Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 02.08.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 128 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.307 ал.2 вр. чл.301 ал.1 т.4 ГПК. Образувано е по повод молба от 20.11.2012 г., подадена от Е. с. н. с. д. „Л.”, представлявана от председателя на управителния съвет С. Д. и процесуален представител адв.Д. Б. за отмяна на влязло в сила решение №1538/19.10.2012 г. по гр.д.№1111/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответникът Т. И. Ц. в писмен отговор изразява становище, че молбата не е основателна. За да се произнесе , настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., установи по делото следното: Предмет на молбата е цитираното решение ,с което е отменено решение № 1013/15.02.2012 г. по гр.д.№6169/2010 г. на Районен съд-гр.П., Х състав,в частта, с която ответникът е осъден да заплати на Е. с. сумата 451,24 лв. представляваща припадаща част от разходите за поддържане на сградата, за периода м.януари 2007 г.-м.февруари 2010 г.,ведно със законната лихва от 03.05.2010 г.,като вместо това исковете са отхвърлени и са присъдени на ответника 312 лв. разноски по делото.Същото решение е обезсилено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на молителя припадащата част за разходите за поддържане на сградата за периода м.март 2010 г.-м.септември 2010 г. и е прекратил производството в тази част.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че е предявен иск по чл.41 ЗС, че ответникът е собственик на 2/3 ид.части от магазин №11 и изба под него, намиращи се в сградата на етажната собственост,че общият размер на дължимите приходи от собствеността му в сградата за периода са в размер на 3 781,32 лв., а дължимите разходи- в размер на 1 297,95 лв.Тъй като приходите надвишават разходите, а в случая се търси разликата между тях, е счел,че искът е неоснователен.Поради това е отменил решението на районния съд, което е в обратен смисъл.Обезсилил е решението в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл за период извън посочения в исковата молба. С решение № 115/28.01.2010 г. по гр.д.№3166/2009 г. на окръжен съд-гр.П. е обезсилено решение № 2635/25.09.2009 г. по гр.д.№2576/2007 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника,че дължи на етажните собственици на съпритежателски дом „Л.”сумата 82,50 лв. отразени в бюджета и неплатени пропорционално на съсобствеността разходи за съсобствените части и кантората в сградата за 2006 г., ведно със законната лихва от 26.03.2007 г.; отменено е същото в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника,че дължи на етажните собственици сума в размер над 82,61 лв. до 198,35 лв. разходи за съсобствените части и кантората в сградата за периода м.март 2004 г. до м.декември 2005 г.,ведно със законната лихва от 26.03.2007 г., за които е издаден изп.лист по ч.гр.д.№1878/2007 г. на районен съд-гр.П. и е образувано изпълнително дело №368/2007 г. на ЧСИ М. ,като е отхвърлен предявеният от етажните собственици иск за признаване за установено, че ответникът дължи сума в размер над 82,61 лв. до 198,50 лв. за посочения период и е оставено в сила решението, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника ,че дължи на етажните собственици сумата 82,61 лв. разходи за периода м.март 2004 г.-м.декември 2005 г.,ведно със законната лихва от 26.03.2007 г., за които е издаден изпълнителен лист по цитираното ч.гр.дело и е образувано посоченото изпълнително дело.Съдът е приел,че по молба на етажните собственици е издаден въз основа на чл. 237 б.”к” ГПК /отм./ вр. чл.10, ал.2 ПУРНЕС /отм./ изпълнителен лист за сумата 744,23 лв.представляваща припадаща част пропорционално на съсобствеността от направените разходи за съсобствените части и кантората в съпритежателски дом „Л.”,за периода м.март 1996 г.-м.декември 2005 г.,ведно със законната лихва от 26.03.2007 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, изпълнението по което било спряно на основание чл. 250 ал.2 ГПК /отм./ и ищците са предявили установителен иск по чл.252 ГПК /отм./в месечния законов срок. Молителят иска отмяна на първото решение на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК,като противоречащо на постановеното преди него решение, с което според него е разгледан иск между същите страни, за същото искане и на същото основание. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие и в срока по чл.305 ал.1 т.4 ГПК, поради което е допустима.Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в чл.303 ГПК основания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи.Двете решения трябва да са постановени по различни дела и да са тъждествени от обективна и субективна страна, а противопречието не следва да се изразява в различие на мотивите им. В разглеждания случай не е налице обективен и субективен идентитет между разгледаните по двете дела искове. Предмет на разглеждане по гр.д.№1111/2012 г. е осъдителен иск предявен от Е. с. н. с. д. „Л.” срещу ответника, за припадаща част от разходите за поддържане на сградата, за периода м.януари 2007 г. -м.февруари 2010 г.По гр.д.№2576/2009г. предмет на разглеждане е установителен иск ,предявен от е. с. н. с. д. „Л.” срещу ответника, за претендирана припадаща част от тези разходи за периода м.март 1996 г.-2005 г. Изложеното не позволява да се приеме, че предявените искове, които съдилищата са квалифицирали по чл. 41 ЗС и по чл.252 ГПК /отм/ вр. чл. 41 ЗС са идентични.Те са различни по своя характер и са относими към различни периоди от време .Поради това не е налице един и същ предмет на разглеждане по двете дела ,респективно формиране на сила на пресъдено нещо, установяваща изключващи се права.По отношение на страните е налице идентичност само за ответника . Действително при решаване на двата спора съдилищата са се позовали на съдебно-счетоводни експертизи за установяване размера на задължението, при които експертите са използвали различен подход за изчисленията. В случая това обуславя различия в мотивите, които не могат да бъдат отнесени към отменителното основание по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК.Сила на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска и по отношение на което съдът се произнася с диспозитива на съдебното решение.Мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното не се установяват предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради което, подадената молба за отмяна като неоснователни следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода не следва да бъде уважавано искането на молителя за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. с. н. с. д. „Л.”-гр.П. за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК на влязло в сила решение №1538/19.10.2012 г. по гр.д.№1111/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: