Р Е Ш Е Н И Е № 339 гр.София, 09.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1052/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Я. Я. С. срещу присъда № 642/20.02.2013 год. по въззивно нохд № 16/2013 год. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се, че решаването на въпроса за вината и определянето на наказанието по критерии, които не са предвидени в НК е при съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна с оглед правилното приложение на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения за неоснователност на поддържаните доводи. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира: Разложкият районен съд, наказателно отделение, първи състав с присъда № 5199/21.11.2012 год. по нохд № 447/2012 год. признал подсъдимия С. за невиновен в това на 18.03.2012 год. в гр.Б. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,24%о, установен по надлежния ред и го оправдал по обвинението по чл.343Б, ал.1 НК. Благоевградският окръжен съд с обжалваната присъда по въззивно нохд № 16/2013 год. отменил присъдата и постановил нова, с която признал подсъдимия С. за виновен по обвинението по чл.343А, ал.1 НК и при условията по чл.55, ал.1, т.2 НК го осъдил на пробация и наложил пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 НК с продължителност от по 6 месеца. Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия от правото по чл.37, ал.1, т.7 НК – да управлява МПС, за срок от 1 година и 6 месеца и чл.59, ал.4 НК за времето, през което е бил лишен от право по административен ред. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Въззивният съд е приел установената въз основа на събраните по делото достатъчно и възможните доказателства фактическа обстановка, според която на посочената дата при извършената проверка на подсъдимия С. с техническо средство е констатирано, че управлява лекия си автомобил след употреба на алкохол при отчетена стойност 1,15%о. При спазване на изискванията по Наредба № 30/27.06.2001 год. е взета кръвна проба, след изследването на която е установено наличието на алкохол в кръвта от 1,24%о. Правилно съдът е приел, че това е действителната стойност и че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което му е повдигнато обвинение – по чл.343А, ал.1 НК, поради което го е признал за виновен и го е осъдил. Неоснователно се поддържа, че съдът е пренебрегнал във вреда на подсъдимия разликата във времето, когато е извършена проверката с техническото средство и когато е взета кръвната проба. Въззивният съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, за да мотивира решението си като стриктно е спазил изискванията на чл.107, ал.3 НПК. Обсъдил е подробно всички възражения за допуснати нарушения на Наредбата и е анализирал целия доказателствен материал. Мотивирал е отказа си да приеме за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че за действителна стойност на алкохол в кръвта следва да се приеме резултата от проверката с техническото средство. От значение за установяване на степента на алкохолно повлияване не е времето, а методът, както правилно е приел, поради което действителният резултат е установения при изследване на кръвната проба – 1,24%о, който е над предвидения в закона минимум. Не поражда съмнение за нарушаване на правата на подсъдимия при оценка на доказателствения материал и разликата между стойностите при двата метода на изследване. Възражението,че установената от 0,9%о е недопустима, е основана на предположения и на субективна преценка. Ако подсъдимият е имал съмнение за верността на резултата, то според Наредбата в предвидения срок е имал право да поиска повторно изследване и неупражняването му не е основание за различен от направения извод. Неоснователно е възражението,че съдът е определил наказанието при критерии, различни от предвидените в НПК. Непрецизността на съда според защитника при обсъждане на въпроса за наказанието с „използваната дума съдба” не се е отразила върху процесуалната му дейност. Подробно и задълбочено е обсъдил всички индивидуализиращи обстоятелства. Оценката им като смекчаващи и отегчаващи е направил с оглед тяхната тежест и значение, а на обществената опасност на личността – във възможно най-благоприятния за подсъдимия вариант. Приложил е чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК като е заменил наказанието „лишаване от свобода” с наказанието „пробация” и е наложил само двете задължителни за всички осъдени мерки с минимално предвидената продължителност. Няма обстоятелство от установените, което да има значение при решаване на въпроса за отговорността и да е отчетено във вреда на подсъдимия в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните, новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 642/20.02.2013 год. по въззивно нохд № 16/2013 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/