5 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 19.07.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К. ЧЛЕНОВЕ: Л. И. Е. В. при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 494 по описа за 2011г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Л. Д. П. и касационна жалба на ответника С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] чрез процесуалния му представител адв. Д. К. Т. срещу решение № 122/17.12.2009г. по в. т. дело № 616/2009г. на Великотърновски апелативен съд. Касаторът – ищец [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 35/01.06.2009г. по т. дело № 170/2008г. на Русенски окръжен съд, въззивната инстанция е отхвърлила предявения срещу С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] иск за разликата над 26 095,75 лв. до 50 741,94 лв. – неиздължено възнаграждение по договор от 20.02.2008г. със законната лихва от 20.10.2008г. до окончателното плащане, изменен е първоинстанционния съдебен акт относно разноските, които са намалени от 4 441,21 лв. на 2 699 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер 1 569 лв. Касаторът – ответник С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено частично решение № 35/01.06.2009г. по т. дело № 170/2008г. на Русенски окръжен съд в осъдителната му част за сумата 26 095,75 лв. – неиздължено възнаграждение по договор от 20.02.2008г. със законната лихва, считано от 31.10.2008г. до окончателното плащане, и сумата 2 699 лв. – разноски по делото. С определение № 67 от 10.02.2011г. по т. дело № 494/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] иск за разликата над 26 095,75 лв. до 50 741,94 лв. – неиздължено възнаграждение по договор от 20.02.2008г. със законната лихва до окончателното плащане и частично за разноските. К. контрол е допуснат при наличието на първата от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса за отказа на поръчващия от договора за изработка при наличието на основателни причини съгласно чл. 268 ЗЗД и начина на оттегляне на поръчката. В обжалваната от ответника част съдебното решение на Великотърновски апелативен съд е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване. Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за неправилност и необоснованост на извода на въззивния съд, че в края на м. май 2008г. до ищеца е стигнало устно волеизявление на ответника за оттегляне на поръчката. В касационната жалба сочи, че изпълнението на договора не е обвързано с договори, сключени между ответника и трети лица, нито ищецът е бил запознат с предваритгелните договори на ответника с третите лица преди завеждане на исковата молба, нито са налице доказателства за узнаване от ищеца в края на м. май 2008г. за липсата на интерес от изпълнение на договора за ответното дружество. Като ответник по касация С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] не изразява становище по касационната жалба на ищеца. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид релевираните оплаквания и доводи и извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на атакуваното въззивно решение в допуснатата до касационно обжалване част, приема следното: Правилно и съобразно представените писмени доказателства, анализирани в тяхната взаимна връзка, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за изработка на технически инвестиционен проект /ТИП/ от 20.02.2008г. има характер на договор за изработка по ЗЗД и е във връзка със сключени през м. януари 2008г. предварителни договори за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот и учредяване право на строеж от страна на трети неучастващи в процеса лица като прехвърлители и ответника като преобретател срещу задължението на последния да обезщети собствениците на имоти с жилища, както и че процесният договор за изработка е пряко обвързан и със сключен на 20.02.2008г. между страните по спора договор за извършване на проекто-проучвателни работи, за изработване на ПУП. Изводът на въззивната инстанция, че ответникът – възложител в края на м. май 2008г. е оттеглил устно поръчката поради възникнал проблем от страна на трето лице В. П., обусловил безпредметност на по-нататъшното изпълнение на проекта, е незаконосъобразен и необоснован. По поставените по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК релевантни материалноправни въпроси за отказа на поръчващия от договора за изработка при наличието на основателни причини съгласно чл. 268 ЗЗД и начина на оттегляне на поръчката настоящият съдебен състав споделя трайноустановеното становище в съдебната практика: Разпоредбата на чл. 268 ЗЗД предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият /възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение, но за да произведе присъщото му правно действие, е необходимо отказът от двустранния договор, оттеглянето на поръчката да бъде заявено изрично и ясно, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до знанието на изпълнителя. Като материалноправна предпоставка за отказ от сделката основателните причини по смисъла на чл. 268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да преустанови договорната връзка. В хипотезата на договор за изработка на технически инвестиционен проект за определен обект в определен недвижим имот и сключен между страните на същата дата договор за извършване на проекто-проучвателни работи и изработване на ПУП за същия недвижим имот, развалянето или прекратяването на предварителните договори за прехвърляне право на собственост и учредяване право на строеж върху същите имоти, сключени между трети неучастващи в процеса лица като прехвърлители и ответника като преобретател, срещу задължението на последния да обезщети собствениците на имоти с жилища, може да бъде основателна причина за оттегляне на поръчката, отказ от договора за изработка на технически инвестиционен проект по смисъла на чл. 268 ЗЗД. Нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. За да преустанови изпълнението на задълженията си по договора за изработка на ТИП, изпълнителят следва да е сигурен, че възложителят се отказва от сделката, тъй като в противен случай при неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя за възложителя биха възникнали вреди. Поради това оттеглянето на поръчката трябва да бъде ясно и недвусмислено изразено и да достигне до знанието на изпълнителя по начин, който не създава съмнение за прекратяване на договорната връзка. Въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Представените доказателства не установяват, че в края на м. май 2008г. ответникът – възложител е оттеглил ясно и категорично поръчката по договора за изработване на ТИП, нито че такова оттегляне е доведено до знанието на ищеца – изпълнител. Двете нотариални покани от В. П. до ответника, фактурата от 28.05.2008г. и свидетелските показания на В. У. и Ст. Янчин, на които решаващият съдебен състав се е позовал, за да направи извод, че в края на м. май 2008г. до ищеца е стигнало устното волеизявление на ответника за оттегляне на поръчката, не удостоверяват изрично становище на възложителя за отказ от сделката - свидетелите сочат за уведомяване на ищцата за проблеми със собствениците на терена, но не установяват, че изпълнителят е запознат с предварителните договори, нито установяват, че ответникът в края на м. май 2008г. изрично е заявил, че се отказва от договора; нотариалните покани са адресирани до ответника и представляват индиция за наличието на обективни причини по смисъла на чл. 268 ЗЗД за оттегляне на поръчката; фактура № 28/28.05.2008г., анализирана във връзка с фактури № 21/26.03.2008г. и № 22/25.04.2008г. и извършените по тях плащания, установява изпълнение на задължения на страните по договора за изработка. При обсъждане на показанията на свидетелите на ищцовата страна, въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 172 ГПК, като не ги е преценил с оглед всички други данни по делото. От показанията на тази група свидетели и писмените доказателства се установява, че техническият инвестиционен проект е изработен през периода м. юли – м. август 2008г. Поради изложените съображения направеният от въззивния съд извод, че възложителят е оттеглил устно поръчката в края на м. май 2008г., е неправилен. Ясно изразено становище за липса на интерес от договора и наличието на обективни причини за неговото прекратяване от страна на ответника е направено с отговора на исковата молба. Поради това, че изпълнението на договора приключва с одобряване на проектната документация от [община] /аргумент от чл. 4 от договора и целта на договора за изработка на ТИП, който проект следва да е годен за извършване на строеж съгласно изискванията на ЗУТ/ и оттеглянето на поръчката е направено от ответника преди приключване на договора, но след изработване на ТИП, възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя останалата част от възнаграждението за извършената работа в размер 50 741,95 лв. на основание чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 268 ЗЗД. Настоящият съдебен състав отчита факта, че одобряване на техническия инвестиционен проект от [община] не е налице, както изисква чл. 4 от договора, но тъй като ответникът се е отказал от сделката поради основателни причини и следователно проектната документация няма да бъде внесена в [община] за одобрение, останалата част от възнаграждението /шестата вноска съгласно чл. 4 от договора/, която се включва в горепосочената сума, трябва да бъде присъдена. Следва да се има предвид, че в хипотезата на чл. 268 ЗЗД се дължат направените разходи, възнаграждението за извършената работа и очакваната от изпълнителя печалба по конкретния прекратен договор, които в настоящия случай са част от уговореното между страните възнаграждение общо в размер 37 601,40 евро с левова равностойност 73 541,95 лв. Предвид изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 26 095,75 лв. до 50 741,94 лв. със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 31.10.2008г. до окончателното плащане и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство 1 569 лв. и вместо това да се постанови друго решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцовата страна на основание чл. 266 във връзка с чл. 268 ЗЗД сумата 24 646,19 лв. със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.10.2008г. до окончателното плащане на сумата. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата 2 316,47 лв. – разноски за всички съдебни производства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 122/17.12.2009г. по в. т. дело № 616/2009г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 35/01.06.2009г. по т. дело № 170/2008г. на Русенски окръжен съд, е отхвърлен предявения срещу С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] иск за разликата над 26 095,75 лв. до 50 741,94 лв. – неиздължено възнаграждение по договор от 20.02.2008г. със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 31.10.2008г. до окончателното плащане, и в частта, с която ищецът [фирма], [населено място] е осъден да плати на С. Н. Д. като [фирма], [населено място] разноски за въззивното производство в размер 1 569 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА С. Н. Д. като [фирма], [населено място], област Р., [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], вх. А, ет. 3 на основание чл. 266 във връзка с чл. 268 ЗЗД сумата 24 646,19 лв. /двадесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща неиздължено възнаграждение по договор за изработка на технически инвестиционен проект от 20.02.2008г. със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.10.2008г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 2 316,47 лв. /две хиляди триста и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.