3 Р Е Ш Е Н И Е № 114 София, 10 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 42/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия В. И. Т. срещу въззивно решение № 234 от 17.11.2010г. по внохд № 486/2010г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 102/23.09.2010г. постановена по нохд № 2347/2010г. от Пловдивския окръжен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Подсъдимият моли да се намали наложеното му наказание лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 18.05.2010г. в[населено място],при условията на опасен рецидив,отнел чужди движими вещи на обща стойност 896.80 лева от владението на С. Д. Т.,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” вр.с чл.58а,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи на основание чл.60,ал.12 вр.с чл.61 т.2 от ЗИНЗС при първоначален СТРОГ режим, в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер почива на законовия механизъм за определянето му предвид процедурата по чл.371, т.2 НПК,при която е разгледано наказателното дело. Съгласно чл.373,ал.2 НПК,в случаите на чл.372,ал.4 НПК ако съдът постанови осъдителна присъда определя наказанието при условията на чл.58а от Наказателния кодекс.Това означава,че при определяне на наказанието съдът се ръководи от Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Видно е от мотивите към присъдата,че за наказанието предвидено в чл.199,ал.4 НК с долна граница пет години и горна такава от петнадесет години лишаване от свобода,съдът е определил наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода,което се явява под средния размер по закон./от 10 г. лишаване от свобода/. Това наказание е намалил с една трета,при което реалният размер на наказанието,което е постановил да се изтърпи е от пет години лишаване от свобода / 1/3 от 7г. и 6 м. е 2г. и 5 м.,с което се намалява първоначално определеното и се получава наказанието от 5 години лишаване от свобода/. От изложеното става ясно,че постановеното наказание е съобразено с изискванията на закона, определено е в пределите на правната норма по чл.199,ал.1 НК и в рамките на чл.58а НК,в сила от 10.04.2010г.,който се явява приложимият закон за наказанието,което следва да се определи на подсъдимия. Наказанието не е явно несправедливо,както по начина на определянето му,така и по размер,с оглед предвиденото от законодателя за грабеж при опасен рецидив по-тежко наказание.Същото е съобразено и с данните за предходни осъждания,извън определящото правната квалификация ,които сочат на завишената му лична степен на обществена опасност.Деянието е с висока степен на обществена опасност.Отнетите вещи -златни бижута-верижки с медальони и обица са били върнати на пострадалата единствено поради намесата на случайни граждани. При тези обстоятелства наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 НПК,тъй като съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите на чл.36 НК. Основание за намаляване на наказанието не е налице,поради което решението като законосъобразно и справедливо в частта за наказанието,следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 234 от 17.11.2010г. по внохд № 486/2010г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 102/23.09.2010г. по нохд № 2347/2010г. постановена от Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: