Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 08.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 417/2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, ал.1 от НПК по касационни жалби на подсъдимия А. И. А. и гражданските ищци и частни обвинители Н. Д. А. и Г. Х. А. против решение № 177 от 27.01.2014 г. постановено от Бургаския апелативен съд по внохд № 213/2013 г. В жалбата на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Твърди се, че касаторът не е извършил престъплението, за което е осъден, тъй като е налице хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Защитата на жалбоподателя изразява несъгласие с извода на предходната инстанция, че А. е нарушил правилата за движение, регламентиращи правото на предимство и реда за извършване на ляв завой в кръстовище. Подчертава се приноса на загиналия при пътнотранспортното произшествие мотоциклетист. Наложената на подсъдимия санкция се оценява като явно несправедлива поради несъответствието й на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Касаторът изразява несъгласие и с размера, в който са уважени предявените граждански искове с довод за надвишаване на установените в съдебната практика граници за компенсиране на неимуществените вреди. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно – за неговото изменение, изразено в намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и на присъдените обезщетения до 40 000 лева за всеки от гражданските ищци. С жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се атакува частта от решението, с която е приложен чл.343а, ал.1, б.”б” от НК и са намалени наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В тях жалбоподателите съзират нарушение на материалния закон и явна несправедливост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Излагат се подробни съображения срещу заключението на съда, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Касаторите намират ангажирането на приноса на пострадалия за настъпилото произшествие с нарушение на чл.16 , ал.1 , т.3 от ЗДвП за некоректно и неправилно. Несправедливостта на наложените санкции се обосновава с неправилно възприет превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и подценяване на изключително тежкия съставомерен престъпен резултат. С тези доводи гражданските ищци и частни обвинители отправят искане за отмяна на решението в оспорената му част и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, при което да бъдат отстранени допуснатите нарушения на закон и се отмери справедлива санкция. В съдебното заседание пред настоящия съд всеки от жалбоподателите поддържа изразената позиция и изразява несъгласие с тази на противната страна. Прокурорът пледира в подкрепа на жалбата на гражданските ищци и частни обвинители. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция. Бургаският окръжен съд с присъда № 311 от 12.11.2012 г. по нохд № 1101/2012 г. признал подсъдимия А. И. А. за виновен в това, че на 18.09.2011 г. в гр. П., на кръстовище, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Ф.Т.”, нарушил правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Н. А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл. 342, ал.1 и чл.43 от НК му наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. На основание чл. 343г вр. с чл.37, т.7 от НК подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на всеки от гражданските ищци Н. Д. А. и Г. Х. А. по 80 000 лева, представляващи обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди, и сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от 18.09.2011 г. до окончателното изплащане на главниците. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите държавни такси. Бургаският апелативен съд с решение № 67 от 04.06.2013 г. по внохд № 29 /2013 г. изменил присъдата, като намалил наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство съответно на две и четири години, като ограничил и изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК до четири години. В останалата част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд с решение № 431 от 12.11.2013 г. по нд №1459/2013 г.отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В решението си третата инстанция отбелязала съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, свързани със събирането, проверката и анализа на доказателствения материал, и дала указания за тяхното отстраняване, като и за правна оценка на редица пренебрегнати от съда обстоятелства. При новото разглеждане на делото въззивният съдебен състав провел самостоятелно съдебно следствие, в хода на което изслушал експертите от петорната комплексна експертиза. С решение №177 от 27.01.2013 г. по внохд № 213/ 2013 г. Бургаският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал престъплението, извършено от подсъдимия А. А., от чл. 343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1 от НК по чл. 343а, ал.1, б.”б” вр. чл.343, ал.1,б.”в” от НК и оправдал подсъдимия по обвинението за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК. Съдът намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца на една година и три месеца с три години изпитателен срок , а наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от пет години на една година и шест месеца. Съдът определил 21.09.2011 г. за начална дата, от която се дължи законна лихва върху присъдените от първата инстанция обезщетения в полза на гражданските ищци. В останалата част присъдата била потвърдена. Жалбите срещу така постановения въззивен акт са неоснователни поради следните съображения: По жалбата на подсъдимия А. И. А. Основното оплакване на подсъдимия се свежда до твърдението, че съдът не е изяснил по несъмнен начин механизма на пътнотранспортното произшествие, а се е „предоверил на двете противоречиви заключения на тройните автотехнически експертизи” т.е навеждат се аргументи за допуснати нарушения на чл.13, чл.14, чл.154 и чл. 339, ал.2 от НПК. Така поддържаното възражение за процесуалната несъобразност на доказателствената дейност на предходната инстанция е изцяло несъстоятелно. В изпълнение на указанията в отменителното решение на Върховния касационен съд апелативният съдебен внимателно съпоставил заключенията на експертите от тройните автотехнически експертизи с тези на вещите лица от комплексната петорна експертиза. Той изяснил техническите причини за различията в тях и изложил убедителни съображения защо кредитира напълно изводите на лично изслушаните експерти от петорната експертиза. В тази връзка е важно да се отбележи , че касаторът, макар и бланкетно, надценява значението на разминаванията в експертните разсъждения. Както става ясно от извършената от втората инстанция проверка, те не засягат изводите относно разстоянието, от което подсъдимият е могъл да забележи приближаващият се мотоциклетист, както и обхвата на опасната зона за спиране на последния. Установено е също така, че различията за мястото на удара между двете превозни средства се отнасят до ситуирането на последния по дължината на пътното платно, но не е и по неговата ширина и не се отразяват съществено на заключението за динамиката на движението на автомобила и мотоциклета. Механизмът на пътнотранспортното произшествие е изяснен по категоричен начин с процесуално допустими средства. Описаните във въззивното решение фактически обстоятелства ангажират виновното поведение на жалбоподателя. В тази връзка настоящият съд намира за неоснователен и следващия довод на защитата, вече свързан с неправилното приложение на закона досежно нарушените правила за движение от страна на подсъдимия и на пострадалия. Неприемливи са разсъжденията, че А. е спазил правилото на чл.50, ал.1 от ЗДвП, преминавайки през кръстовището, а инцидентът е резултат единствено на виновното поведение на мотоциклетиста. Несъмнен е изводът на предходната инстанция, че подсъдимият е имал възможност да възприеме движещият се от лявата му страна мотоциклет и е бил длъжен да го пропусне през кръстовището, тъй като той се е движел по път с предимство. Пострадалият не е навлязъл внезапно в опасната зона за спиране на подсъдимия – напротив, той е бил видим от повече от 100 метра и дължимото от подсъдимия поведение като водач на моторно превозно средство е изисквало да осигури преминаването му. Нарушеното от подсъдимия предписание на чл.50, ал.1 от ЗДвП относно движението през кръстовище е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, който е бил предвидим и предотвратим. Ето защо действията на касатора не могат да се квалифицират като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Несподелим е и коментарът в жалбата за отчетеното от предходните инстанции съпричиняване на общественоопасните последици от страна на пострадалия. Въззивният съд приел, че Х. А. не е спазил разпоредбите на чл.16, ал.1, т.3 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според защитата на подсъдимия фактическите обстоятелства по делото показват, че той е нарушил и чл.20,ал.2, пр.2 от ЗДвП. Това твърдение се базира на некоректен прочит на мотивите на въззивното решение. В тях, на стр.11 е отбелязано, че пострадалият предприел аварийно спиране в момента, в който забелязал товарната кола пред себе си т.е, изпълнил задължението си по чл.20, ал.2пр.2 от ЗДвП като направил всичко възможно да намали скоростта и да спре поради възникнала опасност за движението. Липсва убедителна доказателствена подкрепа и за претенцията на жалбоподателя на пострадалия да бъде вменено нарушение за забраните за управление с неизправно светлинно устройство и без защитна каска. Първото обстоятелство е извън предмета на доказване и за първи път се релевира пред касационната инстанция, която не разполага с процесуални възможности за установяването му. Второто се опровергава от данните за намерена на местопроизшествието защитна каска, за която съдът е приел,че е паднала от главата на пострадалия ”малко преди удара” в автомобила. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и от право да управлява моторно превозно средство. Липсва несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения от въззивната инстанция обем наказателна принуда. В жалбата некоректно се твърди, че апелативният съд определил подсъдимия като „дързък и самоуверен водач”. Внимателният прочит на атакувания съдебен акт показва, че това е квалификация на първата инстанция, с която въззивният съд не се е съгласил. /вж. стр..31/.Напротив , той приел , че подсъдимият в качеството на водач на моторно превозно средство , има относително ниска степен на обществена опасност с оглед факта , че за тридесет и три години е допуснал само три нарушения на правилата за движение. Изтъкнатите от касатора смекчаващи отговорността обстоятелства, включително съпричиняването на общественопасните последици, са отчетени по адекватен начин в комплекса фактори , ценими при индивидуализация на наказанието. В същото време въззивният съд правилно е отхвърлил искането за приложение на разпоредбата на чл. 55,ал.1 от НК , тъй като тяхната съвкупност не показва изключителност или многобройност, правещи и най-лекото , предвидено от закона наказание, несъразмерно тежко. На последно място настоящият съдебен състав отхвърля възражението на касатора срещу размера на присъдените обезщетения за понесените от гражданските ищци неимуществени вреди. Сумите от 80 000 лева съответстват на утвърдените от съдебната практика и икономическата реалност в страната критерии за справедливост на възмездяване, като отчитат установения конкретен принос на подсъдимия за настъпване на вредоносния резултат във връзка с установеното съпричиняване от страна на пострадалия. По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители Касаторите атакуват заключението на въззивния съд, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Те се аргументират с обстоятелството, че адекватна помощ на сина им оказали свидетелите, които се озовали на местопроизшествието, докато подсъдимият само имал намерение да извика спасителни екипи. Установените от въззивния съд факти опровергават тази трактовка на изследваното деяние. Съдът приел , че след инцидента А. веднага излязъл от автомобила и отишъл при пострадалия, който бил в безсъзнание. Незабавно се обадил на тел.112 , съобщил за станалата катастрофа и настоял да се изпрати линейка. Поради това, че операторът поискал излишни подробности, подсъдимият набрал телефона за спешна медицинска помощ - 150, очаквайки , че по този начин по-бързо ще пристигне медицински екип.На този телефон обаче се отзовал същия оператор, а това смутило подсъдимия, който не могъл да съобщи спокойно данни за произшествието. Тогава свидетелят Т. взел телефона му и влязъл в контакт с оператора. Минути по-късно пристигнала линейка. При тези данни въззивният съд правилно е приложил ч.343а, ал.1, б.”б” от НК., тъй като установил, че подсъдимият извършил обективно и субективно действия, насочени към спасяване живота на пострадалия. Съгласно задължителните указания на ППВС № 1/93 г. т.5, б.”б” при преценка на основанията за приложение на този наказателен състав изводът, че деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, е обвързан от конкретното установени възможности и от обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица. В конкретния случай пострадалият не само е имал намерение да извика медицински специалисти , но предприел и конкретни действия те да пристигнат по най-бързия възможен начин. Намесата на свидетеля Т. не елиминира този принос за ограничаване на вредните последици от деянието, тъй като той е в рамките на конкретните възможности на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на повереника на частните обвинители, насочени към отричане на приноса на пострадалия за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Те са базирани на неправилен прочит на експертните заключения, които определят като място на удара между двете превозни средства точка, разположена на 0.50 см от осовата линия в насрещната за мотоциклетиста лента за движение. Той навлязъл в нея, предприемайки аварийно спиране по траектория, излизаща от неговата лента за движение. Експертите са категорични, че ако той бе запазил праволинейно движение, би се разминал с товарния автомобил, поради което правилно въззивната инстанция е съзряла нарушение на чл.16, ал.1 , т.3 от ЗДвП. Касационната проверка не установи основание за ревизия на въззивното решение,разкриваща възможност за увеличаване на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.Настъпилият вредоносен резултат е изключително тежък и загубата за частните обвинители е невъзстановима . Той обаче е включен от законодателя в правната конструкция на, приложената разпоредба на чл.343а , ал.1 , б.”б” от НК и не може , съгласно чл.56 от НК, да бъде преценяван отново като отегчаващо отговорността обстоятелство.В жалбата се твърди, че съдът е „преекспонирал” приноса на пострадалия, но се пропуска съществения детайл, че ако той бе управлявал не със 76 км/ч , а с разрешената от закона скорост от 50 км/ч ,би могъл да спре на 14 метра преди мястото на удара с товарния автомобил. Предимството на преминаване през кръстовище не дава право на водача на моторно превозно средства да се движи с неразрешена скорост, в очакване, че то му гарантира безконфликтно трасе. Некоректно е и оплакването за неправилно установена форма на вината, тъй като в атакуваното решение тя ,макар и по твърде противоречив и търпящ укор начин , е определена чрез „изключване на несъзнаваната непредпазливост” т.е като самонадеяност, както е приела и първата инстанция и каквато позиция застъпва повереника на жалбоподателите. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №177/2013 от 27.01.2014 г. по внохд №213/2013 г. на Апелативен съд- гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.