Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 22.06.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 2898 /2019 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 21 от 16.01.2020 г. по касационна жалба на Г. Л. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 116 от 05.04.2019 г. по гр.д.№ 827/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 19 от 01.03.2018 г., поправено с решение № 92 от 19.07.2018 г., двете постановени по гр.д.№ 402/2017 г. на РС-Панагюрище и е прекратено производството по предявеният иск. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Основните доводи са свързани с това, че съдът неправилно е приел, че ищецът няма правен интерес да предяви иск по л. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, защото няма друго лице, което го е заявило, че за да е допустим иска е необходимо имота да е възстановен на едно лице и да е отказано възстановяване на друго лице, като не е съобразено, че на ищеца е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници за имот от 12 дка в м. „С.”, имота е идентифициран по КВС, но процедурата не е приключила, защото ответниците сега оспорват правото му на възстановяване, позовавайки се на нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ и на това, че имота по попада в дървопреработвателна територия и гора в земеделска земя. Ответникът Община Стрелча оспорва жалбата, като твърди, че за процесния имот бил постановен отказ за възстановяване правото на собственост на касатора, поради което счита, че на основание чл. 19 ЗСПЗЗ е собственик на част от имота. Ответникът Министерство на земеделието и храните не е подало отговор на касационната жалба. По същество в изложените становища по спора счита иска недопустим, защото имота не е заявен от друго лице, на което да е отказано, или да има висяща процедура пред ОСЗ за възстановяване на същия имот. Нямало и други субекти, на които да е възстановен имота и решение, което да бъде поправено на основание чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ. По същество счита, че ищецът не доказва, че наследодателят му е бил собственик към 1946 г. на процесния земеделски имот. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: за наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от лице, на което е признато и възстановено правото на собственост, но не е издадена скица към решението против община, която се позовава на придобивното основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и държавата чрез Министерство на земеделието, горите и храните, респективно за допустимостта на такъв иск. По делото е установено следното: Ищецът е наследник на Л. Г. П., починал на 23.09.2006 г., а той е един от наследниците на Г. И. П., починал на 06.12.2017 г. Л. П. е заявил за възстановяване на наследници на Г. И. П. общо 23 дка, като по т.6 е заявена нива от 12 в м. „С.”. Правото на възстановяване е доказано със заявление-декларация от 16.03.1946 г., в което имота е вписан по т.3. Граници не са посочени. С решение № 166 от 12.06.1995 г., раздел І е признато правото на възстановяване за всички заявени имоти с обща площ 23 дка, като по т. 7 е описан имота от 12 дка в м.” С.”. С раздел ІІ, т.6 е възстановено правото на собственост върху този имот в съществуващи реални граници. С раздел ІІІ от решението е постановен отказ за друг имот - 1 дка в м. „С. курия”. За процесния имот от 12 дка. в м.”С.” не е постановяван отказ за възстановяване, но не е издадена скица за него. Искането за издаване на такава, заявено с молба от 30.08.2016 г. е оставено без уважение и този отказ е потвърден с невлязло в сила решение по адм.д. № 994/2016 г. на Адм.С-Пазарджик поради наличие на спор за правото на собственост, който следва да се разреши по исков ред. По делото има данни, че против това решение е подадена касационна жалба пред ВАС. С протокол от 28.05.2014 г., комисия в състав представител на общинска служба земеделие, фирмата, която обслужва Общинската служба земеделие относно геодезическата дейност и в присъствието на ищеца е установила, че имота, предмет на решението е № .... по КВС. Според становището на ОСЗ и двамата ответници, очертанията на този имот се покриват със следните имоти: имоти .... - дървопреработвателна горска площ за нуждите на горското стопанство, собственост на Министерството на земеделието и горите – ДЛ, имот № .... - полски път за нуждите на селското стопанство и имот № .... – гора в земеделски земи - общинска частна собственост, която е актувана от Общината на 05.11.2012 г. на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. СТЕ е установила същото за имоти .... и за имот ...., но за имот .... – полски път и имот ....- полски път, вещото лице е установила, че такива на место не преминават през имота, а и стария и новия път фактически минават на юг от имота. На место има следи от обработване на имота преди години. Според писмо № 24-00-2 от 26.09.2016 г. на Регионална дирекция по горите, проектираният имот .... засяга отдел 502 „4” „голина” по ГСП за 2012 г., държавна собственост е и попада в имот .... Свидетелските показания установяват, че наследодателят е имал голяма нива в посочената местност, която е внесена от него в ТКЗС, то я е работило, а след реституцията на имота през 19995-1998 г. ищецът е работил нивата до момента, когато не е допуснат там от служител на горското стопанство. РС е уважил предявения иск, като е приел, че наследодателя на ищеца Г. И. П. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на процесната нива, поради което му е признато правото на възстановяване на собствеността и от ПК с постановеното решение от 1995 г. Въззивният съд е приел, че за да е допустим иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва имота, предмет на този иск да е заявен за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване да не е завършена. Тъй като процесния имот № .... бил заявяван единствено от наследодателя на ищеца и нямало данни, други лица, включително и ответниците по делото да са претендирали права за възстановяване върху този имот е прието, че иска е недопустим. Не било налице и висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на същата земя. Обобщено е че предявеният иск е недопустим, защото процесния имот не е заявен по две преписки. Заявен е само от прекия наследодател на ищеца, но общината и държавата чрез МЗХ се легитимира като собственик на друго основание. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, т.2 е разяснено, че предметът на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е установяване правото на собственост върху земеделски към момента на включването им в ТКЗС или други селскостопански организации, защото това е релевантният момент на установяване правото на възстановяване на собствеността, съгласно чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ. Предявяването на този иск не е обусловено от наличие на решение по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими реални граници или по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ – с план за земеразделяне. Необходимо и достатъчно условие за предявяване на този иск е да има висяща административна процедура, която се спира при висящо съдебно производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това производство е допустимо и ако вече е постановено решение от ПК, като в този случай след уважаване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, постановеното решение на ПК може да бъде изменено на основание чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ съобразно постановеното съдебно решение, с което е разрешен спорът за материалното право. Обобщено е, че правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице ако има висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ. Липсва правен интерес от предяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ ако административното производство е приключило с отказ за възстановяване на имота или ако административно производство не може да бъде образувано поради изтичане на сроковете по чл. 11, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ. С ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 3А е обобщена съдебната практика по допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 след първото ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. Потвърди се приетото в него относно недопустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. В настоящия случай процедурата по възстановяване на собствеността върху процесния имот е инициирана от ищеца и не е приключила, тъй като към решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ не е издадена скица, с която той да е индивидуализиран по КВС, т.е. налице е висящо производство пред ОСЗ. Нормата на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакция след ДВ бр. 45/ 16.05.1995 г. / изисква за да приключи реституционната процедура и решението да породи конститутивно действие, то да е придружено със скица на възстановения имот. Решение № 166 от 12.06.1995 г. е издадено при действието на тази редакция. Същевременно общината претендира правото на собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, т.е. оспорва, че ищеца е заявил имота и признатото право на ищеца. На основание чл. 19 ЗСПЗЗ тя може да придобие право на собственост само на имоти, които са подлежали на реституцшия по ЗСПЗЗ, но не са заявени. Съгласно чл. 10, ал.5 ЗСПЗЗ, на възстановяване по ЗСПЗЗ, с решение по чл. 14, ал.1 т.1 от този закон подлежи правото на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд. Изключение от това правило е уредено само за горските разсадници и полезащитните горски пояси. Основният спор между страните е за това дали наследодателят на ищеца е притежавал процесния имот на местото, на което е ситуиран сега, индивидуализиран като имот .... Правата на ответниците зависят от отговора на този въпрос. Положителен отговор на този въпрос изключва основанието по чл. 19 ЗСПЗЗ за общината и възможността да се включи в държавния горски фонд, като неподлежащ на реституция. Въззивното решение е постановено в противоречие с чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и цитираната задължителна съдебна практика, като не са съобразени и становищата на ответниците и събраните доказателства. Това налага отмяната му. Тъй като предявеният иск е допустим, делото следва да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по жалбата по същество, която на основание чл. 294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и по претенцията за разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 116 от 05.04.2019 г. по гр.д.№ 827/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: