Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е   № 501   София,  29.06.2010 год.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,   ІІІ г.о.  в публично заседание на девети юни, две хиляди и десета година в състав:   Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова                    Светла Димитрова   при секретаря                            Райна Стоименова                              и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д.№ 500     по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Е. М. от гр. П., приподписана от пълномощника му адв. Вл. Х. срещу въззивно решение № 655 от 29.12.2008 год. по гр.д. № 902/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд от 1.07.2008 г. по гр.д. № 3901/2007 г., с което е отменено дарението, обективирано в нот.акт № 95, том 32, дело № 8746 /1993 г. на нотариус при ПРС, извършено на 29.07.1993 г., с което Т. И. Г. и съпругата му Т. И. Г. са дарили на Т. Е. М. собственият си недвижим имот, а именно: апартамент № 86, в жил. бл. № 23, ет.V, вх. В, кв.”Христо Смирненски”, гр. П. със застроена площ от 68.74 кв.м., заедно с избено помещение № 8 и 0.818 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като дарителите са запазили правото на ползване на имота безвъзмездно и пожизнено, на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД до размера на прехвърлената от Т. И. Г. 1/2 идеална част. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът Т. И. Г., чрез пълномощника си адв. Д изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 843 от 14.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса при иск по чл.227, ал.1, б.”в” ГПК подлежи ли на отмяна договора за дарение, ако надареното лице не разполага със средства за издръжка, по който съдебната практика е противоречива. В част от съдебните решение, както и във въззивното решение, се приема, че надарения дължи признателност и отговаря за поисканата му от изпадналия в трайна нужда от издръжка дарител до размера на подареното, което е в имуществото му. Задължението за издръжка в тези случаи се добавя от закона, затова недаването й от надарения във всички случаи е непризнателност към дарителя, изпаднал в нужда от издръжка, и предпоставя отмяна на дарението и връщане на подареното в патримониума на дарителя, с цел удовлетворяване на нуждата му. В друга част съдебни решения се приема, че при трайна нужда на дарителя от издръжка и поискана такава при иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД от значение е възможността на надарения да я дава, като тя се съпоставя с нуждата на дарителя, така, че надарения да не изпадне в по-неизгодно материално положение от надарения. Искът по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД се уважава когато надареният не дава на дарителя издръжката, която има възможност да даде. Съдът в настоящия състав на основание чл.291, ал.1, т.1 ЗЗД намира за правилна практиката, която приема, че надарения е длъжен да дава поискана му от дарителя издръжка, от която последния се нуждае. Задължението произтича от закона- чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, при наличие на нужда от издръжка. Издръжката се дължи докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното. До този размер дареният има възможност да я дава, тъй като той притежава подареното. Възможността му да я отделя от другите си доходи е без значение. Разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД въздига моралното задължение надареният да бъде признателен за направеното му дарение, при наличие на законовите предпоставки, в правно задължение и санкционира непризнателността с отмяна на дарението. При този отговор на поставения въпрос, по жалба на Т. Е. М., съдът в настоящия състав намира следното: За да остави в сила решението на първата инстанция, с което иска по чл.227, ал.1,б “в” ЗЗД е уважен въззивният съд е приел, че дарителя се нуждае от издръжка, че е налице непризнателност от страна на надарения, тъй като не предоставя сумата необходима да допълване издръжката на дарителя, негов дядо. Приел е, че ищецът е поканил надареният на 29.10.2007 г. да му предоставя издръжката от която се нуждае, последният с пощенски запис от 13.05.2008 г. изпратил на дарителя сумата 10 лв. Обстоятелството, че надареният не разполага със средства /видно от представената служебна бележка, издадена от затвора в гр. П., където изтърпява наказание лишаване от свобода, получава месечно възнаграждение в размер на 110 лв./ не може да обоснове извод за обективна невъзможност за изпълнение и до освобождаване от отговорност да предоставя необходимите на неговия дарител средства. От данните по делото е видно, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Същият е възрастен човек- роден 1929 г., през 2007 г. претърпял преднолатерален миокарден инфаркт, трудно подвижен, изпитва хронични болки в коленете, затруднения при излизане от дома, нарушен сън, има нужда от чужда помощ, поради невъзможността му да се самообслужва сам в ежедневието.становено е от приетата по делото медицинска експертиза, че с оглед здравословното му състояние стойността на медикаментите за лечение възлиза на 62.95 лв. месечно, които трябва да взема в продължение на години.становено е също така, от заключението на вещото лице В. Г. , че стойността на сумата необходима за заплащане за чужда помощ, поради невъзможността на дарителя да се обслужва в ежедневието възлиза на 260 лв. месечно. Размерът на месечния доход от получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 205.16 лв. С нотариална покана връчена на 29.10.2007 г. дарителят е уведомил надарения за състоянието си и е поискал да му окаже финансова помощ, която е оценил на 450 лв.становено е също така, че надарения се намира в затвора в гр. П., където получава трудово възнаграждение в размер на 110 лв. Безспорно е, че дареният не е давал поисканата издръжка, извън сумата от 10 лв., изпратена с пощенски запис на 13.05.2008 г., от която дарителят се е нуждаел. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка. От събраните по делото доказателства, включително и чрез експертизи е доказано здравословното състояние на дарителя, изискващо продължително лечение, както и необходимостта от чужда помощ в ежедневието и бита на същия, което изисква допълнителни средства за заплащане на тази услуга. Недаването от дарения на издръжката, от която дарителя се е нуждаел в границите на подареното, е израз на непризнателност според възприетото тълкуване на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, предпоставяща отмяна на дарението при наличие на посочените в разпоредбата предпоставки за уважаване на иска. Развитите оплаквания от касатора за невъзможността му да дава исканата издръжка, поради това, че не разполага с парични средства за плащането й не сочи на обективна, освобождаваща го невъзможност да я дава- чл.81, ал.2 ЗЗД Предвид на това, изложените в касационната жалба оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение са неоснователни. Обжалваното въззивно решение, като правилно ще следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника по касация следва да се заплатят направените разноски за касационната инстанция в размер на сумата 200 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 655 от 29.12.2008 год. по гр.д. № 902/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. Осъжда Т. Е. М. да заплати на Т. И. Г. направените разноски за касационната инстанция в размер на 200 лева. Решението е окончателно.     Председател :   Членове :