7 Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр. София, 16 март 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря................Аврора Караджова.........................и с участието на прокурора........................Димитър ГЕНЧЕВ.....................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 66 по описа за 2015 г. Производството е образувано по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от адвокати Т. Т. и Г. Т. – защитници на осъдения С. Н. Р. за възобновяване на нохд № 1529/12г. на районен съд гр.Ямбол. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се визира липсата на анализ на доказателствата; липса на мотиви относно длъжностното качество на осъдения и умисъла за извършване на престъплението; нарушаване правото на защита предвид отказа за допускане на доказателства. Твърди се, че осъденият нямал умисъл за извършване на престъплението, което сочи на несъставомерност на извършеното и с осъждането му, законът е приложен неправилно. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо като размер и с оглед постановяването на ефективното му изтърпяване, с което не се постигат целите на генералната превенция. Настоява се за отмяна на присъдата и въззивното решение по реда на възобновяването и постановяването на справедлив съдебен акт. В съдебно заседание искането се поддържа от защитниците на осъдения Р. – адвокати Т. Т. и Г. Т. със същите аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че от събраните доказателства се установява извършването на престъплението от Р., а законът е приложен правилно. Според прокурора в случая липсват основания за смекчаване на отговорността на осъдения, както и относно приложението на чл.66 от НК. В последната си дума осъденият Р. моли за връщане на делото за ново разглеждане поради проявена от съдилищата тенденциозност при разглеждане на делото и отказ да бъдат допуснати сочени от него свидетели. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 115 от 12.06.2014г., постановена по нохд № 1529/12г. на районен съд гр.Ямбол, подсъдимият С. Н. Р. бил признат за виновен в това, че в периода от 01.01.2006 г. до 04.07.2008 г., при условията на продължавано престъпление, в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, като се представил за длъжностно лице –представител на Ю. „Н. Р.” [населено място] и административен ръководител на програма за обучение на специализанти за придобиване на допълнителна квалификация „Учител по английски език в средното училище”, дистанционно обучение към Ю. „Н. Р.” - [населено място], възбудил и поддържал у десет лица заблуждение, че е административен ръководител на програма за обучение на специализанти за придобиване на допълнителна квалификация „Учител по английски език в средното училище”, дистанционно обучение към Ю. „Н. Р.” - [населено място], и че същите следва да преминат през задължителен предварителен подготвителен езиков курс по английски език на три етапа към езиков център „С. – С. Р.”, таксата за всеки един от които възлиза на 200.00 лв., че следва да преминат през задължителен конкурсен приемен изпит по английски език за кандидат-специализанти за тази програма и таксата за същия е 50 лв., че семестриалната такса за първи семестър по програмата възлиза на 400 лв., вместо действителния размер от 201.00 лв., утвърден по план-сметка от Ю. „Н. Р.” - [населено място] и че са записани като специализанти и се обучават по магистърска програма по английска филология към Югозападен университет „Н. Р.” - [населено място] и размерът на таксата за втори, трети и четвърти семестър е от по 400 лв. за всеки семестър, като с това им причинил имотна вреда в големи размери - общо 18 035 лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от четири години „лишаване от свобода” в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ режим”. Със същата присъда подсъдимият Р. бил осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в полза на лицата, претърпели такива вреди от престъплението. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото. По жалба на защитниците на подсъдимия било образувано внохд № 208/14г. по описа на окръжен съд гр.Ямбол. С решение № 168 от 30.10.2014г. въззивният съд изменил присъдата, като: - преквалифицирал деянието, извършено от Р. от такова по чл.210, ал.1,т.1 във вр. с чл.209, ал.1 от НК в такова по чл.210, ал.1, т.3 пр.1 във вр. с чл.209, ал.1 от НК; - признал подсъдимия Р. за невинен и го оправдал деянието да е било извършено за периода от 01.01.2006г. до 09.10.2006г.; за това да е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите, че е ръководител на програма за обучение на специализанти и че е задължително преминаването на предварителен подготвителен курс с такса 200 лв. и че пострадалите са записани като специализанти и се обучават по магистърска програма по английска филология към Ю. [населено място]; за причинената имотна вреда над сумата от 13 585 лв.; по квалификацията във вр. с чл.26, ал.1 от НК; - намалил размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” на три години; - изменил присъдата в гражданската част и в частта относно разноските, присъдени в полза на гражданските ищци и относно ДТ. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е частично основателно. Оплакването за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, свързано с анализа на доказателствата, е общо и неконкретизирано. В мотивите си, въззивният съд е анализирал отново събрания доказателствен материал, изложил е възприетата от него фактическа обстановка, като е посочил и различията по фактите в сравнение с приетите за установени от първия съд (л.202 – л.205 от мотивите на решението). На л.202 са изложени и съображения относно длъжностното качество на осъдения по смисъла на чл.93 от НК. Искането за допускане в качеството на свидетели на ректора на Ю. и на инспекторите Е. Колова и Т. К. – Г. е било оставено без уважение от въззивния съд, тъй като не са били посочени конкретните обстоятелства за изясняването на които са поискани свидетелите. Това не е дало възможност на решаващия съд да прецени дали същите са относими към изясняването на релевантните обстоятелства. Въз основа на приетите за установени факти както първоинстанционният, така и въззивния съд са направили законосъобразен извод, че с действията си осъденият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.210 от НК. Прекият умисъл за набавянето имотна облага се извежда от обективираните действия на осъдения, който въвел в заблуждение пострадалите, че се дължи такса от 50 лв. за конкурсния изпит, който в действителност бил безплатен; че таксата за обучение за семестър е 400 лв., докато тя била 201 лв., че ги е записал за обучение за втори, трети и четвърти семестър, докато в действителност те били с прекъснати права поради не внасянето на такса, а получените от пострадалите суми употребил за свои нужди. Мотиви относно наличието на прекия умисъл въззивният съд е изложил на л.212 от съд. дело, поради което не е нужно да бъдат повтаряни. Така изложените съображения налагат извод за неоснователност на твърденията относно наличието на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е частично основателно. Размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода” е намален от въззивния съд на три години, като е отчетена и продължителността на производството. Пред касационния съд не се сочат други, различни обстоятелства, които да не са били отчетени при определяне на размера на наказанието, поради което липсват основания за допълнително смекчаване на отговорността. Независимо от намаляването на наказанието до размер, позволяващ отлагането на изпълнението му, окръжният съд е приел, че изтърпяването на наказанието следва да е ефективно. За да обоснове този си извод, въззивният съд е акцентирал върху генералната превенция като цел на наказанието и се е обосновал с високия ръст на престъплението „измама” в последните години. При индивидуализацията на наказанието обаче не следва да се игнорират и останалите цели по смисъла на чл.36 от НК, една от които е поправяне и превъзпитаване на дееца. В конкретния случай осъденият е лице с чисто съдебно минало, с добра социална вградимост в обществото и без връзка с престъпния контингент. Целите на наказанието в случая могат да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК, с максималния предвиден в закона изпитателен срок, в каквато насока следва да бъде коригиран постановения съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 168 от 30.10.2014г. , постановено по внохд 208/14г. на окръжен съд гр.Ямбол, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното на С. Н. Р. наказание в размер на три години „лишаване от свобода” за изпитателен срок от пет години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.