Р Е Ш Е Н И Е №192 София, 14.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 30.10. 2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 284/2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. П. Р. от [населено място] против въззивното решение на Габровския окръжен съд № 216/ 07.12.2010 год., по в.гр.д.№ 323/2010 год., с което на осн. чл. 270, ал.3,изр.1 ГПК, във вр. с чл.269 ГПК е обезсилено решение № 411/04.08.2010 год., по гр.д.№ 2058/2009 год. на Габровския районен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, поради наличие на уважена искова претенция по чл.45, ал.1 ЗЗД срещу прекия причинител на деликта. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените процесуални правила и на материалния закон, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. Основно касаторът изразява несъгласие с постановките на т.11 на ППВС № 7/77 год., на които въззивният съд се е позовал при изграждане на решаващия си правен извод за недопустимост на предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ, когато е налице уважен срещу прекия причинител на вредата иск по чл.45 ЗЗД, като счита, че с отмяната на чл.323-356 ЗЗД и отпадане монопола на застрахователя Д. е загубила действието си и задължителната съдебна практика на ВКС, създадена по приложението на отменените разпоредби. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, е създадената с Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължително застраховане по чл.249, ал.1 и ал.2 КЗ и методиката за уреждане претенциите за обезщетение на вреди от МПС, правна възможност и в хипотезата на присъдено на увреденото лице обезщетение по чл.45, ал.1 ЗЗД плащането на дължимите суми да се реализира направо от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. Ответната по касационната жалба страна ЗД [фирма] не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК и в проведеното съдебно заседание по делото. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: І. По поставения правен въпрос: С определение № 509 от 04.07.2012 год., състав на ІІ-ро т.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по определения за значим въпрос на процесуалното право, свързан с допустимостта на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, предявен от увредения от ПТП срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, при уважен срещу последния иск по чл.45, ал.1 ЗЗД, като е приел, че разрешението на въззивния съд по същия е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР № 2/ 06.06.2012 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, според която при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл.226, ал.1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, е допустим. ІІ. По основателността на касационната жалба. С оглед задължителния характер на ТР № 2/06.06.2012 год. на ОСТК на ВКС и несъвпадението в крайния правен резултат в обжалвания съдебен акт по отношение на разрешения идентичен процесуалноправен въпрос, обуславя правен извод, че разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното въззивно решение Габровският окръжен съд е приел, че увреденото от деликт лице, на което е присъдено обезщетение по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД за причинените му от ПТП вреди, няма право на обезщетение за същите тези вреди и от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като то разполага с алтернативно, а не паралелно предоставени му от закона възможности да бъде удовлетворено от прекия причинител на увреждането – виновният за настъпилото ПТП водач на моторно- превозно средство, по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД, или от застрахователя на гражданската отговорност на същия чрез пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ. Следователно обстоятелството, че законодателят не е предвидил солидарна отговорност между застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и прекия причинител на вредата и съгласно задължителната съдебна практика на ВКС исковете срещу тях могат да бъдат съединени , само при условията на субективно пасивно, но евентуално съединяване, според съжденията на въззивната инстанция, изложени в съобразителната част на обжалваното решение, обуславя правен извод, че доколкото пострадалата от ПТП на 25.10.2008 год. в землището на [населено място], [община] ищца е упражнила правото си на обезвреда, предявявайки деликтен иск по чл.45, ал.1 ЗЗД в образуваното наказателно производство срещу делинквента и тази и гражданска искова претенция е била уважена, то прекият иск по чл. 226, ал.1 КЗ е недопустим и не подлежи на разглеждане. Решението на въззивната инстанция е неправилно. Независимо, че деликтното право и прякото право принадлежат на едно лице и възникват едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, от различните им основания следва, че при отсъствието на изрична законова разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се, както неправилно е приел въззивният съд, като се погасяват в един и същи момент с удовлетворяване на пострадалия в пълен обем . Следователно гореизложеното разбиране и постановките в т.1 на ТР № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС, в които същото е в пълно съгласие, позволяват да се приеме, че предявеният от О. Р. пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ за заплащане от ответното АД - застраховател на гражданската отговорност на виновния за процесното ПТП водач на лек автомобилна обезщетение в размер на 20 000 лв., за причинените и в резултат от същото неимуществени вреди не е недопустим, независимо, че в наказателния процес по НОХД № 264/2009 год. на ГРС е уважен в деликтния и иск срещу прекия причинител на увреждането. Поради това обжалваното въззивно решение, с което е обезсилен първоинстанционния съдебен акт и е прекратено производството по делото, като постановено при наличие на посоченото в касационната жалба касационно основание по чл.281, т.3 ГПК следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на ГОС за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по основателността на въведените с въззивната жалба на Р. оплаквания. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, направени в производството пред ВКС, своевременно поискани от касатора. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Габровския окръжен съд № 216/ 07.12.2010 год., по в.гр.д.№ 323/2010 год., по описа на с.с. ВРЪЩА делото на същия Габровски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.