Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 403 С., 10.01. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1543 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. и Т. М. Д., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. С. от АК-С., против въззивно решение № 540 от 14.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 292 по описа за 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което като е оставено в сила решение от 28.10.2009 г. по гр.д. № 4196/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, І-4 с-в, са отхвърлени предявените от А. С. Д. и Т. М. Д. срещу В. Й. Г. от [населено място], представлявана от настойника си Х. Й. Новоселска от [населено място], обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29 515 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18 785, 85 лв. Жалбоподателите навеждат доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответницата по касационната жалба В. Й. Г. от [населено място], поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Х. Й. Новоселска от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Л. Л. от АК-С. и адв. Д. Г. от АК-С., оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 915 от 20.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос относно това, дали при унищожаемите договори страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание или това важи само при нищожните договори, тъй като същият е обусловил изхода на спора и решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че със сила на пресъдено нещо между страните е унищожена сделката, с която ответницата, чрез пълномощника си И. Т. е продала на касаторите ищци собствения си апартамент за сумата от 29 515 лв., тъй като към датата на сключването й прехвърлителката е страдала от психично заболяване – параноидна шизофрения с непрекъснато протичане, поради което не е могла да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. От такъв порок страда и правното действие по упълномощаването на Т., поради което в тежест на ищците е било да докажат при условията на пълно главно доказване факта на получаване на продажната цена от продавачката, което те не са сторили в процеса и тя не им дължи връщане на полученото на отпаднало основание. По поставения материалноправен въпрос настоящата инстанция приема следното: Съобразно разпоредбата на чл. 34 ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен всяка от страните по него трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Следователно в случаите, при които договорът бъде унищожен страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 34 ЗЗД. При така дадения отговор на материалноправния въпрос настоящата инстанция намира, че като е отхвърлил предявените искове, които правилно е квалифицирал по чл. 55, ал. 1, вр. с чл. 58 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е постановил като краен резултат правилно решение. По делото е установено, че на 06.12.2002 г. ответницата В. Й. Г., чрез пълномощника си И. Г. Т. с пълномощно № 8341/28.11.2002 г. на нотариус № 268, с район на действие СРС, е продала на А. С. Д. по време на брака му с Т. М. Д./ищците по делото/ собствения си апартамент в [населено място], за сумата от 29 514,20 лв., която сума продавачката чрез пълномощника си е заявила, че е получила изцяло и в брой от купувачите, която сделка е материализирана в н.а. № 60, т. 2, рег. № 6499, д. № 239/2002 г. на нотариус № 311, с район на действие СРС. С влязло в сила решение от 20.06.2006 г. по гр.д. № 2616/2004 г. на СРС, 50 с-в, е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД по иска на В. Й. Г., действаща чрез настойника си Х. Й. Новоселска срещу А. С. Д. и Т. М. Д. процесния договор за продажба от 06.12.2002 г., сключен с н.а. № 60/2002 г. Този нотариален акт в частта му за цената, съгласно разпоредбата на чл. 144 ГПК/отм./ представлява частен свидетелстващ документ и има характер на разписка. В случая обаче продавачката е действала чрез пълномощника си И. Т., който в даденото му пълномощно да я представлява в продажбената сделка не е овластен да получи цената по нея, поради което продавачката не я дължи на купувачите на отпаднало основание. Това е така, тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че сумата по продажбената сделка е получена от пълномощника на продавачката и тъй като той не е бил овластен да получи цената по нея, то и купувачите плащайки ненадлежно, нямат право да я претендират от продавачката на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 34 ЗЗД. В случая следва да се отбележи, че овластителната сделка не се унищожава, а порокът на волята при овластяването е от значение за изпълнителната сделка. В тази връзка крайният извод на въззивния съд, че в случая не са налице елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а именно, че ответницата е получила нещо на отпаднало основание от ищците, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 34, вр. с чл. 58 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен, е правилен. Правилен е и изводът му за неоснователност на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при този изход на спора по главния иск. При този изход на спора пред настоящата инстанция касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените по делото разноски в размер на 1416 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 540 от 14.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 292 по описа за 2010 г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА А. С. Д. и Т. М. Д., и двамата от [населено място] да заплатят на В. Й. Г., действаща чрез настойника си Х. Й. Новоселска, и двете от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 1416/ хиляда четиристотин и шестнадесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :