Р Е Ш Е Н И Е № 403 гр.София,03 ноември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1143/2014 година Производството е образувано по искане на осъдения Д. Ц. за отмяна на влязлата в сила присъда №9/16.01.2014г., обявена по нохд №1007/2013г. на Районен съд /РС/ - Сливен, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на приобщените по наказателното дело гласни доказателствени източници и съдебно-медицински експертизи, довели до неправилно приложение на материалния закон и постановяване на осъдителен акт. В подкрепа на визираните основания се декларира избирателен подход на първостепенния и въззивен съд, обслужващ обвинителната теза, при интерпретация на изтъканите от противоречия свидетелски показания, и проявена от контролираните инстанции тенденциозност при обсъждане на експертните заключения за механизма на причиняване на телесните увреждания на жертвата на инкриминираното престъпление А. К.. Очертава се подробна аргументация за несъответност на приетата по делото фактология за нанесения на Г. Г. побой и за последвалия удар в лицето на К., на събрания доказателствен материал; съпроводена с предположения за алтернативни възможности на възникване и развитие на конфликта, ескалирал във физически сблъсък. Излагат се и съображения за липса на мотиви в обявеното на 31.03.2014г. решение, обосноваващи присъдената от въззивния състав сума в размер на 15 000 лева по предявения и приет за разглеждане граждански иск, за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. В съдебно заседание на 23.10.2014г. осъденият Ц. и неговият упълномощен защитник се явяват лично пред Върховния касационен съд и поддържат искането, по предложените в него доводи и възражения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обявения и влязъл в сила акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №9 от 16.01.2014г., по нохд №1007/2013г., Сливенски РС е признал Д. В. Ц. за виновен в това, че на 21/22.04.2012г., в [населено място], причинил на А. Р. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и избиване на зъби, обуславящо затрудняване на дъвченето и говора, поради което на основание чл.129, ал.1 от НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил, при условията на чл.66 от НК, за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД, Д. Ц. е осъден да заплати в полза на пострадалия К. сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от посегателството неимуществени вреди и гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по внохд №60/2014г. и придобила стабилитет с решение №38 от 31.03.2014г. на Сливенски окръжен съд /ОС/, с което е изменена в гражданскоправната част, чрез увеличаване размера на неимуществената обезвреда на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева Искането на осъдения Ц. за възобновяване на нохд №1007/2013г. на Сливенски РС и на внохд №60/2014г. на ОС-Сливен, и за отмяна на постановената по тях и влязла в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане при установения от разпоредбите на чл.419 - 426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на словно отразените в него съображения сочи на неоснователност. При реализирания извънреден контрол, настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, довело до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство. След внимателен и професионален преглед на доказателствения материал, инкорпориран чрез обясненията на осъденото лице; свидетелските показания на А. К., Б. В., Г. Г., И. Д., Г. Г., С. Б., К. Б., К. Б., Ж. П., К. К., Т. Р. и С. В.; чрез представените писмени документи; и при компетентна оценка на изготвените медицински експертизи, съдебните инстанции са формирали своето вътрешно убеждение за релевантните по обвинението факти. Конкретиката очертава възникнал в нощта на 21 срещу 22.04.2012г., в къща за гости „Орлица”, в [населено място], конфликт между Д. Ц., К. К. и Г. Г., провокиран от последния под влияние на употребения алкохол, който прераснал във физически сблъсък, обективиран в нанасяне на побой на Г. и повалянето му на земята. Съпричастни към случващото се, присъстващите по време на инцидента Б. В. и А. К. се намесили с цел разтърваване на участващите в саморазправата, заставайки помежду им и отправяйки молби да спрат упражняваното спрямо Г. Г. насилие, при което подсъдимият се обърнал към К. и с дясната си ръка го ударил силно с юмрук в долната част на лицето отляво, причинявайки му счупване на челюстта на две места /лявото хоризонтално рамо в областта на 34 и 35 зъб и ставния израстък вдясно/, наложило оперативно лечение с отстраняване на посочените зъби и използване на метална остеосинтезна техника. Интерпретацията на приобщената по делото доказателствена маса, мотивира несъстоятелност на предявените в искането оплаквания за избирателен подход и проявена тенденциозност в интерес на обвинението от първостепенния и въззивен съд, изградили фактологията за инкриминирания акт и неговия извършител, на твърденията на жертвата на престъпното посегателство - А. К. и членовете на неговата компания, и при пренебрегване на депозираното от осъдения Ц. и приятелите му К. К., Т. Р. и С. В., в хода на разследването. Безспорна е по делото липсата на корелация между тези групи гласни доказателствени средства по отношение на упражненото спрямо Г. насилие и на последвалия го удар в лицето на К., нанесен от Ц.. В обсега на своите правомощия съдебните инстанции с демонстриран юридически усет са преодолели визираните противоречия, при съобразяване с източника на доказателства; в рамките на реализирано прецизно обсъждане на възможността на разпитаните лица да възприемат значимите и включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК обстоятелства, с последващ подробен коментар на начина на тяхното словесно пресъздаване; и чрез съпоставка на съдържимите се в посочените обяснения и свидетелски показания фактически данни, с останалата доказателствена съвкупност. Правилно е ценен разказът на пострадалия А. К. и компетентно изведено заключението за неговата доказателствена сила.Той добросъвестно, еднопосочно и последователно отразява събитията на 21/22.04.2012г., от пристигането на групата ловджии в механата на къщата за гости „Орлица” до напускането й след инцидента, в обсега на които точно и ясно е пресъздал обстановката на предизвикания от Г. конфликт, разгърнал се в упражнено спрямо същия от Ц. и К. насилие, и описал механизма на причиненото му от осъдения увреждане, чрез юмручен удар в областта на челюстта, при вербалната намеса и предприетото от него и В. за преустановяване на стълкновението. Съответни на дадените от жертвата на неправомерното посегателство показания, са и волеизявленията на свидетелите-очевидци Б. В., Г. Г., И. Д. и Г. Г., които логично, правдиво и в детайли /с изключение на последния, поради употребеното количество алкохол в инкриминираната нощ/, предлагат своите зрителни и слухови възприятия за предхождащите и последващите неправомерния акт действия, за разменените фрази, ситуирането на участниците при саморазправата и физическия контакт между лицата в последвалата намеса, с цел разтърваване, като по този начин предоставят нужната за проверка на твърдяното от пострадалия информация, макар да не са видяли непосредствено нанасянето на процесния удар, при очертаната динамика на сбиването, като са категорични по отношение на сочения от А. К. извършител. В кореспондираща връзка с обсъдените гласни доказателствени средства е и споделеното пред първостепенния съд от С. Б., К. Б., К. Б., които коректно си спомнят и достоверно съобщават за станалото им известно за инкриминирания побой в механата на 21 срещу 22.04.2012г., и за пострадалите от него лица. Очертаните чрез посочените доказателствени източници факти са проверени при съотнасяне с писмения материал /епикризи/ и с научните мнения на вещото лице в изслушаните съдебно-медицински експертизи, установяващи медикобиологичните параметри на телесните увреждания на Г. Г. и А. К. /л.88-101 и л.104-108 от д.п.№267/2012г. на РУ ”Полиция”-Котел/ Обстойна е аргументацията на контролираните инстанции и досежно процесуалната стойност на обясненията на осъдения Ц. и свидетелските показания на К. К., Т. Р. и С. В.. Компетентно РС - С. и въззивният състав са отчели процесуалния статус на Д. Ц. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателния процес, и правната природа на неговите твърдения - източник на доказателства и средство за защита. Отдадено е нужното значение на обстоятелството, че заявеното от К. К. /активен участник в конфликта и упражненото спрямо Г. насилие/, С. В. и Т. Р. за инкриминирания инцидент, се характеризира с пълното и голословно отричане на наличен физически сблъсък и нанасянето на удари в процесната нощ/ К. и В./, или в схематично поднесени и изолирани твърдения за възприето политане на К. и падане върху масата, което безусловно се опровергава от обсъдения доказателствен материал и експертните заключения за характера на констатираните телесни повреди на Г. Г. и А. К., и за механизма на тяхното причиняване. При съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателния процес са ценени и компетентните мнения на съдебния медик д-р Й. С., материализирани в изготвените по делото експертни заключения. Експертизата като способ за доказване представлява система от сложни, различни по естеството си действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото, чрез даване на основани върху доказателствата заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Заключението на съдебно-медицинската експертиза на А. К. е убедително, че инкриминираните увреждания на пострадалия се дължи на силен удар с твърд тъп предмет и отговаря да е получена чрез нанесен удар със свита в юмрук ръка, което съдът правилно е приел Решаващият орган обосновано е изключил и възможността травмата да е причинена от падане от собствен ръст, доверявайки се с юридически усет на разясненията на вещото лице в съдебно заседание на Сливенски РС от 08.11.2013г., че при очертаната ситуация се задействат защитни инстинкти, при което е трудно получаването на локализирано само в долния ръб на лявата половина на долната челюст увреждане, като причинените травми обичайно са и в други части на човешкото тяло. На базата на изложеното от съдебния медик за възможно счупване на челюстта с лакът, въззивната инстанция е обърнала специално внимание и на лансираната от процесуалния представител на осъдения защитна версия за настъпил вредоносен резултат при случаен удар. Професионално е очертана посочената от вещото лице причина за травмата - удар с достатъчна сила с удряща повърхност със сравнително ограничена площ, в посока-отстрани от ляво надясно спрямо пострадалия, като не е игнориран и фактът, че подобни твърдения за удар с лакът не съдържат гласните доказателствени източници. Логическо следствие от предложената подробна аргументация е несъстоятелността на акцентираните в искането за възобновяване доводи на договорния адвокат за недоказаност на повдигнатото срещу Д. Ц. обвинение; и за съществуваща несъответност на приетата в атакувания съдебен акт конкретика за инкриминираното престъпление, на събрания доказателствен материал, изведена при произволен, повърхностен прочит на дадените в хода на наказателното разследване свидетелски показания и след собствена, субективна трактовка на експертните заключения, ведно с внесените към тях допълнителни уточнения при разпита на вещото лице. При описаната и доказателствено обезпечена по делото фактология, законосъобразно е приложено материалното право, с произтичащите от това наказателни и граждански санкционни последици спрямо Д. Ц.. И. поведение на лицето се субсумира от особената норма на чл.129, ал.2, пр.3, вр.ал.1 от НК, поради което лицето справедливо е осъдено на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и е ангажирана неговата гражданска отговорност, чрез присъждане на обезщетение за претърпените от пострадалия А. К. неимуществени вреди в размер на 15 000 лева В коментирания смисъл не следва да бъдат споделени и релевираните възражения на упълномощения защитник за налични пороци на въззивното решение, обективирани в липса на мотиви за присъдената от Сливенски ОС сума за неимуществена обезвреда по предявения и приет граждански иск. Решението на въззивната инстанция е съобразено с чл.339 от НПК. Буквалното и семантично тълкуване на процесуалната разпоредба обосновава установен стандарт на формата и съдържанието на въззивния съдебен акт. В обсега на възложената компетентност на въззивния състав, при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият го правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира своята позиция по депозираните оплаквания, базираща се на формираното, въз основа на приобщените по делото доказателства, вътрешно убеждение. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени от ОС-Сливен. При съблюдаване характера на причинените на А. К. телесни увреждания; в съответствие с интензивността и продължителността на преживяните от него болки и страдания; и отчитайки неудобствата, предизвикани у пострадалия в хода на лечебния и възстановителен процес /той е претърпял оперативна интервенция за отстраняване на зъби и в рамките на тримесечен срок е лекуван чрез техника и по начин, препятстващи нормалния прием на храна/, въззивната инстанция е приела прекомерна заниженост на присъденото от първостепенния съд обезщетение по гражданскоправната претенция и при спазване на лимитираните в чл.52 от ЗЗД критерии увеличила отмерената за репариране на неимуществените вреди на жертвата на престъплението парична сума, като лаконично, но изчерпателно, обективирала в постановения съдебен акт своите съображения. Мотивиран от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. Ц. за възобновяване на нохд №1007/2013г. на Сливенски РС и на внохд №60/2014г. на ОС - Сливен, и за отмяна на обявената по тях и влязла в сила присъда №9/16.01.2014г., по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.