- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195

гр. София, 08.06.2022 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 04.05.2022 (четвърти май две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1530 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 262 106/23.02.2022 година, подадена от Н. Г. М., против определение № 1969/04.10.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 1994/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното определение № 8797/11.09.2018 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 10 359/2018 година. С последното е върната подадената от М. искова молба с вх. № 38 556/22.06.2018 година, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността й в определения за това срок, като образуваното въз основа на нея съдебно производство е било прекратено.
В частната си касационна жалба Н. Г. М. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 8797/11.09.2018 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 10 359/2018 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Пловдив.
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че правилно и обосновано първоинстанционният съд бил прекратил производството по исковата молба, защото не били изпълнени указанията му дадени в разпореждане от 25.06.2018 година. Подадените молби от страна на Н. Г. М. с искания, били неотносими към спора по исковата молба. Независимо от това изхождайки от изменението на ГПК (отменения чл. 62, ал. 2 от ГПК) съгласно което през съдебната ваканция срокове не били текли,първоинстанционният съд бил дал възможност на М. да изпълни всички указания пред това време. Поради неизпълнението им в срока до 11.09.2018 година съставът на Районен съд Пловдив обосновано бил върнал исковата молба и е прекратил производството по нея. Затова обжалваното определение било правилно и законосъобразно и при постановяването му нямало нарушения на материалните и процесуален закон.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. Г. М. иска определението на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване на основание посочените в чл. 280, ал. 2 от ГПК предпоставки за това. В посочената разпоредба се съдържат три самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, като в случая не е налице нито едно от тях. Липсват обстоятелства, от които би могъл да бъде направен извод за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение на Окръжен съд Пловдив, а такива не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на подадената от Н. Г. М. частна касационна жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към нея. Не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, а именно очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебния акт решение представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на съдебния акт, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на акта, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение се припокриват с твърденията в частната касационна жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Н. Г. М. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд Пловдив.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 1969/04.10.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 1994/2018 година, по подадената срещу него от Н. Г. М., частна касационна жалба с вх. № 262 106/23.02.2022 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1969/04.10.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 1994/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.