О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 151 гр. София, 07 ноември 2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при становището на прокурора от ВКП Пенка Маринова, като изслуша докладваното от съдия Шекерджиев ЧНД №1992 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал.5 НПК и е образувано по частна жалба на частните тъжители Е. С. Р. и В. С. М. срещу разпореждане от 16.09.2013 г., на Софийски градски съд, ХV наказателен състав, постановено по ВНЧХД №3034/2013 г., с което е върната подадената срещу въззивното решение касационна жалба. В частната жалба се твърди, че неправилно касационната жалба е била върната, като се поддържа, че въззивният съдебен акт, макар и наименуван решение, представлява нова присъда по смисъла на чл.346, ал.1, т.1 НПК. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че атакувания възизивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намира следното: Частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 16.09.2013 г., на Софийски градски съд ХV наказателен състав, постановено по ВНЧХД №3034/2013 г., е върната подадената срещу въззивното решение касационна жалба. С атакуваното въззивно съдебно решение съдът е коригирал обжалваната първоинстанционна присъда в частта й, относно дължимите от частните обвинители разноски. Без съмнение, въззивният съдебен акт представлява решение по смисъла на чл.337 НПК и не е нова присъда, както твърдят жалбоподателите. Това е така, тъй като с обсъждания съдебен акт не коригирана присъдата по отношение на факта на извършване на престъплението или неговото авторство. Не е приложен и закон за по- тежко наказуемо престъпление по смисъла на чл.336, ал.1, т.1 НПК. Напротив, внесената корекция е единствено по отношение на дължимите разноски- въпрос, който никога не може да бъде самостоятелно предмет на касационна проверка. Ето защо касационната инстанция прецени, че подадената касационна жалба срещу въззивния съдебен акт е недопустима и същата правилно е върната. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 16.09.2013 г., на Софийски градски съд ХV наказателен състав, постановено по ВНЧХД №3034/2013 г. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.