РЕШЕНИЕ № 94 София, 18. април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1562 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 17.05.2010 г. по гр.д. № 288/2010 в частта, в която по реда на чл. 218з ГПК са отхвърлени предявените искове за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за разграничението между иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и иска за част от реализираните ползи по чл. 30, ал. 3 ЗС и необходимо ли е ново искане, когато ползващият имота е бил поканен да плаща обезщетение преди да придобие идеални части от него. По първия правен въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответна част от нея. Ако, макар и да е използвал вещта, той не е извлякъл никаква полза, не дължи нищо на съсобствениците, защото има право да си служи с общата вещ наред с тях. По този иск в тежест на ищеца е да докаже както своето право на собственост, така и ползата, която ответникът е извлякъл. Когато някой от съсобствениците е лишен от ползването на общата вещ, той може съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС да покани съсобственика, който я използва да му предостави достъп или да му плаща ползите, от които той като неползващ собственик е лишен (пропуснатите ползи). По този иск в тежест на ищеца е да докаже своето право на собственост и ползата, която е пропуснал след поканата. По този иск е без правно значение дали използващият съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл някаква полза. Той дължи обезщетение за пропуснатите ползи, дори да не се е обогатил никак от общата вещ. Ако след поканата той е реализирал някаква полза, той дължи съответната част от нея, колкото и да е голяма тя, но ако реализираната полза е по-малка от пропуснатата, той дължи обезщетение в размер на пропусната полза. Използващият общата вещ съсобственик не може да се брани с възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с пропуснатата. Той може да се брани само с възражение, че е предоставил достъп или че е платил обезщетение. За да получи по-голямо обезщетение от пропусната полза, съсобственикът с ограничен достъп трябва да докаже реализирането й. Посоченото в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС изискване общата вещ да се използва „лично” само от друг съсобственик не означава, че той трябва след поканата непрекъснато да упражнява лично фактическа власт върху вещта. Общата вещ се използва „лично” само от един от съсобствениците във всички случаи, в които той не осигурява достъп на друг съсобственик, като е без значение кой осъществява фактическата власт от името на използващия съсобственик, защото е допуснат от него (по договор за наем, заем за послужване или по друга причина). По втория правен въпрос, Върховният касационен съд намира, че когато едно лице използва чужд имот, то дължи обезщетение на всеки от съсобствениците и без покана. Няма пречка обаче някои от съсобствениците да го поканят да плаща обезщетение. Ако след получаването на поканата използващият придобие някаква идеална част от имота, не е необходимо съсобствениците, които вече са го поканили да плаща обезщетение да го канят повторно. Само съсобствениците, които не са го канили преди придобиването трябва да го поканят, за да получат обезщетение и за времето след това. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от ответника-несобственик е поискано обезщетение за ползите от имота, но такова не е поискано повторно след като той е придобил идеални части от него и е станал съсобственик. Правилно въззивният съд е приел, че ищците претендират обезщетение за ползването на пет сгради от 01.04.1999 г. до 31.03.2004 г. и на три сгради от 23.12.2003 до 31.03.2004 г., всички намиращи се в имот, половината от който е собственост на ищците, а друга една четвърт от имота е станала собственост на ответника от 14.12.2001 г., който е построил и последните три сгради. Също правилно съдът е приел, че с нотариална покана, връчена на ответника на 10.09.2001 г., ищците са поканили ответника да им предаде владението на притежаваната от тях част от имота и да им плаща обезщетение за пропуснатите ползи; но в нарушение на материалния закон е приел, че след като по това време ответникът не е бил собственик на никаква част от имота той е следвало да бъде поканен повторно след 14.12.2001 г., когато е придобил ¼ от имота от друг съсобственик. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ответникът е ползвал процесните сгради и след 14.12.2001 до 31.03.2004 г., поради което следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение в размер на 28.207,26 лева (с оглед предявения размер на иска) със законната лихва от 31.03.2004 г. и над присъдените от въззивния съд разноски още 3.701,20 лева за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 17.05.2010 г. по гр.д. № 288/2010 в отхвърлителната част. ОСЪЖДА М. Х. Б., извършващ търговия под фирмата [фирма], П. да заплати на В. И. Б. и С. Н. Б. по 4.710,21 лева, а на М. Г. Б. и Е. Д. В. – по 9.402,42 лева на основание чл. 31, ал. 2 ЗС със законната лихва от 31.03.2004 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и на всички общо сумата 3.701,20 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.