2 Р Е Ш Е Н И Е № 60278 гр. София, 29.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 1944 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Х. Ч., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. Г., против решение без номер от 27 януари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 731/2020 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което се потвърждава решение № 260020 от 30 септември 2020 г., постановено по гр.д. № 118/2020 г. по описа на Районен съд Нова Загора, за отхвърляне като неоснователен на иска на Ч. против М. Н. Р., да бъде изменен режимът му на лични контакти с детето Х. Г. Х., определен по гр.д. № 977/2016 г. по описа на районния съд в [населено място], съгласно спогодба № 75 по делото, като го запазва непроменен – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в съботния ден до 18:00 ч. на неделния ден с преспиване в съботната вечер, без присъствието на майката М. Р., 30 дни през лятото или два пъти по 15 дни през лятото, съответно по време на лятната ваканция на детето, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, първите пет дни от зимната ваканция и първите пет дни от пролетната ваканция, определени ежегодно от министъра на образованието за всяка учебна година след навършване на 7 годишна възраст, както и по време на Коледните празници от 25 декември до 26 декември всяка четна година с преспиване и новогодишните празници за дните от 31 декември на нечетната година до 1 януари на следващата година с преспиване. В тежест на касатора са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 60504 от 18 юни 2021 г. по настоящото дело, за да се провери твърдението за допуснато от въззивния съд противоречие със задължителната практика на ВС според ППВС № 1/1974 г., и практиката на ВКС, изразена в решение № 21 по гр.д. № 3657/2015 г., ІІІ г.о., решение № 173 по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., и решение № 14 по гр.д. 4575/2014 г., ІІІ г.о., по въпроса следва ли въззивният съд да поправи допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при разглеждане на иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и да поиска изслушването на двамата родители, за да добие лични впечатления от родителите, и така да прецени основателността на предявената претенция. Съгласно постановките, дадени от Върховния съд в соченото постановление, изслушването на родителите (изрично закрепено понастоящем в разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК от 2009 г.) има за цел да се чуят съображенията им за възможно най-правилната защита на интересите на децата. Последователно съдебната практика приема, че съдът следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. Поради това при дела, при които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права, както и режимът на лични отношения с родителя, комуто те не са предоставени, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. По спора за изменение на определения по гр.д. № 977/2016 г. по описа на Районен съд Нова Загора режим на лични отношения на ненавършилото пълнолетие дете Х., родено на ......... г., с бащата Х. Ч., и двамата родители са присъствали лично в първото по делото заседание, но до края на процеса пред първоинстанционния съд родителите не са изслушани с оглед добиването от страна на съда на лични впечатления за родителите, преценката на родителския им капацитет и мотивацията им за поддържане на лични отношения с детето при отчитане на неговия най-добър интерес. В единственото публично заседание на въззивния съд е присъствала само майката на детето, която пред съда е дала пояснения за смисъла, вложен според нея в уговореното между страните право на бащата да взема детето през зимната ваканция, но и в този случай изслушване по смисъла на чл. 59, ал. 6 СК не може да се приеме за сторено. Въззивният съд не е констатирал процесуалното нарушение, допуснато от първата инстанция да изслуша родителите на ненавършилото пълнолетие дете съобразно правилото на чл. 59, ал. 6 СК, приложимо и в хипотезата на ал. 9 на същия текст, нито е предприел сам да изслуша родителите на детето в съответствие със служебното си задължение да следи за интереса на ненавършило пълнолетие дете, като се съобрази с разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС – при неизпълнение на задължението от страна на първата инстанция, това процесуално нарушение да бъде поправено служебно от въззивния съд, независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. По посочените съображения въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да призове двамата родители за изслужване в открито съдебно заседание. При този изход на спора не е необходимо обсъждането на останалите касационни оплаквания в жалбата за неправилност на въззивното решение, тъй като относимите доказателства ще се тълкуват от съда наново в светлината на личните му впечатления от изслушването на родителите. По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. , Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение без номер от 27 януари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 731/2020 г. по описа на Окръжен съд Сливен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен съд Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: