Р Е Ш Е Н И Е          № 600                             София,29.06. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:                                              Председател:Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Е. Петрова , като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 798/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 773 от 27.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 103 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 100/08 г. на Варненския окръжен съд по жалба на В. П. С. и Л. Я. С. Ответниците по касация М. Г. Ш., Г. С. Д., С. М. П., Д. С. Д. и К. Й. Т. считат касационната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 3* от 20.11.2007 г. по гр. д. № 8258/06 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че касаторите не са собственици на реална част от недвижим имот № 201 по ПНИ, находящ се в гр. В., землището на кв. “В”, местността “П”, с площ на частта 383 кв. м. по скица на л. 61 от първоинстанционното дело. По предявения отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя, възстановена в полза на ищците с решение на поземлената комисия, ответниците са противопоставили възражение, че имотът им е бил предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет, като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивният съд приел, че ищците са доказали своето право на собственост, а ответниците не са установили да са били ползуватели, тъй като представената служебна бележка от лозаро-винарския комплекс гр. В. не е годно доказателство, което да установи надлежно учредено право на ползуване с решение на съответния компетентен орган, на основание акт, посочен в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали лозаро-винарският комплекс е селскостопанска организация по смисъла на нормативните актове, уреждащи предоставянето на право на ползуване на граждани върху земеделски земи, а издаденият от такава организация документ е годен да удостовери надлежно предоставено право на ползувател, и дали правото на ползуване следва да се счита валидно възникнало съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПМС № 4/88 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползуване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях /Обн., ДВ, бр. 19 от 11.03.1988 г., изм. и доп., бр. 34 от 27.04.1990 г./. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ПМС № 4/1988 г. земи за земеделско ползуване, предоставени на граждани въз основа на документ, издаден от ръководно длъжностно лице на народен съвет или кметство, аграрно-промишлен комплекс, селскостопанска бригада, трудово-кооперативно земеделско стопанство и горско стопанство, не се считат заграбени и не се отнемат. В ал. 4, изр. 1 на чл. 3 е предвидено изпълнителните комитети на общинските народни съвети в срок до 1 април 1989 г. да предоставят по реда и в размерите, определени в ПМС 26/1987 г., тези земи на лицата, които ги ползуват. По делото липсват данни да се е развила предвидената административна процедура, но неизпълнението на задълженията от оправомощения орган /от съответното длъжностно лице/, не може да се тълкува във вреда на правоимащите граждани. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е разрешил възникналата между страните конкуренция на права от гледна точка на посочената уредба на правата на ползувателите, въз основа на която да прецени наличието или липсата на валидно възникнало право на ползуване върху земеделска земя. В случая е налице документ, издаден от лозаро-винарския комплекс /научно-произв. лоз. вин. комплекс/ гр. В., който по статут следва да се приравни на аграрно-промишлен комплекс, поради което не може да се счита, че земята е заграбена. Освен това тя не е и отнета. Издаденият от посочената организация документ е годен да удостовери надлежно учредено право на ползувател и въз основа на него, при условията на чл. 3, ал. 1 на ПМС № 4/1988 г. на касаторите следва да се признаят права на ползуватели на спорния имот. С оглед на така даденото разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, правният извод на въззивния съд по първата от кумулативно дадените предпоставки на заявеното от ответниците възражение е незаконосъобразен. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение и тъй като липсва произнасяне по останалите елементи от фактическия състав на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 103 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 100/08 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: