7 Р Е Ш Е Н И Е № 453 София, 02 ноември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1474/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения А. Д. В. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение от 25.04.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 896/2011 год. на Софийски градски съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и служебно назначения му защитник се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т. 5 във вр. с чл. 348 ал.1т. 1 - 3 НПК, като се излагат съображения, че бил подведен да се съгласи делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция, което го лишило от възможност да докаже своята невинност, а наложеното му от въззивната инстанция наказание е несправедливо завишено и надхвърля размера поискан от представителя на обвинението. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно само в частта за явната несправедливост на наказанието, което е прекомерно завишено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането констатира следното: С присъда от 29.11.2011 год. постановена по нох дело № 7568/2010 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия А. Д. В. за виновен в това, че на 4.10.2010 год. в [населено място], в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, отнел от владението на Л. К. Ц. и Ц. Ц. П., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои вещи на обща стойност 4045лв, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.1 и 2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3, чл. 194 ал.1, чл. 29 ал.1 б.”а” и чл. 58а ал.4 във вр.с чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален общ режим. С решение от 25.04.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 896/2011 год. Софийски градски съд е изменил присъдата, като е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 58а ал.1 НК и го е увеличил от една година лишаване от свобода на шест години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е частично основателно. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение. В искането на осъдения се оспорва решението на първоинстанционния съд да разгледа делото по реда глава двадесет и седма НПК, като се твърди, че бил подведен да се съгласи на провеждане на съкратено съдебно следствие, което го лишило от възможността да докаже своята невинност в общ състезателен процес. Такова нарушение по делото не е допуснато. С нормите на глава двадесет и седма НПК законодателят е регламентирал отклонение от общите правила за провеждане на съдебно следствие, като е предвидял възможност съдът да се ползва от събраните в досъдебното производство доказателства без да е необходимо отново лично да ги събира. Това отклонение от принципа за непосредственост, регламентиран в чл. 18 НПК е допустимо само при определени предпоставки, залегнали в разпоредбите на чл. 371 ал.1 и 2 НПК. Подсъдимият може да даде съгласие да не се събират непосредствето от съда част от събраните в досъдебното производство доказателства, като се ползва съдържанието на съставените протоколи, както и да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателтва за тези факти. В тези хипотези за съда съществува задължение да провери дали изявлението на подсъдимия съответства на действителната му воля и дали да признатите от него факти в досъдебното производство, при условията и по реда на НПК са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства. В конкретния случай първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е включил в списъка на лицата за призоваване посочените в обвинителния акт свидетели и вещи лица. Инициативата за провеждане на съкратено съдебно следствие изхожда от подсъдимия, който във второто съдебно заседание и преди даване ход на делото, в присъствието на служебно назначен защитник е заявил желанието си да се възползва от процедурата на съкратеното съдебно следствие. Липсват данни признанието, което е направил за всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да е било неправомерно мотивирано. Задължителното участие на защитник при разглеждането на делото по този процесуален ред е допълнителна гаранция за спазването на процесуалните норми. В двете съдебни инстанции е имал един служебен защитник и не е възразил за начина, по който е изпълнил задълженията си. Процедурата последвала искането му за провеждане на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция е напълно съобразена с изискванията по глава двадесет и седма НПК. Съдът, след като му е разяснил, че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията му и е преценил, че не са изолирани, не е имал основание да отхвърли искането и като се е съобразил с него не е ограничил правата му. Проверил е материалите от досъдебното производство и е констатирал, че са признатите от подсъдимия факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, които е приобщил към делото и ползвал при изграждането на фактическите и правни изводи. Подсъдимият не е изразил несъгласие с постановената от първата инстанция присъда и не я е обжалвал, а във въззивното производство, образувано само по протест на прокурора с искане за утежняване на наказателото му положение, е поискал да бъде потвърдена. При цялостната служебна проверка на невлязлата в сила присъда, въззивният състав не е констатирал допуснати нарушения при разглеждането на делото по поискания от подсъдимия процесуален ред и не е имал основание да упражнява правомощията си по чл.314 ал.2 НПК. При това развитие на процеса неоснователно се поддържа, че бил лишен от справедлив процес чрез ограничаване на възможността му да докаже липсата на съпричастност към извършеното престъпление и да оспори “лъжливите” показания на пострадалата. По довода за явна несправедливост на наказанието. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, което се подкрепя и от представителя на обвинението е основателно. Софийският градски съд, който е сезиран само с протест на прокурора, в който са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон в частта за индивидуализацията на наказанието, изцяло е проверил правилността на присъдата. Възприел е съображението на представителя на обвинението, че решаващия съд е допуснал нарушение на закона като е приел, че процесуалният ред по който е решено делото му предоставя възможност да индивидуализира наказанието под предвидения за престъплението минимум и без да изследва наличието на предпоставките по чл. 55 НК. Коригирал го е, като е мотивирал извода си за липса на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко минималното предвидено в чл. 196 ал.1 т.2 НК наказание от три години лишаване от свобода. Законосъобразен е извода му, че следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 58а ал.3 НК, в границите определени за престъплението. При анализа на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства не е преценил в достатъчна степен относителната им тежест и това е довело до налагане на явно завишено по размер наказание. Независимо, че са извършени две отделни престъпни посегателства, изразили се в проникването в незаключената стая ползвана от пострадалия П. и изрязване на част от интериорната врата на заключената стая ползвана от пострадалата Ц., деянието не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления с оглед начина на извършване и причинения престъпен резултат. Едното деяние не е квалифицирано, а при другото е налице само едно квалифициращо обстоятелство по чл. 195 ал.1 НК. Незаконосъобрано е съображението, че направеното самопринание по чл. 371 т.2 НПК не може да се отчете като смекчаващи обстоятелство, защото вече е взето предвид от законодателя при определяне размера на наказанието, когато делото се решава по реда на глава двадесет и седма НПК. При всеки процесуален рез за решаване на делото процесуалното поведение на дееца не може да бъде игнорирано. В досъдебната фаза на процеса не е направил самопризнания и деянието е закрито без негово съдействие, но в съдебната фаза с признаването на всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт значително е облекчил процеса на доказване на авторството и предмета на престъплението. Извън предходните му осъждания не са събрани други данни характеризиращи го отрицателно в обществото. Съображението, че всички осъждания извън това, което обуславя квалификацията на деянието, утежняват наказателното положение на дееца намира опора в разпоредбите на закона. При преценка на относителната му тежест са от значение броя на тези осъждания характера на престъпленията и тежестта им с оглед размерите на наложените наказания. Въззивният състав е приел наличието само на едно предходно осъждане- по нох. дело № 4575/2007 год. обуславящо квалификацията на деянието като по-тежко наказуемо престъпление и е приел опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” НК. Всички останали осъждания е преценявал като утежняващи наказателното положение, без да отчете факта, че това деяние е извършено в условията на съвкупност с деянията, за които е осъден по осем други присъди, за които с протоколно определение от 1.06.2009 год. по ЧНД 672/2009 год. му е наложено едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. По две от останалите присъди е реабилитиран, а по последната му е наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода и деянието е извършил в условията на съвкупност с инкриминираното. При отчитането на тези факти следва извода, че извън квалификацията опасен рецидив е налице само осъждането по нох. дело № 30/1990 год., по който присъда му е наложено наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода. Тя следва да се преценява като утежняваща наказателното му положение, независимо от отдалечеността във времето. Тези данни не дават основание за възприемане на извода, че са налице само значителен брой отегчаващи обстоятелства и при липсата на нито едно смекчаващо обстоятелство би следвало да изтърпи наказание от девет години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета. Преценени в съвкупност налагат извода, че целите по чл. 36 НК могат да се постигнат с определяне на наказание от шест години лишаване от свобода, което да бъде намалено до четири години. Като е определил по-голям обем наказателна принуда въззивният състав е допуснал нарушение по чл. 348 ал.5 т.1 НПК, което е съществено по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 НПК и е основание за възобновяване на наказателното дело. Основанието за възобновяване е в полза на осъдения и касационният състав има правомощие да коригира нарушението, като измени въззивното решение и намали размера на наказанието лишаване от свобода от шест на четири години. При служебната проверка на влязлото в сила въззивно решение съставът на Върховния касационен съд констатира, че е допуснато несъответствие между номера на въззивното дело и годината на образуването му и посочените в съдебният акт. Производството пред възивната инстанция, образувано по протест на прокурора, касае проверката на правилността на присъдата по нох дело № 7568/2011, във връзка с осъждането на А. Д. В. за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 и 2 НК, извършено на 4.10.2010 год. в [населено място]. Видно от отразеното върху корицата въззивното дело е образувано под № 804/2012 год., те са посочени в определението на въззивния съд, постановено по чл. 327 НПК и в протокола за съдебното заседание. Само във въззивното решение са отразени друг номер и година на образуване на делото, които са посочени и в искането, въз основа на които е образувано настоящото производство. Очевидно се касае до техническа грешка във въззивното решение при изписване номера и годината на въззивното дело, която би могла да бъде отстранена по пътя на тълкуването ако доведе до евентуално затруднение при изпълнението на присъдата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява производството по ВНОХ дело № 896/2011 год./ ВНОХ дело № 804/2012 год./. по описа на Софийски градски съд. Изменява постановеното по делото въззивно решение от 25.04.2012 год., с което е изменена присъдата от 29.11.2011 год. по нох дело № 7568/2010 год. на Софийски районен съд, като намалява размера на наложеното на осъдения А. Д. В. наказание лишаване от свобода от шест на четири години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: