ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 657 София, 08. октомври 2015 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 4382 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 946/26.05.2015 на Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 389/2015, с което е потвърдено определението на Самоковския районен съд от 02.04.2015 г. по гр. д. № 533/2014 за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес. Недоволна от определението е касаторката Т. А. П., представлявана от адв. Л. Г., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правния интерес на отчуждения собственик (или неговите наследници) на земеделска земя, възстановена в стари реални граници да установи правото на собственост към момента на обобществяването, когато претендира, че неговият имот е погрешно възстановен другиму или е включен погрешно в общинската земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване право на собственост към минал момент. Ответникът не твърди да е бил собственик на имота преди внасянето му в ТКЗС, а че същият е бил включен в земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, както се твърди и в исковата молба. Липсва на правен интерес, като предпоставка за допустимостта на иска, поради което предявеният иск е процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. От приложената към делото административна преписка е видно, че административната процедура по възстановяване на собствеността на имота, заявен от ищцата пред Поземлена комисия през 1992 г. е приключила с административен акт, наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт за възстановените земи, като през 2010 г. са сключили договор за делба и в дял на жалбоподателката е отреден имот с идентификатор *****.*.*** по КККР, а видно от приложената скица имот с идентификатор *****.*.*** попада в категорията на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ по решение № 259/19.02.2008 на ОСЗГ – С. на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд намира, че отчужденият собственик и неговите наследници имат правен интерес да установят правото на собственост върху имота към момента на неговото обобществяване, ако на тях е възстановена собствеността върху различен имот. Те могат да предявят иска за установяване на правото на собственост към минал момент, както по отношение на лицата, на които имотът е възстановен в стари реални граници, така и по отношение на общината, ако имотът е включен в общинската земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Без значение е дали това е станало поради грешка в акта за възстановяване, погрешно заснемане на имота или друга причина. Като провери обжалваното определение, съдът намира частната касационна жалба основателна. Правилно въззивният съд е приел, че е предявен установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ищцата не твърди да й е възстановено правото на собственост върху процесния имот с идентификатор *****.*.*** (номер по предходния план ******), поради което не е предявен установителен иск за собственост към актуалния момент. В исковата молба тя признава изрично и представя решение на О. за възстановяване на собствеността върху имот № ****** по картата на землището (предходния план), който е идентичен с имот с идентификатор *****.*.***. В исковата молба ищцата твърди, че владее процесния имот с идентификатор *****.*.*** (номер по предходния план 001051) и той е подлежал на възстановяване, а не посочения в решението на О. имот № ****** по картата на землището (предходния план), който е идентичен с имот с идентификатор *****.*.***. Като не е съобразил изложеното съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на предявения иск. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 946/26.05.2015 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 389/2015 г. ОТМЕНЯ определение № 946/26.05.2015 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 389/2015. ВРЪЩА делото на Самоковския районен съд за произнасяне по съществото на предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.