О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154

София, 07.04.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3634 /2021 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. С. Т. против решение № 263380 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 4712/2018 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 5.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 26476/ 2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу А. Д. Н. иск с правно основание чл.30 ЗН за намаляването на: 1/ дарение на 1/4 идеална част от поземлен имот пл.№ ...., целият с площ от 2 458 кв.м., имот № ....по КВС на землището на Б., ЕКНМ ...., общ. В., м.“К.“, при съседи: ПИ № ...., ПИ № ...., ПИ № ....., ПИ № ...., за което е съставен Нотариален акт № ..... г.; 2/ дарение на 1/4 идеална част от поземлен имот пл.№ ....., целият с площ от 1 500 кв.м., находящ се в [населено място], в.з.„Б. път“, имот № ....по КВС на землището на Б., ЕКНМ ...., общ. В., м.“К.“, при съседи: ПИ № ....., ПИ № ....., за което е съставен Нотариален акт № .... г.; 3/ дарение на 1/4 идеална част от УПИ ...., кв....., по плана на [населено място], м.“П.- Специални нужди- Б. път“, целият с площ от 805 кв.м., при съседи: тупик, ПИ пл.№ ..., ПИ пл.№ ..., ПИ пл.№ ...., попадащи в парцел ...., отреден за специални нужди, за което е съставен Нотариален акт № .... г.; 4/ дарение на ПИ, представляващ имот ....по КВС на землището на Б., ЕКНМ ....., общ. В., [населено място], м.“Р.“, с площ от 1 500 кв.м., при съседи: ПИ ....., ПИ ...., ПИ № ....., за което е съставен Нотариален акт № ..... г.; 5/ дарение на ПИ пл.№ ...., целият с площ от 1 620 кв.м., кв.... по плана на [населено място], м.„П.- Специални нужди- Б. път“, при съседи: улица, ПИ пл.№ ...., попадащ в парцел ...., отреден за нужди на МВР, ПИ пл.№ ....., ПИ, представляващ парцел ...., ПИ, представляващ парцел ....., за което е съставен Нотариален акт № .... г.; и 6/ дарение на ПИ пл.№ ...., кв....., м. “П.- Специални нужди- Б. път“, целият с площ от 690 кв.м., при съседи: улица, ПИ пл.№ ...., УПИ ....., ПИ пл.№ ....., ПИ пл.№ ....., ПИ пл.№ ...., за което съставен Нотариален акт № ..... г. и касаторът е осъден да плати разноски в размер на 2500 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с чл. 30 ЗН, нарушение на процесуалните правила поради неотделяне на спорно от безспорно и не даване на указания на ищеца по релевантни за спора обстоятелства и за необоснованост на извода, че предявеният иск е погасен по давност, защото не е доказано кога е открито наследството на дарителя и не е преценено, кога е прието наследството и дали е прието по опис.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуални въпроси, свързани с неизпълнение задължението на съда за отделяне на спорно от безспорно и установяване дали и кога е прието наследството от ответника, дали е прието по опис и да даде указания на ответника за установяване на тези факти. Формулирани са три правни въпроса: 1. Следва ли съдът при напрвено искане по чл. 30, ал.1 ЗН от наследник по закон да установи по делото дали и кога наследникът по закон е приел наследството? 2. При това положение следва ли съдът да даде указания на ищеца в доклада по чл. 140 ГПК 3.От кой момент тече срока по чл. 110 ЗЗД, във вр. с чл. 30, ал.1 и ал.2 ЗН в случаите, когато се касае за приемане на наследство – от момента на откриване на наследството или от момента на приемане на наследството? По тези въпроси се твърди противоречие с решение № 139 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 50/2013 г. на ВКС, ІІ гр.о., решение № 187 от 20.04.2011 г. по гр.д.№ 1780/2009 г. на ВКС, І гр.о., решение № 82/ 16.03.2011 г. по гр.д.№ 221/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о., решение № 199 от 1997 г. на ВКС, І гр.о. Останалите решения на районни и окръжни съдилища и не съставляват практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, на което основание се е позовал касатора.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като по поставените въпроси е формирана практика на ВКС, включително и задължителна такава, с която обжалваното решение е съобразено,
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
Касаторът Я. С. Т. е предявил против А. Д. Н. иск за намаляване на основание чл. 30 ЗН на дарения на недвижими имоти, посочени по-горе, които наследодателя му С. И. Т., починал на 06.09.2007 г. е направил в полза на ответника А. Д. Н.. С исковата молба, на л. 6 от гр.д.№ 14527/2014 г. на СРС е приложено удостоверение за наследници на дарителя С. И. Т., от което и видно, че той е починал на 06.09.2007 г. и ищецът е негов син. Съгласно чл. 28 и чл. 29 ЗН, той е наследник с право на запазена част и има право да предяви иск по чл. 30 ЗН по отношение на извършените от наследодателя дарения. Исковата молба е подадена на 19.03.2014 г. Ответникът е заявил в отговора на исковата молба възражение за погасяване на иска по давност.
РС е приел, че предявеният конститутивен иск е погасен по давност и като такъв го е отхвърлил, тъй като е предявен след изтичане на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД от откриване на наследството, оставено от С. И. Т., починал на 06.09.2007 г. Посочил е, че срока е изтекъл на 06.09.2012 г., а иска е предявен на 19.03.2014 г.
Въззивната инстанция е възприела този извод, като е изложила и свои правни изводи, позовавайки се на задължителна и казуална съдебна практика на ВС и на ВКС - ПП-7-73, б. „г“ и Решение № 858 от 28.10.1999 г. по гр.д.№ 187/ 1999 г. на ВКС, I гр.о. Приел е, че искът за възстановяване на запазена част от наследство, накърнена с дарение, се погасява с изтичането на петгодишен срок, считано от откриване на наследството, а не от узнаване на даренията. Съобразно с цитираната съдебна практика е приел, че от откриване на наследството започва да тече погасителната давност. Като ирелевантно за спора, в съответствие с тази задължителна съдебна практика, е преценено твърдението на касатора, че не знаел за даренията, като е изложен и допълнителен аргумент, че даренията са вписани, а вписаните актове са публични и всеки може да извърши справка. Съдът е констатирал, че от ищеца не са наведени доводи за спиране течението на давността на някое от основанията по чл. 115 ЗЗД, а и до колкото тази норма е императивна, не са ангажирани и доказателства за някоя от хипотезите по този текст. Не съставлява такава хипотеза твърдението на ищеца, че „ответникът го въвел в заблуждение“ относно това, че наследодателят - негов дядо „нямал нищо“. Освен че няма такова законово основание за спиране, това твърдение е преценено и като недоказано.
Първият въпрос е следва ли съдът при направено искане по чл. 30, ал.1 ЗН от наследник по закон да установи по делото дали и кога наследникът по закон е приел наследството? Този въпрос е без значение за изхода от спора, тъй като приемането на наследството когато и да е извършено и независимо дали е извършено изрично, с конкулдентни действия или по опис, произвежда действие от откриване на наследството, съгласно изричното правило на чл.48, изр.2 ЗН. Поради ирелевантността на въпроса кога и дали е прието наследството за преценката дали иска по чл. 30 ЗН е погасен по давност и следващият въпрос – дали при това положение следва съдът да даде указания на ищеца в доклада по чл. 140 ГПК, е неотносим. Неотносими са и формулираните процесуални въпроси относно задълженията на съда да установи има ли приемане на наследството. На въпроса „от кой момент тече срока по чл. 110 ЗЗД, във вр. с чл. 30, ал.1 и ал.2 ЗН в случаите, когато се касае за приемане на наследство – от момента на откриване на наследството или от момента на приемане на наследството“ е даден отговор в чл. 48, ал.2 ЗН и в т. „г“ от ПП-7-73 г., което е задължителна съдебна практика. Въззивното решение е съобразено с тази норма и задължителна съдебна практика.
Неотросими към спора са цитираните от касатора решения на ВКС. Решение № 139 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 50/2013 г. на ВКС, ІІ гр.о. се отнася до реда, по който може да се уредят отношенията във връзка с намаляване на дарение и това, че се намалят посочените от ищеца дарения, а не по преценка на съда. С решение № 187 от 20.04.2011 г. по гр.д.№ 1780/2009 г. на ВКС, І гр.о. е разгледан въпроса за приемане на наследство от недееспособен, каквато хипотеза по делото не съществува. Решение № 82/ 16.03.2011 г. по гр.д.№ 221/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о. разглежда въпроса за иск по чл. 30 ЗН с предмет намаляване на универсално завещание и за възможните възражения по отношение на приемане на наследството по опис, които не са относими към надстоящия спор с предмет намаляване на дарения. Решение № 199 от 1997 г. на ВКС, І гр.о. се отнася само за срока за предявяване на иск по чл. 30 ЗН, но при завет, а не при дарение. Останалите решения са на районни и окръжни съдилища и не съставляват практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК,
В обобщение не са налице основанията за допускане до касационен контрол, тъй като първите два формулирани въпроса са неотносими, а третия е разрешен със задължителна съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Не е налице и допълнителното основание за допускане до касация – цитираните и представени решения са неотносими към казуса, предмет на спора, а разгледаните в тях казуси не са предмет на мотивите на обжалваното решение. Затова не се допуска касационно обжалване.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказаният с договора за правна помощ размер 2500 лв., платени в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263380 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 4712/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Я. С. Т..
Осъжда Я. С. Т. от [населено място], [улица] да плати на А. Д. Н. от [населено място], [улица], ет.2 деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 2500 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: