Р Е Ш Е Н И Е № 203 С. 22.10.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1376 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Т. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 733 от 11.11.2013г. по в.гр.д. № 856 по описа за 2013г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 784 от 26.04.2013г. по гр.д. № 9708/2012г. на Русенски районен съд, като е развален до размер на ½ ид.ч., на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, сключения между Р. Т. Т. и Е. Х. Т. договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а.№ 155 т.ІІ д.№ 2451/2007г., относно апартамент № 6, с площ от 74.13кв.м., на трети етаж в масивна триетажна жилищна сграда на Ж. „Л.” [населено място] [улица], ведно с таванско помещение от 26кв.м. и следващите се ид.ч. от общите части на сградата и терена от него и са присъдени следващите се разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на иска. В съдебно заседание страните не се явяват лично. Ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата, като счита, че т.4 от ТР № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК в случая е неприложима. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 210лв., съобразно представен с отговора списък. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : С определение № 591 от 29.04.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса: налице ли е неизпълнение към кредитора, ако длъжникът по договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е подпомаган от сестра си, която заедно с него е полагала грижи за своя възрастен родител, но не е била страна по сключения договор? За да е налице изпълнение на задължението по договора, следва ли другите низходящи на прехвърлителя да са изолирани от грижата за него? Констатирано е противоречие с т.2 от Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК относно съдържанието на понятието „точното изпълнение на договора по вид, обем и качество”, което да е „съобразено с правилата на добросъвестността и морала” и необходимостта във всички случаи да бъде изяснено „дали неизпълнената част от задълженията не е незначителна според действителния интерес на кредитора”. В конкретния случай фактите са следните: Настоящият касатор /ответник по делото/ е сключил на 6.04.2007г. с н.а.№ 155 т.ІІ д.№ 2451/2007г. договор с майка си, по силата на който тя му е прехвърлила правото си на собственост по отношение на притежавания от нея апартамент № 6 срещу поето от него задължение : да й осигури „за в бъдеще гледане и издръжка до края на живота й, изразяващи се във всички необходими грижи за нормален и спокоен живот, включващи храна, облекло, отопление, грижи при заболяване и немощ и при подходящо уважение” при запазено пожизнено правото на ползване. Прехвърлителката е починала на 1.11.2012г. Искът е предявен от нейната дъщеря, в качеството й на наследник съобразно нейната ½ ид.ч. наследствена част. Не се спори по делото, че касаторът е живял в процесния имот заедно с родителите си още от 1958г.,а след 1988г., когато е починал баща му е останал там заедно с майка си. Според свидетелите К. /съсед/ и С. /внучка/ - през последните години прехвърлителката е била болна и трудно подвижна. Страдала е от белодробна недостатъчност, тромбофлебит и високо кръвно. Поради своето тегло /около 150кг./ и заболяванията си, предимно е била на легло, почти не е излизала навън, само на терасата. Свидетелят К. установява, че за нея се грижили децата й /страни по делото/. Дъщерята е ходила при майка си редовно, за да я къпе, да й носи хранителни продукти и лекарства. Свидетелят установява, че тя е оставала да спи при майка си и че – при нужда- тя е викала Бърза помощ. Спомня си, че и заедно с ответника /син на прехвърлителката/ са я карали някъде, а после са я върнали. Според свидетелката С. /дъщеря на ищцата/ - основните грижи са били полагани от майка й. Тя й е носела храна, плодове,мляко. Тъй като баба й не е могла сама да се обслужва – ищцата е била тази, която изцяло се е грижила за хигиената й, осигурявала й е дрехи, а когато ответника е бил нощна смяна, е оставала да спи при нея. При нужда й е давала пари и е закупувала вещи от първа необходимост, какъвто е бил случая с вентилатора, който е бил изключително необходим пред лятото. Признава, че ответника ги е карал до болницата „един, два пъти”, но в повечето случаи са ползвали такси. Когато за баба й се е налагала специализирана медицинска помощ, вуйчо й не е звънял на Бърза помощ, а е викал майка й, която веднага е пристигала и е викала лекар. Така е било и когато прехвърлителката е получила лек удар,а и непосредствено преди смъртта й. Твърди, че вуйчо й е получавал пенсията на баба й, и я е използвал. Не й е купувал плодове, поради което за рождения си ден тя не е искала подарък, а да й дадат плодове. Според свидетелката Б. /приятелка на ищцата/ основните грижи за прехвърлителката са били полагани не от ответника, а от ищцата. Тя й е носила топла, сготвена храна, пазарувала е необходимите продукти, осигурявала е необходимите лекарства, поддържала е личната й хигиена, чистила е, водила я е на разходки и при необходимост- се е отзовавала. Свидетелката А. /майка на бившата съпруга на ответника/- Р., който е живеел с майка си е бил този, който е полагал основните грижи за нея. В този смисъл са и показанията на свидетеля Й. /колега на ответника/, според които Р. е правил всичко според силите си, за да се грижи за майка си. Ремонтирал е жилището, нормално и човешки се е отнасял с нея, пазарувал е, готвел е, осигурявал й е лекарства и специално е закупил по-голяма кола, за да може да води майка си на лекар. Свидетелят твърди, че лично е посещавал дома и не му е правело впечатление условията да са лоши или неподходящи.Той и Р. заедно са водили майка му на лекар. Тези показания се потвърждават и от свидетелката Г., която е съседка /живее на 6-7метра и прозорецът й е срещу прозореца на Р./ и познава страните. В съдебно заседание заявява : „нямам впечатление Р. да е изоставил майка си и да не се е грижил за нея”. Виждала го е пазарува, да я води при общия им личен лекар и да урежда рецептурната книжка на майка си, за да й осигури необходимите лекарства. Преди 2007г. е разговаряла е с прехвърлителката и тя никога не се е оплаквала от Р., а е споделяла намерението си да му прехвърли своя апартамент. При тези факти, въззивният съд е приел, че приобритателят не е изпълнявал поетото от него задължение с необходимата продължителност, системност и ритмичност на престацията, така че на прехвърлителката да бъде осигурен нормален и естествен живот без рискове и отсрочки. Счел е, че не е установено по несъмнен и категоричен начин точно изпълнение на поетото задължение, защото никой от свидетелите не е посочил в какво се изразяват полаганите от него грижи за майка му. Обратно – другата група свидетели са установили, че когато прехвърлитеката безспорно е имала нужда от грижи, те са полагани от дъщерята. Според съда доказаното изпълнение е частично, а не в пълен обем, постоянно и без прекъсване. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, като по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване намира следното : Само по себе си обстоятелството, че длъжникът по договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е подпомаган от друго лице /сестра/, с което заедно са полагали грижи за своя възрастен родител – не е достатъчно, за да се счете, че е налице неизпълнение на поетото към кредитора задължение. Не е възможно /и не е в интерес на кредитора/ другите низходящи на прехвърлителя да са изолирани от грижата за него, затова във всяка конкретна хипотеза съдът следва да извърши преценка дали длъжникът точно „по вид, обем и качество”,е изпълнил поетото от него задължение, съобразно сключения от него договор и „правилата на добросъвестността и морала” по смисъла, изразен в т.2 от Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК. Съгласно Тълкувателно решение от 15.05.2012г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГК на ВКС - точно изпълнение от страна на длъжника по алеаторен договор е налице, когато той предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура в договорения от страните обем, така че да бъдат задоволени нуждите на кредитора от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди”. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд за липса на изпълнение. Договорът за издръжка и гледане е обусловен от личността на страните, между които той се сключва. В случая – прехвърлителката е майка на приобритателя, като последният е живял /и понастоящем живее/ в процесния имот в продължение на 56 години /от 1958г./, а двамата /след смъртта на бащата на ответника през 1988г./ са живеели съвместно в същия имот 26 години. Нормално е да се предположи, че за този дълъг период от време, те са имали установен свой начин на живот. През 2007г., когато прехвърлителката /която като майка много добре е познавала сина си/ е решила да му прехвърли собствеността на имота си, тя е знаела какво може да очаква от него. Задължението, което е поел спрямо нея приобритателя в конкретния случай е : да й осигури „за в бъдеще гледане и издръжка до края на живота й, изразяващи се във всички необходими грижи за нормален и спокоен живот, включващи храна, облекло, отопление, грижи при заболяване и немощ и при подходящо уважение”. Въз основа на гореописаните показания на свидетелите А., Й. и Г., настоящият съдебен състав приема, че приобритателят е полагал уговорените грижи в техния пълен обем и съдържание, съобразно постигната договорка- полагал е всички основни грижи за прехвърлителката/св.А./, правел е всичко по силите си за да се грижи за майка си- пазарувал, готвел, осигурявал лекарства, отнасял се нормално и човешки с нея, направил ремонт на жилището, закупил по-голяма кола, за да я води на лекар, водил я на прегледи, уреждал рецептурната й книжка /според свидетелите Й. и Г. / Съгласно показанията на посочените свидетели грижите са полагани постоянно и непрекъснато /съседката, която живее срещу процесното жилище заявява: „нямам впечатление Р. да е изоставил майка си и да не се е грижил за нея”/. Изводът за изпълнение на поетото задължение по сключения договор от страна на длъжника не може да бъде повлиян от факта, че грижи за прехвърлителката е полагала и нейната дъщеря, която според останалите свидетели /С., Б. и К./ редовно е посещавала майка си, къпела я, носила й е дрехи, хранителни продукти /топла храна, плодове, мляко/ и лекарства, давала й е пари, водила я е на разходки, а при нужда е оставала да спи при нея и е викала Бърза помощ. По делото няма данни предоставеното изпълнение от страна на приобритателя да не е било съответно на нуждите на прехвърлителката. Обратно – установи се, че съобразно своите възможности – той й е осигурявал необходимата издръжка, полагал е нужните грижи, така че прехврлителката да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения стандарт, по установения в продължение на години начин. Изложеното мотивира съдебният състав да приеме предявения иск за неоснователен. Поради несъвпадане на настоящите изводи с тези на въззивния съд, въззивнят акт следва да бъде отменен, а въпросът решен по същество - с отхвърляне на иска. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 733 от 11.11.2013г. по в.гр.д. № 856 по описа за 2013г. на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 784 от 26.04.2013г. по гр.д. № 9708/2012г. на Русенски районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Т. Б. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място].”Княжеска”№ 23-Б, като наследник на Е. Х. Т. против Р. Т. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.3 ап.6 иск за разваляне до размер на ½ ид.ч., на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, на сключения между Р. Т. Т. и Е. Х. Т. договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а.№ 155 т.ІІ д.№ 2451/2007г., относно апартамент № 6, с площ от 74.13кв.м., на трети етаж в масивна триетажна жилищна сграда на Ж. „Л.” [населено място] [улица], ведно с таванско помещение от 26кв.м. и следващите се ид.ч. от общите части на сградата и терена. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.