването на такъв договор и следва ли неговата отмяна да оказва влияние върху действителността на възникналата въз основа на административния акт облигационна връзка, скрепена с граждански договор?“ – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №134/11.02.2016г., т.д.№1878/2015г., І т.о.
Ответникът по жалбата „ББК“ ООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово плащане по сключения между страните договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.” и чл.86 ЗЗД за лихви за забава, въззивният съд излага мотиви, че не се установяват елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Решаващият съдебен състав намира за установено, че след проведен конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.” и въз основа на утвърдено с протокол от 09.11.2012г. на Изпълнителния съвет на ФНИ класиране, на 22.11.2012г. е сключен процесният договор с предмет финансиране на описания научноизследователски проект, по силата на който ищецът възлага на ответника изпълнението на дейностите в работната програма за етап І и етап ІІ. За доказано е прието плащането на договорения аванс - сумата 130 000 лева, представляваща 70% от договореното финансиране /общо 190 000 лева/; представянето на 12.12.2013г. от ответника на научен отчет за изпълнение на първия етап от работната програма по проекта и извършването на разходи за този етап в общ размер от 121 171.62 лева, както и отмяната на основание чл.99, т.1 АПК на утвърденото класиране от конкурса с влязла в сила заповед на министъра на образованието и науката /заповед №РД 09-122 от 11.02.2013г./ и отправеното от фонда изявление за прекратяване на договора поради отпадане на основанието за неговото сключване. Въззивният съд излага мотиви, че между страните е възникнало облигационно отношение по сключен между тях по реда на ЗННИ договор за финансиране на научноизследователски проект, но наличието на административни елементи, предхождащи възникването на облигационната връзка, не променят нейния гражданскоправен характер и приложимостта на разпоредбите за договора за изработка. Доколкото едностранното прекратяване на договора от страна на възложителя е направено в хода на неговото изпълнение, с оглед чл.24, ал.1 от договора същият е длъжен да плати на изпълнителя направените разходи. Съдът приема, че с отмяната на основание чл.99, т.1 АПК на решението за утвърждаване на класирането от конкурса и отправеното от възложителя изявление за прекратяване на договора поради отпадане на основанието за неговото сключване, не отпада основанието за получаване от ответника, в качеството му на изпълнител по договора, на сумата 121 171.62 лева /общ размер на извършените разходи по проекта/.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Вторият правен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол - да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. Въззивният съд не е приел, че е налице разваляне на договора по право, нито е обсъждал визираната от касатора хипотеза на отпадане на основанието за извършено плащане.
Първият и третият въпрос, които настоящият съдебен състав уточнява с оглед разясненията в ТР №1/2009 от 19.02.2010г., т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС - относно правните последици от отмяната по чл.99, ал.1 АПК на решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ по чл.29, ал.3 Закона за насърчаване на научните изследвания /ред. на ДВ, бр.83/2010г./, въз основа на което е сключен договор по чл.29, ал.4 от същия закон, са значими с оглед решаващите правни изводи на въззивния съд и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на тези въпроси не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се установява противоречие със задължителната практика на ВКС /с ТР №7/04.10.2018г. по т.д.№7/2017г. ОСГТК на ВКС е отклонило поставения въпрос/, както и с практиката по чл.290 ГПК, вкл. обективираната в решение №4/15.05.2017г., т.д.№3351/2015г., І т.о. С това решение е даден отговор на въпросите относно действието на отмяната по АПК на решението на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа; подлежи ли на връщане формираната въз основа на това решение и платена от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа и на какво основание. Фактическата обстановка по това дело е различна от процесната, а отговорите на поставените въпроси са дадени с оглед спецификите на правната уредба в Закона за енергетиката и не могат автоматично да се отнесат към други правоотношения.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос е значим за правилното приложение на закона и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По поставения въпрос липсва практика на ВКС, налице е противоречива практика на въззивните съдилища, което налага изясняване по тълкувателен път на действителното съдържание на цитираните правни норми.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3 704.32 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №799 от 08.04.2019г. по в.т.д. №517/2019г. на Апелативен съд- София.
УКАЗВА на касационния жалбоподател Фонд „Научни изследвания“ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 3 704.32 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.