2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 434/28.05.2021 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Зоя Атанасова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 998 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 261204/16.11.2020 г. по гр.д. № 3118/2020 г., с което Софийски градски съд е обезсилил решение № 290454/ 02.12.2019 г. по гр.д. № 17498/2019 г. на Софийски районен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Решението се обжалва от Н. И. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправните въпроси: 1. Надлежен ответник ли е Висшият съдебен съвет (ВСС) по иск по чл. 225 от Закона за съдебната власт на изборен член на ВСС след изтичане срока на мандата им? 2. Надлежен ответник ли е ВСС по иска по чл. 225 ЗСВ на изборен член на ВСС с прекратено правоотношение на друго основание – подаване на оставка, придобито и упражнено право на пенсия? и 3. Надлежен ответник ли е ВСС по иска по чл. 225, ал. 5, вр. ал. 1 ЗСВ от наследниците на изборен член на ВСС? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довод, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение. Ответникът ВСС, ответник и по касационната жалба, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Касационният състав намира жалбата с допустим предмет (спорът е квалифициран като трудово дело, а цената на иска е над 5 000 лв.), от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по първия въпрос. Съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че: 1) ищецът извежда легитимацията си по иска за обезщетение по чл. 225 ЗСВ с твърденията, че към 03.10.2017 г., когато поради изтичане на мандата е освободен като изборен член на ВСС, има необходимия 14-годишен стаж (от 02.06.1986 г. до 13.04.1988 г. – „нотариус“ в Районен съд Бургас; от 13.04.1988 г. до 04.04.1989 г. - „младши съдия“ в Окръжен съд Бургас; от 04.04.1989 г. до 25.06.1992 г. – районен съд в Районен съд Бургас; от 23.06.2008 г. до 18.01.2012 г. – „инспектор“ в Инспектората към ВСС и от 03.10.2012 г. до 03.10.2017 г. – „изборен член на ВСС“) и твърди, че такова обезщетение не му е изплащано; 2) спорът е трудов (аргумент от чл. 229 ЗСВ); 3) надлежен ответник по иска за обезщетение е не ВСС, а Районен съд Бургас – последният съдебен орган на заемана от ищеца длъжност „съдия“; 4) надлежната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно и 5) първоинстанционното решение следва да се обезсили, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да даде дължимите указания по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК за насочване на иска по чл. 225 ЗСВ към надлежния ответник. При тези мотиви на въззивния съд, първият повдигнат въпрос обуславя решението. По него практика на Върховния касационен съд на настоящия състав не е известна, а създаването на такава е от значение за точното прилагане на чл. 225 ЗСВ и за развитието на правото. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (обща и допълнителна) за допускане на касационния контрол. Другите два въпроса не са обуславящи. Въпрос № 2 – поради това, че изведеното с иска по чл. 225 ЗСВ основание за прекратяване на качеството на изборен член на ВСС на ищеца е изтичане на мандата, а не различно. Въпрос № 3 – поради това, че искът е предявен от изборен член на ВСС, освободен от длъжността с изтичане на мандата, а не от негов наследник. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 261 204/ 16.11.2020 г. по гр.д. № 3118/2020 г. на Софийски градски съд. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание – съгласно чл. 359, изр. 2 КТ касаторът е освободен от внасяне на държавна такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.