Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * изменение на обвинението * нарушаване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

София, 10 септември 2015г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА



при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 77/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, срещу въззивно решение № 27 от 26.02.2014г., постановено по внохд №183/14г. по описа на Варненски апелативен съд, както следва:
-жалба от подсъдимия М. А., в която макар и декларативно се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се прави искане за ново разглеждане на делото;
-жалба от адвокат С. Б., служебен защитник на подсъдимия М. А., с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост. Твърди се, че атакуваният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Исканията на защитата са в условията на алтернативност, а именно за намаляване на наказанието на седем години лишаване от свобода или за връщане на делото за ново разглеждане;
-жалба от подсъдимия Р. А., в която той заявява, че е осъден за убийство , без да са събрани доказателства за това. Моли за оправдаване по повдигнатото му обвинение и осъждане само за извършеното от него;
-жалба и допълнение към нея от адв.К. Г., служебен защитник на подсъдимия Р. А., в която се релевират оплаквания по всички основания на чл.348, ал.1 от НПК. Правят се три искания в условията на алтернативност, а именно да се върне делото за ново разглеждане, да се намали размера на наложеното наказание или да се преквалифицира деянието в по-леко наказуемо-по чл.170, ал.2 от НК;
-жалба от подсъдимия И. А. с твърдения за невиновност и искане за оправдаване;
-жалба от адв.Ф. Л., с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Исканията са за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Изразява становище, че материалния закон е приложен правилно, след като е установено по безспорен начин, че тримата подсъдими в съучастие са направили опит да отнемат от пострадалата сумата от 17лева, като употребили сила и грабежът е придружен с убийството на Р.. Приема за правилни и изводите на решаващите съдилища, че двамата подсъдими М. А. и И. А. са осъществили деянието при условията на опасен рецидив. Твърди, че въззивната инстанция е извършила пълен и задълбочен анализ на събраните доказателства и е постановила съдебен акт в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Относно определените наказания счита, че същите са индивидуализирани правилно, предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства за всеки един от подсъдимите, като е отчетена и степента им на лично участие при осъществяване на престъплението, поради което наказанията се явяват съответни на целите по чл.36 от НК.
Адвокат Д., назначен в качеството на служебен защитник на подсъдимия Р. А. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Твърди, че апелативният съд едностранчиво е ценил доказателствата, като е направил редица предположения, относно определени факти и обстоятелства. Намира, че по делото не е изяснен с необходимата конкретика нито един факт, касаещ действия на неговия подзащитен, от които да се достигне до извод, че той е извършител на инкриминираното му престъпление. Счита, че по делото не е изяснен въпросът за здравословното състояние на пострадалата и дали същото не е в причинна връзка със смъртта й; че не е установен с категоричност предметът на грабежа, независимо от извършените множество следствени действия на мястото на престъплението; че не е обсъдено обстоятелството, че свидетелят С. е намерил баба си легнала в спокойно поза върху леглото, а не в безпомощно състояние. Позовава се и на явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като при определянето му не е отчетено здравословното състояние на подс.А., за което по делото са събрани данни. Моли за постановяване на решение, с което да бъде отменен въззивния акт и подзащитният му оправдан; преквалификация на деянието в престъпление по чл.170, ал.2 от НК и налагане на по-леко наказание или връщане на делото за ново разглеждане.
Адвокат Б., служебен защитник на подсъдимия М. А. поддържа изцяло касационната жалба. Счита, че от актовете на двете съдебни инстанции не става ясно въз основа на кои доказателства градят изводите си за участие на подзащитния й в извършване на деянието. Относно приетите факта за начина на придвижване, влизането в жилището, упражняването на физическо насилие върху пострадалата, ровенето в стаята, данни се съдържат в обясненията на подсъдимият М. А. и Р. А., дадени на досъдебното производство, които обаче намира за противоречиви. Защитата оспорва приобщаването на веществените доказателства по делото, като счита, че това е сторено незаконосъобразно, което рефлектира и при оценката на съдилищата, касателно заключенията на експертизите, които са ги изследвали. Намира, че причините за смъртта на пострадалата не са установени по несъмнен начин, тъй като по делото имало данни, че подсъдимите при напускане дома на пострадалата са я видяли да става и облича елечето си. Поради липсата на доказателства за участието на подс.М. А. в нанасяне на телесни повреди, имащи отношение към смъртта, той следва да отговаря само за отнемането на пари, за които действия е имало предварителен сговор между подсъдимите. Твърди, че само деецът осъществил принудата следва да отговаря за грабеж придружен с убийство, при ексцес на умисъла. Моли за налагане на подзащитния й на наказание, съответстващо на извършеното, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Адвокат Л., защитник на подсъдимия И. А. поддържа касационната жалба по мотивите изложени в нея.Моли за оправдаване на подзащитния му, а при преценка за липсата на всестранност и пълнота на разследването за връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият М. А. моли за намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият Р. А. моли за връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият И. А. моли за оправдаване.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
В Окръжен съд-Шумен е било образувано нохд №151/2012г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите М. А. за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК; Р. А. за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и И. А. А. за извършено от него престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
С присъда, постановена по горепосоченото дело, Шуменски окръжен съд е признал подсъдимите М. А. и Р. А. за виновни в извършването в съучастие на опит за грабеж придружен с убийство, като двамата са били признати за невиновни да са извършили деянието в съучастие и с подсъдимия И. А., който бил оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение. По протест на прокурора и по жалби на защитниците и подсъдимите пред Апелативен съд – Варна е било образувано внохд №255/12г., по което с решение 21.11.2012г. първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане на ОС-Шумен.
В хода на образуваното пред ОС-Шумен нохд №515/12г. представителят на ШОП на основание чл.287 ал.1 от НПК е направил изменение на обвинението. Новото обвинение касае вида съучастническа дейност на подсъдимите, като прокурорът е повдигнал обвинение за осъществяване на първоначално инкриминираните им обвинения, но вече при форма на съучастие-съизвършителство и на тримата.
С присъда №12 от 18.05.2013г. по нохд № 515/12г., Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия М. А. А. за виновен в това, че на 16.02.2011 г. в [населено място], обл. Шуменска, в съучастие като съизвършител с Р. А. и И. А. - съизвършители, направил опит да отнеме сумата от 17лева от владението на A. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, като е било придружено с убийство на A. Р. и е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.2, т.,2 пр.1, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б” от НК и чл.54 от НК го е осъдил на шестнадесет години лишаване от свобода, като на основание чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимият Р. И. А. е признат за виновен в това, че на 16.02.2011 г. в [населено място], /област/, в съучастие като съизвършител с М. А. и И. А. - съизвършители, направил опит да отнеме сумата от 17лева от владението на A. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, като е било придружено с убийство на A. Р., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, като на основание чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда подсъдимият И. А. А. е признат за виновен в това, че на 16.02.2011 г. в [населено място] /област/, в съучастие като съизвършител с М. А. и Р. А.– съизвършители, направил опит да отнеме сумата от седемнадесет лева от владението на A. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, като е било придружено с убийство на A. Р. и е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “Б” от НК и чл.54 от НК е осъден двадесет години лишаване от свобода, като на основание чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип.
Съдът се е произнесъл по предварителното задържане на подсъдимите, веществените доказателства и разноските.
С въззивно решение № 27 от 26.02.2014г., постановено по внохд № 183/13г., Апелативен съд-Варна е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционнна присъда.
Настоящата инстанция констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива.
Мотивираността на съдебния акт е основно задължение, както по отношение на фактите, така и досежно правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Необходимо е в акта да бъдат посочени по ясен и недвусмислен начин, приетите за установени факти, което обуславя възможност, касационният съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон.
В съответствие с принципа на чл.14 от НПК и този на чл.107, ал.5 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност. Настоящата инстанция констатира нарушения в оценъчната дейност на въззивния съд, довели до непълнота и неточност на приетите фактически положения и по-точно на релевантните за правните изводи факти, което рефлектира и по отношение на крайните изводи.
Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическите констатации на окръжния съд, доказателствения анализ и правните изводи. Принципно въззивният съд може да инкорпорира съображенията на първоинстанционния съд, когато те са съвместими с неговите собствени, което да обуслови и по-лаконична мотивировка в съдебния му акт. Това е възможно, ако първата инстанция реално е изследвала основните въпроси по делото, а мотивите й се отличават с аналитичност, подробност и убедителност. В настоящият случай не сме изправени пред подобна хипотеза.
Първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, съдържаща факти, които не са изводими от обсъжданите доказателства или не се сочат такива, които ги установяват. Прието е, че подс.Р. А. на процесната дата е отишъл в дома на подс.М. А. и му е предложил да отидат до [населено място], откъдето да откраднат пари; той се съгласил и заедно с бащата на подс.Р. А. - подс.И. А. отишли в селото; подс.М. А. и Р. А. закрили лицата си с шапки , с изрязани отвори на очите; подс.А. разковал стъклото на единия прозорец; подсъдимите М. А. и А. влезли вътре, а подс.И. А. останал навън да охранява; подсъдимият А. крещял на пострадалата да каже къде са парите; подс.М. А. премествал, събарял и разхвърлял предмети в стаята, за да търси пари; намерил в чанта коран и накарал пострадалата да го целуне и се закълне, че няма пари; когато тя сторила това, тримата си тръгнали. От мотивите на съдебния акт не става ясно кои доказателства от сдържащите се в доказателствената съвкупност установяват тази фактически положения. Анализираните доказателства и доказателствени средства не соча на изводи за установеност на горните данни. Описаните действия на тримата подсъдими по-скоро са изложение на едни предположения, в опита на съда да очертае фактически състав , даващ основата да се направят определени правни изводи. Освен, че фактическите констатации по всяко дело е необходимо да бъдат безспорно установени, те следва да са изводими единствено от събраната доказателствена маса. Основен принцип на наказателното ни правораздаване е разкриването на обективната истина, но това следва да бъде сторено само по реда и със средствата на НПК, а не в търсене на житейски и логически обусловена вероятност на случилото се. Окръжният съд в мотивите на присъдата си е обсъдил всички събрани доказателства, но не всички е оценил съобразно тяхното действително съдържание, като е направил изводи, почиващи на предположения, което е довело и до приемането на фактически положения, част от които не са изводими от доказателствената съвкупност.
След като в акта си първата инстанция е изброила доказателствените източници, използвани за събирането на доказателства, както и способите за тяхната проверка, е направила обобщен извод, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че на 16.02.2011г. тримата подсъдими са се опитали да отнемат всички, намиращи се в дома но пострадалата пари-сумата от 17лева, като за целта са използвали физическа сила спрямо нея и в следствие на това А. Р. е починала. За да подкрепи този си „категоричен” извод, първата инстанция е пристъпила към анализ на отделните доказателства и доказателствени източници. Подробно на л.6 от мотивите е обсъдено здравословното състояние на пострадалата, както и данните от съдебно-медицинската експертиза, установяващи нанесените на пострадалата увреждания, както и причините за настъпилата смърт. Преценявайки данните от експертните заключения, както и устните разяснения на вещите лица, съдът е приел за установено нанасянето на пострадалата на побой с голям интензитет, като предвид разхвърляният й дом е приел, че побоят е целял да се преодолее съпротивата й, за да не се налага да се търси в къщата, като тя им съобщи къде са парите, които подсъдимите са търсели. Доказателства, установяващи намерението на подсъдимите за отнемане на пари от пострадалата не се сочат в съдебния акт. Разхвърляният дом на А. Р. е несъмнено установен факт, но резонно възниква въпросът дали това безспорно установява намеренията на подсъдимите да търсят пари. Съдът е обсъдил и събраните веществени доказателства с акцент върху ръкавицата по която експертите са констатирали биологични следи от пострадалата по външната й част и клетъчен материал от подс.Р. А. от вътрешната й страна, и е извел извод за участието на този подсъдим при нанасяне побоя над Р.. По намерената и изследвана шапка е установена смес от клетъчен материал от индивиди от мъжки пол, които съвпада с ДНК профила на тримата подсъдими. Тези веществени доказателства са били намерени и иззети от контейнер за битови отпадъци, намирал се на кръстовище на [улица]и [улица]в [населено място]. За следственото действие е бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, в който е отразено визуалното присъствие на подс.М. А.. Анализирайки тези доказателства и способите за събирането им, първият съд е приел, че те установяват присъствието на подс.А. по време на извършване на това следствено действие, тъй като той сам е посочил контейнера на органите на досъдебното производство, защото е знаел, че там са изхвърлили шапките и ръкавиците, с които той и подс.Р. А. са били в дома на пострадалата. От тук съдът е приел, че физическата сила върху пострадалата Р. е упражнена от подс.Р. А., а участието на подс.М. А. в деянието се изразява в претърсване на стаята с цел намиране на пари. Съдът е продължил като е посочил, че в насока на приетото от него са и резултатите от експертното изследване на шапката/обект №7/, което както беше посочено по-горе установява клетъчен материал, произхождащ от тримата подсъдими. Не става ясно как присъствието на подс.А. пред контейнера за битови отпадъци обуславя извод, че той е претърсвал къщата на пострадалата и то с цел да намери пари. Наличието на клетъчен материал от тримата подсъдими в шапката е факт , който сам по себе си единствено установява, че тя е използвана и от тримата подсъдими, но не установя кои кога я е носел. Още по-малко дали е носена въпросната вечер и от кого. При тези констатации неясна остава волята на съда и по-точно направените с категоричност от него изводи/посочени по-горе/ от каква доказателствена основа са изводими. В хода на аналитичната си дейност, съдът е продължил с обсъждането на веществените доказателства и резултатите от експертизите, които са ги изследвали. В частност е анализирал експертното заключение във връзка с ДНК- изследването на лява обувка/експертиза №13 от 26.04.3013г.-обект №2, която е на подс.И. А./, което е установило наличието на биологичен материал от пострадалата и от този подсъдим по външната част на обувката, и е приел неговото присъствие на местопроизшествието. Също така е приел, че без оглед на физико-механичния начин на попадане на биологичния материал от пострадалата върху обувката на подс.И. А., наличието му потвърждава участието му в деянието, “защото той е бил на местопрестъплението, останал е навън в двора на къщата за да координира действията на другите, и е бил с ясно съзнание, че се извършва насилие спрямо жената, не е предприел нищо, за да преустанови насилието върху нея и така се е съгласил мълчаливо с извършваното от другите двама”. Във връзка с тези изводи на съда следва да се отбележи, че принципно начинът на попадане на биологичния материал от пострадалата върху обувката, с която е бил обут подсъдимият А. има значение, но този въпрос е останал извън вниманието на съда. Дори и да не може да се установи механизма на попадане на биологичния материал, то самото му намиране може да установи спричастност на подс.А. в извършване на деянието, но не и да обуслови извод, че той е стоял навън в двора на къщата, още по-малко да бъде източник на доказателства затова, че това е било с цел да координира действията на другите двама подсъдими.
Също така в хода на аналитичнита си дейност, първата инстанция е обсъдила данните за осъждане на подсъдимите по друго дело, като е констатирала, че деянието е било извършено по идентичен начин и това според окръжния съд показва установен начин на извършване на престъпни посегателства. Без да навлиза в подробности по тази проблематика, настоящият състав намира да необходимо само да напомни за дейстивието на презумцията за невиновност в наказателното правораздаване.
Наред с допуснатите нарушения на правилата при оценка на доказателствата, посочени по-горе следва да се отбележи, че в останалата част доказателствената дейност на съда не страда от порок, но в обобщение това не променя крайният извод за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция при интерпретацията на доказателствата, които са инкорпорирани от въззивния съд. Констатираните нарушения в оценъчната дейност на въззивния съд, са довели до непълнота и неточност относно приетите фактически положения и по-точно на релевантните за правните изводи факти, което рефлектира и по отношение на крайните изводи. Действително при възприетите от първоинстанционният съд фактически положения/приети и от въззивната инстанция/, изводите по приложението на материалния закон частично биха могли да бъдат направени, но посочените по-горе процесуални нарушения, препятстват възможността настоящият състав да извърши надлежна проверка за правилното приложение на материалния закон от решаващите съдилища.
От съществено значение е да се посочи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което е от категорията на съществените и подлежи на отстраняване. Това нарушение е свързано с действията на прокурора и съда във връзка с направеното изменение на обвинението. В проведеното на 14.05.2013г. съдебно заседание, представителят на прокуратурата е направил изменение на обвинението, като е повдигнал по отношение и на тримата подсъдими ново обвинение, изразяващо се в промяна на формата на съучастническа дейност, а именно и тримата са действали като съизвършители/първоначално подс.И. А. е обвинен в помагачество/. Съдът с определение е допуснал новото обвинение, като разглеждането на делото е продължило по новото обвинение и с присъдата си съдът се е произнесъл в рамките именно на това обвинение. В случая от значение е да се посочи, че прокурорът е изменил обвинението относно правна квалификация на деянието по отношение на тримата подсъдими като го е обосновал по следния начин/видно от съдебния протокол/: „...считам, че по време на съдебното следствие се установиха и се събраха нови доказателства за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, и поради което Ви моля да ми дадете възможност да изменя обвинението в съдебно заседание.Това е така, защото се установи, че обувката, която е на единия от подсъдимите е била на местопроизшествието и единият от подсъдимите има съприкосновение с нея, поради което Ви моля и считам, че са налице основанията на чл.287 от НПК за изменение на обстоятелствената част на обвинението, което ще бъде изменено по отношение и на тримата подсъдими...”. Значението на горното е и с оглед особеностите, характеризиращи института на изменение на обвинението и произтичащите от това правомощия на прокурора и съда. Разпоредбата на чл.287 от НПК визира две хипотези, при които прокурорът в хода на първоинстанционното съдебно следствие може да повдигне ново обвинение, а именно: когато в хода на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Теорията и съдебната практика са последователни в разбирането си за това кога са налице двете хипотези на цитирания текст, както и какви са правомощията на прокурора и съда. Закон за по-тежко наказуемо престъпление е налице, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства за изменение на правната квалификация на деянието в по-тежко наказуемо престъпление, а съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, когато събраните доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието, съдържащи се в обвинителния акт. При горните предпоставки право на прокурора е да измени обвинението, а съдът единствено следва да прецени дали изменението е съответно на предпоставките на чл.287 от НПК, без да има каквито и да е правомощия за преценка по основателността на самото обвинение. В случая преценявайки изложените принципни положения в контекста на конкретиката, касаеща действията на прокурора по повдигане на ново обвинение може да се направят наколко извода: от една страна прокурорът сочи наличието на нови доказателства, даващи му основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а от друга страна на практика той изменя само правната квалификация на деянието. В случая липсва яснота при коя от двете хипотези на чл.287, ал.1 от НПК прокурорът е повдигнал ново обвинение. Промяната на правната квалификация на деянието, на прието основание за приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление- подс.И. А. от помагач, като форма на съучастническа дейност е обвинен в извършител, което от своя страна рефлектира и по отношение обвинението на останалите двама подсъдими. Прокурорът е заявил, че прави това изменение във връзка със събраните нови доказателства. Принципно това е допустимо и без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, но в случая той изрично се позова на такова, без обаче да сочи реално нови фактически положения. Не нови доказателства, а нови обстоятелства, които имат значение за фактическия състав на престъплението и не са посочени в обвинителния акт, срещу които подсъдимите да са се защитавали, са основание прокурорът да приеме, че е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, като тези нови фактически положения следва изрично да са посочени от него. Независимо, че правомощието да повдига ново обвинение е на прокурора / което да може да поддържа с оглед на събраните доказателства, но без да се лишава от други важни такива/, съдът без да навлиза по същество е бил длъжен да му укаже да направи уточнение относно новите фактически положения, които инкриминира. Това е необходимо, тъй като решаващият съд е длъжен да се произнесе, както в рамките на възведената му правна квалификация, така и с оглед на релевираните фактически положения. В случая съдът не е сторил това, приемайки новото обвинение, само касателно правната квалификация на деянието, което е предопределило и установяването в съдебният му акт на фактическата обстановка в обема на факти, така както са били изложени в обвинителния акт.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че така констатираното нарушение подлежи на отстраняване от първия съд. Действително нарушенията относно доказателствената дейност на решаващите съдилища и пороците при начина на формиране на вътрешното им убеждение биха могли да бъдат санирани от въззивния съд, но нарушенията, които касаят изменението на обвинението са отстраними единствено в първата инстанция, доколкото правомощието на прокурора по чл.287 от НПК може да бъде упражнено само в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Независимо, че при новото разглеждане на делото, същото ще продължи по приетото като правна квалификация ново обвинение, необходимо е съдът да изясни дали прокурорът е направил и съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и ако е така, какви са новите фактически положения, които предявява. Впрочем е необходимо да се осмисли и дали въобще се е налагало приложението на чл.287 от НПК. Делото следва да бъде върнато на ОС-Шумен, които да отстрани всички горепосочени процесуални нарушения, след което правилно да приложи материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивно решение № 27 от 26.02.2014г., постановено по внохд № 183/13г., по описа на Варненски апелативен съд, както и присъда № 12 от 18.05.2013г. постановена по нохд №515/12г. по описа на Окръжен съд-Шумен.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Шумен за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: