Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 115

София 05.07.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА


разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 189/ 2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 3896 от 03.05.2022 г., подадена от Д. М. К. и А. М. К. чрез техния процесуален представител адв. Б. Х., за допълване на решение № 60145 от 19.04.2022 г., постановено по делото, в частта за разноските с присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни С. Т. Г., И. П. И. и П. К. И. чрез пълномощник адвокат С. Г.-Т., в който изразяват становище, че молбата е неоснователна, тъй като няма приложен списък по чл. 80 ГПК за направените пред ВКС разноски. Правят и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и молят същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за адвокатските възнаграждения минимален размер, като се съобрази интереса на делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
С решение № 60145 от 19.04.2022 г. по гр. д. № 189/2021 г. по описа на ВКС, І г. о., е оставено в сила решение № ІІІ-227 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1239/2020 г. в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е прието за установено по отношение на Н. К. К., че Д. М. К. и А. М. К. са собственици на 1/2 ид. част от поземлени имоти-земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. С., представляващи поземлени имоти с №№ ....., ....., ....., ....., ....., ..., ...., ...., както и на 1/4 ид. ч. от земеделски имоти №№ ....и ....., и Н. К. е осъден да им предаде владението върху посочените идеални части от тези имоти, както и в частта, с която е признато за установено по отношение на И. П. И. и П. К. И., че Д. М. К. и А. М. К. са собственици на 1/2 ид. част от поземлени имоти-земеделски земи в землището на [населено място], съставляващи поземлени имоти с №№ ...., ....., ....., ....., ....., ...., ...., както и на 1/ 4 ид. ч. от поземлените имоти с №№ .....и ....., и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на посочените идеални части от тези имоти.
С решението си съставът на ВКС не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответниците Д. М. К. и А. М. К. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Молбата за допълване на решението е процесуално допустима, подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, видно от пощенското клеймо върху плика.
Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г., видно от който за процесуално представителство пред ВКС молителите са заплатили на упълномощения от тях адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. При тези данни настоящият състав намира, че молбата за допълване на решението в частта за разноските е основателна. Заявените с отговора на насрещната страна възражения, че разноски не следва да се присъждат, тъй като към отговора на касационната жалба не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и поради това, че приложените към отговора доказателства не доказват действително направени разноски по настоящото дело, не се споделят. Липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не препятства възможността да се иска допълване на съдебния акт в частта за разноските, когато искането за това е направено своевременно - т.8 от ТР № 6/ 2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователни са доводите на ответниците по молбата, че не е осъществена двустранна размяна на книжа, поради което като касатори не са имали възможност да се запознаят с отговора и поисканите към него разноски е неоснователен. В ГПК не е предвидено такова задължение на съда.
Възражението на С. Т. Г., И. П. И. и П. К. И. по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на договорените и платени адвокатски възнаграждения за касационната инстанция в размер общо на 3000 лв., е основателно. Цената на иска в обжалваните части по чл. 108 ЗС, посочена от ищците, е 17 137 лв. До приключване н първото по делото заседание /чл. 70, ал.1 ГПК/ въпрос за цената не е повдигнат нито от ответниците, нито от съда. Това е и общият размер на защитения от ищците имуществен интерес. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, съдействие и защита на Д. М. К. и А. М. К. срещу предявения иск за собственост възлиза на 1 314 лв. Преценявайки описаните по-горе обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия-подаден от името на двамата ответници по касация един общ отговор на касационните жалби и обща писмена защита, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размера на сумата от 1 600 лв. общо за двамата молители, от която жалбоподателят Н. К. следва да заплати 800 лв., а останалите 800 лв. следва да бъдат заплатени от И. П. И. и П. К. И..
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА решение № 60145 от 19.04.2022 г. по гр.д. № 189/2021 г. на ВКС, І г.о., както следва:
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. М. К., ЕГН [ЕГН], и на А. М. К., ЕГН[ЕИК] направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в общ размер на 800 /осемстотин/ лв.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН [ЕГН], и П. К. И., ЕГН ...., да заплатят на Д. М. К., ЕГН [ЕГН], и А. М. К., ЕГН[ЕИК], направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в общ размер на 800/осемстотин/ лв.
Оставя без уважение искането на Д. М. К. и А. М. К. за присъждане на разноски над този размер до претендирания от 3 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: