3 Р Е Ш Е Н И Е № 470 София, 07 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2286 по описа за 2011 година. Постъпило е искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1224/11 г. по описа на Районния съд-гр.Добрич и изменение на влязлото в сила определение за одобряване на споразумение – само в частта относно определяне условията за изтърпяване на наказанието на осъдения Р. Т. С.. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият и защитата му изразяват становище за основателност на направеното искане. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид следното: В производство по реда на чл.382 НПК, с определение № 43 от 06.07.2011 г., по нохд №1224/11 г., ДРС одобрил споразумение между Районна прокуратура-гр.Добрич и обв.Р. Т. С., лично и представляван от адв.В., по силата на което последният признал С. за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.т.3,4 и 7, във връзка с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК му наложил наказание единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.60 ЗИНЗС ДРС постановил наказанието да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Допуснато е нарушение на закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Съдебното минало на Р. С. очертава наличието на две предходни осъждания (спрямо инкриминираното, с посоченото определение, престъпление) – по нохд№№ 2059/10 г. и 2263/10 г.и двете по описа на ДРС, присъдите по които са влезли в сила съответно - на 12.10.2010 г. и на 18.12.2010г., с които отговорността на С. е била ангажирана за престъпления по чл.195 НК, като са му били наложени наказания пробация. С определение по чнд № 9 от 27.01.2011 г. ДРС на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23 НК определил на С. едно общо наказание измежду тези, наложени му по посочените две наказателни дела, а именно – пробация. При така констатираното, съдът неправилно, на основание чл.60 ЗИНЗС, е настанил С. в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, тъй като с атакуваното определение той за първи път е осъден на наказание лишаване от свобода и не се претендира наличието на изключенията по чл.59, ал.2 ЗИНЗС. Осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления се настаняват в затворнически общежития от открит тип – чл.59, ал.1 ЗИНЗС, като на същите, съгласно чл.61, т.3 ЗИНЗС се определя общ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С оглед на изложеното, доколкото констатираното основание – по чл.348, ал.1, т.1 НПК, е в полза на осъдения, ВКС следва да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.3 НПК и измени определението в съответната му част. Водим от горното на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определение № 43 от 06.07.2011 г., постановено по нохд №1224/11 г. по описа на Районен съд-гр.Добрич, в частта спрямо Р. Т. С., както следва: - на основание чл.59, ал.1 ЗИНЗС настанява С. в затворническо общежитие от открит тип и - на основание чл.61, т.3 ЗИНС определя на С. първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: