Р Е Ш Е Н И Е № 50107 София, 26.01.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 823/2022 г. Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на Д. С. Г. от [населено място] срещу „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 397 от 24.08.2012 г. по в. а. д. № 397/2012 г., постановено от „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, [населено място]. Искането за отмяна е обосновано с твърдението на ищцата за липса на арбитражно споразумение, респ. за недействителност на същото, тъй като наследодателката й Ж. Й. М. не е била в договорни отношения с ответника, а представеният по арбитражното дело договор, по който тя е страна, е фалшифициран. Поддържа се, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна и поради това, че както наследодателката й Ж. Й. М., така и самата ищца е била лишена от участие в арбитражното производство, доколкото не е била уведомена за образуването му и не й е връчен препис от постановеното в него решение. Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] – оспорва исковете като недопустими, от една страна – поради липса на правен интерес предвид обстоятелството, че издаденият срещу ищцата изпълнителен лист въз основа на процесното арбитражно решение е обезсилен от Софийски градски съд, а от друга страна – поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок. В условията на евентуалност моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Ищцата Д. С. Г. е активно легитимирана по предявените искове в качеството й на един от наследниците на Ж. Й. М., по отношение на която е постановено атакуваното арбитражно решение, видно от представените по делото удостоверения за наследници на Ж. Й. М., Денка Й. П. и С. З. Г.. Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на исковете поради пропускане на установения в закона срок. По делото липсват каквито и да било доказателства за връчване на арбитражното решение – както на ищцата, така и на нейната наследотателка Ж. Й. М.. По отношение на последната това е и обективно невъзможно, тъй като същата е починала още преди постановяването му. Напълно недоказано е и твърдението на ответника, че ищцата е узнала за арбитражното решение в производството по изп. дело № 742/2013 г. на ЧСИ Р. А., рег. № 848, доколкото в него не се съдържат такива данни. Поради това, като дата, поставяща началото на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, следва да се приеме датата 29.11.2021г., на която на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение и препис от изпълнителен лист. И тъй като исковата молба е подадена на 23.02.2022 г., 3-месечният срок за отмяна на арбитражното решение е спазен. Не може да бъде споделено и становището на ответното дружество за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, аргументирана с факта, че издаденият въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист срещу ищцата по настоящото дело е обезсилен с определение № 174 от 25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 31/2022 г. на Софийски апелативен съд. За да е допустим иск по чл. 47 ЗМТА, достатъчно е наличието на постановено арбитражно решение, което не е прогласено за нищожно или не е отменено по реда на чл. 47 ЗМТА. По основателността на исковете: Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищцата, че липсва постигнато споразумение за разрешаването на спора от постановилия го арбитраж. В арбитражната клауза, съдържаща се в чл. 13.1 от Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, страните предварително са определили, че всички спорове между тях във връзка с процесния договор, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който е да е от конкретно посочените арбитри, а именно – Ж. В. Б., И. В. К. и Бисерка Й. Г.. Следователно, страните не са уговорили разглеждането на споровете от арбитражен съд, още по-малко от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Подписването на процесния договор при Общи условия, в които не е предвидено разглеждането на споровете от арбитражен съд, налага извод за липса на арбитражно споразумение. Ето защо, предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗМТА следва да бъде уважен. Уважаването на първия обективно съединен иск изключва проверка на правилността на атакуваното арбитражно решение на релевираното от ищцата основание по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Същото би било от значение само при допустимо сезиране на арбитражния съд, каквото в случая не е налице. При този изход на спора и предвид изричното искане на ищцата, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, на същата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 113.25 лв. (98.25 лв. – платена държавна такса по настоящото дело и 15 лв. – по ч. т. д. № 303/2023 г. на ВКС). На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да заплати на процесуалния пълномощник на ищцата адвокат Н. И. от САК адвокатско възнаграждение в размер на сумата 538.57 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.1.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата възнаграждение в размер на 700 лв. Следва да бъде уважено и искането на същия за присъждане на адвокатско възнаграждение по ч. т. д. № 303/2023 г. на ВКС в размер на 200 лв. съгласно чл. 11 от цитираната наредба. Или, общо дължимото на адвокат И. възнаграждение възлиза на 738.57 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 397 от 24.08.2012 г. по в. а. д. № 397/2012г. на „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, [населено място] по отношение на Д. С. Г., в качеството й на наследник на Ж. Й. М.. ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Д. С. Г. от [населено място], [улица], ет. 1 направените по делото разноски за държавна такса в размер на сумата 113.25 лв. (сто и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки). ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на адвокат Н. И. от САК адвокатско възнаграждение в размер на сумата 738.57 лв. (седемстотин тридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: