Р Е Ш Е Н И Е № 433 София, 12.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 252 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 453 от 08.06.2012г. по касационна жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на решение № 343 от 25.11.2011г. по гр.д.№ 411/2011г. на Апелативен съд [населено място], с което е отменено решение № 408 от 15.07.2011г. по гр.д.№ 1053/2010г. на Окръжен съд-Русе и вместо това е отхвърлен иска по чл. 440 ГПК, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4269.1.11 с предназначение кафе-бар със застроена площ 61,95 кв.м., , находящ се на първия етаж в сградата, находяща се в [населено място], на [улица] тяло Б, ведно с 5,74% ид.ч. от сградата, построена в имот с идентификатор 63427.2.4260 не е собственост на длъжника по изп.д.№ 254/2010г. на частен съдия изпълнител Ив. Х. . [фирма]. В хода на производството, ищецът [фирма] е преименуван и организационно преобразуван във [фирма]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 192 З., чл. 75, ал.2 от ЗН, за допуснати процесуални нарушения – разместване на предмета на доказване на иска по чл. 440 от ГПК и необоснованост Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба, счита, че първия договор от 14.09.001г. е породил вещно правно действие, поради което пледира за оставяне на възивното решение в сила. Другият ответник [фирма] не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Апелативен съд-Велико Т., изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. Касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е допуснато по следните въпроси: 1. Може ли участник в договор за групов строеж да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, ако не притежава право на собственост или право на строеж върху терена, върху който тя е построена. 2. Нищожна ли е на основание чл.75, ал.2 ЗН делбата на сграда, построена при условията на договор за групов строеж, ако не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж. 3. Между кои лица следва да се извърши делбата на построените обекти след приключване на строителството по договора за групов строеж – между съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или към момента на извършване на делбата и какво е правното значение на сключени споразумения за прехвърляне на права и задължения по договора за групов строеж с оглед на придобиване на собствеността върху отделни обекти от сградата. По поставените въпроси, ВКС се е произнесъл по идентичен казус с Р № 7 от 09.07.2010г. по т.д.№ 456/2009г. на ВКС І т.о., и Р № 317 от 21.07.2010г. по гр.д.№ 4475/2008г. на ІІІ гр.о. на ВКС.постановени по чл. 290 от ГПК и касаещо същия иск за друг обект от същата сграда. Настоящия състав споделя дадените разрешения по поставените въпроси. С тези решения е прието в съответствие с нормата на чл. 192, ал.1, аал.4 и ал.5 от З. отм/, че лице, което не притежава право на собственост или право на строеж върху терена, върху който е построена сграда, не би могло да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сградата, независимо, че към момента на сключване на окончателния разделителен протокол същото е страна по договора за групов строеж на основание чл.192, ал.1 З. /отм./. Това е така, защото договорът за групов строеж има само облигационно действие и може да се приеме като предварителен договор за доброволна делба. Той не създава вещни права за участниците в него, а трябва да бъде сключен само между съсобствениците на дворното место, и /или на правото на строеж за предвидената за построяване сграда. Затова приобретателят на права по договора за групов строеж в хипотезата на чл.192, ал.5 З. /отм./, но без да е придобил идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена, няма качеството на съсобственик върху построеното, поради което не е легитимиран да участва в делбата. Построеното от участниците в договора за групов строеж става съсобствено по приращение на собственика на земята, или на носителите на правото на строеж, ако не е разпределено това право по обекти предварително в нотариална форма. За да се придобие всеки отделен обект на правото на собственост следва да се сключи окончателен договор за групов строеж по чл. 194, ал.4 ооот З. отм/, който има характера на договор за доброволна делба, след завършване на груповия строеж. Тази делба следва да участват всички съсобственици на дворното место, или на правото на строеж. Тя е е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН, ако в нея не е участвал съсобственик, който, независимо, че е прехвърлил правата си по договора за групов строеж, не е прехвърлил притежаваните идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена. Делбата на построените обекти след приключване на строителството по договор за групов строеж следва да извърши между лицата, които са съсобственици на дворното място, респ. на правото на строеж върху терена към момента на завършване на строителството или към момента на извършването й, ако след завършване на строителството са настъпили вещноправни промени в съсобствеността. Сключените споразумения за прехвърляне на права и задължения по договор за групов строеж имат облигационно действие. Правото да се придобие в изключителна собственост отделен обект от сградата, изградена чрез групов строеж, е обусловено от притежаваните идеални части от правото на собственост върху терена или от правото на строеж. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК от [фирма] да се признае за установено по отношение на страните по изпълнително дело № 254/2010 г. на ЧСИ Х. [фирма] /взискател и [фирма] /длъжник/, че самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4269.1.11 с предназначение кафе-бар със застроена площ 61,95 кв.м. по отношение на който е насочено принудително изпълнение не е собственост на длъжника. Установено е следното: На 14.07.1999г. е сключен договор за групов строеж между М. Й. М., С. Н. И., Б. И. П. и К. Г. П. и [фирма] /предишно фирмено наименованието на ответника [фирма]/ като съсобственици на терен, съставляващ сега имот с идентификатор 63427.2.4260, върху който да се построи сграда. С н.а. № 104,т.1/21.06.1999г. Б. И. П. и К. Г. П. продават [фирма] ½, от ½ ид.ч. от 13/19 ид.ч. от дворното место. Първоначалния архитектурен проект, одобрен 19.06.2000г. е изменен в хода на строителството и новия е одобрен на 11.05.2002г. Процесният обект е въведен в експлоатация на 10.06.2004г. На 27.03.2001г [фирма] прехвърля правата си по договора за групов строеж. на [фирма], а на 28.03.2001г. с н.а. №199,т.1/.28.03.2001г. му продава ½ от ½ ид.ч. от 13/19 ид.ч. от терена. С анекс от 05.09.2001г. С. Н. И., Б. И. П. и К. Г. П. прехвърлят правата и задълженията си по договора за групов строеж на ответника [фирма]. Не е ясно дали С. И. е останал собственик на някаква идеална част от дворното место. На 14.09.2001г. е съставен окончателен разделителен протокол /доброволна делба/ с нотариална заверка на подписите между [фирма] и М. /М./ В.. Процесният имот – кафе-бар е поставен в дял на [фирма]. С н.а. № 140, т.ІІІ /25.07.2003г. [фирма] учредява договорна ипотека върху няколко имота в същата сграда, между които и процесното кафе-бар в полза на първа инвестиционна банка” АД за обезпечаване на получен от дружеството кредит в размер на 360 000 лв. За събиране на тази сума е насочено принудително изпълнение върху ипотекирания процесен имот по изп.д.№ 254/2010г. на ЧСИ Ив.Х.. На 05.04.2004г. е сключен нов договор за доброволна делба между М. В., [фирма] и [фирма], според който имотът е поставен в дял на [фирма]. Това дружество е предявило отрицателния установетелен иск да се установи, че процесния имот кафе-бар не е на длъжника по изпълнителното дело. За да отхвърли предявеният иск, въззивният съд е приел, че договорът от 14.09.2001г. е произвел действие и А.” О. е станало собственик на кафе-бар. Сключеният преди – на 27.03.2001г. договор за прехвърляне на правата по договор за групов строеж е без предмет, тъй като предварителния договор за групов строеж от 14.07.1999г. има само облигационно действие.Прието е, че втория договор от 05.04.2004г. също не е произвел действия, тъй като [фирма] не установява да е имало някакви права върху имота, поради което не е било съсобственик и не е могло да получи в дял кафе-аператив. Затова съдът е формирал извод, че ищеца не е собственик на процесния имот. Решението е неправилно поради неправилно приложение на чл. 192 от З./отм/ и чл. 75, ал.2 ЗН, във вр. с чл. 34 ЗС.. В съответствие с дадените отговори на поставените въпроси, въззивният съд неправилно е приел, че договорът от 14.09.2001г. е произвел вещно действие и А.” О. е станало собственик на кафе-бар. Както вече се посочи, в този договор е участвало дружеството само като притежател на права по облигационен договор, защото преди това се е разпоредило с правото на собственост от дворното место, а не е придобило право на строеж. В този договор не е участвало дружеството – съсобственик на дворното място [фирма], което е придобило ½ от ½ от 13/19 ид.ч. от дворното место след сделката по н.а. № 199,т.1/28.03.2001г. „А.” е продало тази част и е останало само страна по предварителния договор за групов строеж, който както вече се посочи има само облигационно действие. С него не се разпределя правото на строеж за бъдещите обекти. Делбата от 14.09.2001г. е нищожна на основание чл. 75, ал.2 от ЗН поради неучастие в нея на [фирма]. Така А.” О. не е било собственик на ипотекираните с н.а. № 140,т.ІІІ/25.07.2003г. имоти и процесния имот не е принадлежал на длъжника към момента на насочване на публичната продан върху него. Затова предявеният иск по чл. 440 ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като обжалваното решение, с което е отхвърлен следва да се отмени. Поради това, че не се налага събиране на нови доказателства, настоящото инстанция следва да се произнесе по същество, като уважи предявения отрицателен установителен иск. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 343 от 25.11.2011г. по гр.д.№ 411/2011г. на Апелативен съд [населено място] и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен на основание чл. 440 ГПК от [фирма], преименувано и преобразувано във [фирма] по отношение на [фирма] и [фирма], че самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4269.1.11 с предназначение кафе-бар със застроена площ 61,95 кв.м., , находящ се на първия етаж в сградата, находяща се в [населено място], на [улица] тяло Б, ведно с 5,74% ид.ч. от сградата, построена в имот с идентификатор 63427.2.4260 не е собственост на длъжника по изп.д.№ 254/2010г. на частен съдия изпълнител Ив. Х. - [фирма]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: