Р Е Ш Е Н И Е № 196 София, 07.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7109/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Т. А., Я. А. А., В. Я. А. и А. Я. А.,чрез пълномощника им адв.Р. С. срещу решение № 54/04.07.2014 г. по гр.д.№52/2014 г. на Апелативен съд-Б.. С определение № 327/25.03.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на същото по въпроса: -може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По така поставения въпрос е прието разрешение в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д.№5/2013 г. на ОСГТК- т.1,според което за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота.Този извод е обоснован с облигационния характер на П. иск,конкретно с активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по него и предмета на доказване. Ищецът има материалноправна легитимация като кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане,а материалноправна легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. С отчуждаването на вещта съпружеската имуществена общност върху нея се прекратява в резултат на вещно-транслативното действие на разпореждането. При уважаването на иска, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя.Кредиторът-ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето лице. П. иск обаче не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник .Не следва извършеното от него разпореждане да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор и за чужд дълг. По делото състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира следното: Касаторите поддържат, че длъжник на ищеца е [фирма],чието търговско предприятие е продадено с договор с нотариална заверка на подписите през 2002 г. и поради това физическото лице М. Т. А. не следва да носи отговорност за задължения,които са прехвърлени на трето лице.Продажбата на предприятието е извършена още по време на процеса за установяване на задължението,който е следвало да продължи в лицето на правоприемника.Посочват,че е предявен иск в отделно производство с правно основание чл. 439 ГПК за установяване липсата на вземане в полза на ищеца .Правят възражение,че същото е и погасено по давност.За обезпечаване на вземането е възбранено имущество, което стойностно го надхвърля в пъти, следователно не е налице увреждане на кредитора. Навеждат и довод,че за личен дълг на единия съпруг е обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност.Молят предявеният иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба „А.”-ЕООД, представлявано от управителя А. К. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.И. М., я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.Претендира разноски. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 339/02.12.2013 г. по гр.д.№1671/2012 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е уважен предявеният от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,като е обявен за недействителен спрямо него сключеният между М. Т. А. и Я. А. А. от една страна, като дарители и В. Я. А. и А. Я. А. от друга страна, като дарени договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 54/06.12.2011 г.,т.ІІ, рег.№3002, дело № 242/2011 г. на нотариус рег.№257,представляващ поземлен имот, с идентификатор 67800.4.33, съгласно кадастралната карта и регистри на [населено място],местност „Б.”, с площ 667 кв.м.,ведно с построената в него сграда с идентификатор 6788.4.6, с предназначение хотел,със застроена площ 156 кв.м., на три етажа и всички подобрения в имота.Въззивният съд е приел, че касаторката М. Т. А., в качеството си на [фирма] е длъжник на ищеца,чието вземане е признато със съдебно решение, издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.На 22.11.2011 г. е получена покана за доброволно изпълнение, а на 06.12.2011 г. тя и съпругът й са дарили процесния имот на своите две дъщери.Въззивният съд е направил извод,че са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като ищецът има качеството на кредитор на дарителката,сключеният договор намалява имуществото й и го уврежда, а дарените по презумпция са знаели за увреждането. Посочил е, че наличието на вземане се преценява въз основа на направените твърдения и представените доказателства за тях,без да се изследват въпросите за изискуемостта и ликвидността на вземането, когато искът по чл. 135 ЗЗД не е съединен с иск за самото вземане.Счел е за неоснователно възражението,че дарителката няма качеството на длъжник, тъй като е прехвърлила предприятието, което е притежавала като ЕТ.Това е станало в хода на висящ съдебен процес за установяване вземането на кредитора. В съответствие с разпоредбата на чл.15 ал.3 ТЗ при прехвърляне на търговско предприятие отчуждителят отговаря солидарно за задълженията с правоприемника до размера на получените права, а кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към него. Приел е,че в настоящото производство не може да бъде разгледано възражението за погасяване вземането на кредитора по давност. Само ако същото е отречено със съдебен акт може да се приеме,че не съществува. Дарителката е предявила иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК, производството по който не е приключило.Въззивният съд не е уважил искането за спиране на делото до решаване на този спор, поради липса на преюдициалност. Намерил е , че поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност сделката следва да бъде обявена за недействителна в цялост, а правата на съпруга-недлъжник да се реализират в изпълнителния процес, ако бъде предприета публична продажба.В заключение е стигнал до крайни изводи идентични с първоинстанционния съд и съгласно чл. 272 ГПК е препратил към тях относно въпросите, които не са били предмет на въззивната жалба. При дадения отговор на въпроса обусловил изхода на делото, решението на въззивния съд се явява частично незаконосъобразно,като противоречащо на задължителна съдебна практика. Неправилно въззивният съд е приел,че разпоредителната сделка следва да бъде обявена за недействителна изцяло, а не само до размер на ½ идеална част,доколкото между страните не се спори,че имотът предмет на договора за дарение е в режим на съпружеска имуществена общност, а длъжник на ищеца е само касаторката М. Т. А. в лично качество. Следва въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е потвърден актът на първоинстанционния съд за уважаване изцяло на предявения иск и вместо това да бъде постановено отхвърлянето му до размер на ½ идеална част от процесния недвижим имот, а така също и в частите относно присъдените разноски. По останалите наведени от касаторите доводи се споделят изводите на въззивния съд. С оглед изхода на делото на всяка от страните следва да се присъдят половината от направените от тях разноски за всички инстанции. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 54/04.07.2014 г. по гр.д.№52/2014 г. на Апелативен съд-Б. в частите, с които: - е потвърдено решение № 339/02.12.2013 г. по гр.д.№1671/2012 г. на Окръжен съд-Бургас, в частта , с която е обявен за недействителен спрямо „А.”-ЕООД сключения между М. Т. А., Я. А. А. като дарители и В. Я. А. и А. Я. А.,като дарени, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 54/06.12.2011 г., т.ІІ, рег.№3002,дело № 242/2011 г. на нотариус рег.№257, представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.4.33,съгласно кадастралната карта и регистри на [населено място], [община], област Б., местност „Б.”, с площ 667 кв.м., начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, номер на предходен план 5008500,ведно с построената в него сграда с идентификатор 6780.4.33.1 с предназначение хотел,със застроена площ 156 кв.м., етажи 3 и всички подобрения в поземления имот, до размер на ½ идеална част от така описания имот ; - е потвърдено същото в частта, с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство; -са присъдени разноски за въззивното производство; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.”-ЕООД иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен на сключения между М. Т. А., Я. А. А. като дарители и В. Я. А. и А. Я. А.,като дарени договор за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 54/06.12.2011 г., т.ІІ, рег.№3002,дело № 242/2011 г. на нотариус рег.№257, представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.4.33,съгласно кадастралната карта и регистри на [населено място], [община], област Б., местност „Б.”, с площ 667 кв.м., начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, номер на предходен план 5008500,ведно с построената в него сграда с идентификатор 6780.4.33.1 с предназначение хотел,със застроена площ 156 кв.м., етажи 3 и всички подобрения в поземления имот до размер на ½ идеална част от така описания имот. ОСЪЖДА „А.”-ЕООД да заплати на М. Т. А., Я. А. А., В. Я. А. и А. Я. А. сумата 6 148,30 лв. направени разноски по делото за всички инстанции. ОСЪЖДА М. Т. А., Я. А. А., В. Я. А. и А. Я. А. да заплатят на „А.”-ЕООД сумата 10 846,45 лв. направени разноски по делото за всички инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: