1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 19 февруари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6024/2015 г. Производството е по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Обжалвано е решение на Д. к. на К.ч.с.и. от 02.09.2015 г. по д.д. № 62/2014 г., с което е отхвърлено искането на м. на п. за налагане на дисциплинарно наказание на С. Д. Г., частен съдебен изпълнител, рег. № ..., с район на действие Пловдивски окръжен съд. Недоволен от решението е м. на п., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност. Според него неправилно е прието, че частният съдебен изпълнител не е извършил описаните нарушения в т.т.1,2,3,4,6,8,9 и 10 от искането за образуване на дисциплинарно производство. Изложени са съображения, че В. академия е държавно учреждение, поради което съобразно разпоредбата на чл.519, ал.1 ГПК е недопустимо образуването на изпълнителни дела срещу нея за събиране на парични вземания, за неспазване правилата на местната компетентност по чл.427 ГПК за образуваните две изпълнителни дела срещу В. академия, за образуване на същите дела без авансово внасяне на таксите, за събиране като разноски адвокатски възнаграждения, които не са изплатени. Ответниците по жалбата С. Д. Г. и С.на К.ч.с.и. оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че не са извършени посочените нарушения в искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание. Направени са изводи, че съдебната практика относно статута на В. а. е противоречива като частният съдебен изпълнител е обвързан от съдебните решения по жалба срещу действията на съдебния изпълнител по двете образувани изпълнителни дела, с едното от които е прието, че ВМА е държавно учреждение, а с другото, че тя е бюджетно субсидирано заведение и е допустимо образуването на изпълнително дело срещу нея за събиране на парични вземания. Към момента на образуване на двете изпълнителни дела е била налице местната компетентност на частния съдебен изпълнител, защото взискателите са поискали първоначално изпълнението да бъде насочено към движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в сградата на ВМА МБАЛ – [населено място] и посочените впоследствие други способи за изпълнение не променят наличната в началото местна компетентност. От представените фактури се установява плащане на адвокатските възнаграждения към момента на изпращане на поканите за доброволно изпълнение. Взискателите по двете изпълнителни дела са заплатили авансово таксите. Правилно дисциплинарният състав е приел, че в случая частният съдебен изпълнител е спазил правилата за местна компетентност и е събрал авансово дължимите такси по двете изпълнителни дела. Неправилен е изводът на дисциплинарния състав, че частният съдебен изпълнител не е извършил нарушение като е приел, че ВМА не е държавно учреждение и срещу нея може да се образува изпълнително производство за парични вземания, защото съдебната практика относно статута на В. академия е противоречива, както и че е обвързан от съдебните решения по жалба срещу действията му по двете образувани изпълнителни дела. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал.1, т.5 ЗОВСРБ В. академия е част от въоръжените сили на Р. България и като такава е държавно учреждение. Това е посочено изрично и в ТР №2 от 21.12.2011 г. по тълк.дело №2/2011 г. на ОСНК на ВКС, според което лечебните заведения по чл.5 ЗЛЗ, които по силата на специалните нормативни актове - закони и постановления на Министерския съвет, са част от структурата на съответните ведомства: МС, МО, МВР и т.н., с оглед на специалния си статут, имат характер на "държавни учреждения". Съдебното решение по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не установява със сила на пресъдено нещо правомерността или противоправността на извършените процесуални действия. Сила на пресъдено нещо по процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение би могла да възникне, ако съществуваше „иск за установяване на нарушението” подобно на „исковете за установяване нарушения на интелектуалната собственост”, „исковете за установяване на нарушения на правата на потребители” и др. /решение № 139/31.05.2011 по гр.д. № 1445/2009 год., ВКС, ІV ГО/. Неправилен е и изводът на дисциплинарния състав, че от представените фактури се установява плащане на адвокатските възнаграждения към момента на изпращане на поканите за доброволно изпълнение. Според ТР№6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ако в договора за правна помощ е уговорено плащане по банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, каквито в случая няма. Ето защо в нарушение на процесуалните правила в поканите за доброволно изпълнение са вписани несъществуващи задължения на длъжника за разноски по изпълнителните дела, представляващи неизплатени адвокатски възнаграждения. Съобразно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Видно от изложеното частният съдебен изпълнител е извършил дисциплинарни нарушения като е образувал две изпълнителни дела срещу държавно учреждение въпреки забраната на чл.519, ал.1 ГПК и в нарушение на изискванията на чл.426, ал.1 ГПК е пристъпил към изпълнение на задължение за уговорени адвокатски възнаграждения като разноски за изпълнителните дела без такива да са направени. С оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и произтичащите от тях последици, съответното им по вид дисциплинарно наказание следва да е глоба в размер на 4 000 лв., който е под средния размер 5 000 лв. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени 1000 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Д. к. на К.ч.с.и. от 02.09.2015 г. по д.д. № 62/2014 г. НАЛАГА на С. Д. Г., частен съдебен изпълнител, рег. № ..., с район на действие Пловдивски окръжен съд, дисциплинарно наказание глоба в размер на 4 000 лв. ОСЪЖДА С. Д. Г., [населено място], да заплати на М. на правосъдието 1 000 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.