4 Е Ш Е Н И Е №93 29.10.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 1379/2020 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Декстро Рисърч“ ООД, [населено място] срещу решение № 290 от 04.02.2019 г. по в. т. д. № 4004/2018г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-19 състав решение № 6324 от 07.09.2015 г. по гр. д. № 15280/2013 г., с което предявените от дружеството-касатор срещу Министерство на икономиката искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени съответно: за сумата 92 705.08 лв. – неверифициран разход за платени трудови възнаграждения по договор за безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37/30.09.2011г. по програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика – Стартиращи иновативни предприятия – 2007г.-2013 г.“ и за сумата 28 303.12 лв. – обезщетение за забава върху първата сума в размер на законната лихва за периода от 16.10.2014 г. до 16.10.2017 г., като делото е изпратено по компетентност на Административен съд – София град. Касаторът поддържа, че въззивното решение e неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода на съда, че настоящият спор подлежи на разглеждане по административноправен, а не по гражданскоправен ред. Счита, че в случая не се касае за оспорване на финансова корекция или за отказ от верификация, а за неоснователен отказ от плащане на суми по договор, което обосновава гражданскоправен характер на производството. Според него, дори да се счете, че е налице хипотезата на финансова корекция или отказ от верификация, то спорът отново е подсъден на гражданските съдилища, с оглед разпоредбите на § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и на европейското законодателство. С определение № 187 от 02.04.2020 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Ответникът по касация – Министерство на икономиката – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение, с което частично са уважени предявените от „Декстро Рисърч“ ООД, [населено място] срещу Министерство на икономиката искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми по договор за безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37/30.09.2011 г. по програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика – Стартиращи иновативни предприятия – 2007г.-2013 г.“, въззивният съд е приел, че спорът не е подведомствен на гражданските съдилища, а подлежи на разглеждане по административен ред. Този извод е мотивиран с новата законодателна уредба – влезлия в сила на 25.12.2015 г. Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предвиждащ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства на ЕСИФ да се извършва с административен договор и защитата срещу него и срещу изявленията за финансови корекции и установяване на нередности да се осъществява по реда за оспорване на индивидуалните административни актове (чл. 27, ал. 1 и чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ), която защита решаващият състав е счел за приложима и към настоящата хипотеза на основание § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, предвид обстоятелството, че исковата молба е подадена на 16.10.2017 г., т. е. след влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Решението е неправилно. Въпросът за приложимостта на § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) в хипотезата, при която всички релевантни факти по възникване и изменение на правоотношението по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са се осъществили преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, но исковите молби срещу изявления за финансови корекции, т. е. във връзка с плащане на сумите по тези правоотношения, са заведени след влизане в сила на закона, е разрешен в практиката на ВКС – определение № 109 от 28.02.2019 г. по ч. т. д. № 116/2019 г. на I т. о., определение № 389 от 14.08.2019 г. по ч. т. д. № 1087/2019 г. на I т. о., определение № 468 от 31.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3324/2019 г. на IV г. о., определение № 510 от 29.07.2019 г. по ч. т. д. № 2198/2018 г. на II т. о. и др. В цитираната практика се приема, че описаната хипотеза не е изрично уредена в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, но по отношение на нея следва по аналогия да се приложи разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на този закон. Наличието на законодателна празнота, обуславящо правоприлагането по аналогия, е обосновано с това, че: ЗУСЕСИФ не урежда преходни и заключителни разпоредби във връзка с откази за верификация, произтичащи от правоотношения, възникнали преди влизането му в сила, когато бенефициерът не е упражнил правото си на съдебна защита до влизането му в сила, нито приравнява отказите за верификация, издадени преди влизането му в сила, на административни актове; Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ не съдържат указание, че общите правила на АПК, определящи срокове за упражняване право на жалба за оспорване на административни актове, не се прилагат; В ПЗР на ЗИДАПК / бр.74 от 20.09.2016 г./ липсва уредба, която да позволява прилагането на новосъздадената норма на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК и по отношение изпълнението на договори, които имат всички белези на административни, но са сключени преди нормативното им дефиниране като правен институт; Новата материалноправна уредба не трансформира правото на иск в право на оспорване по АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок, досежно изявление за финансова корекция, направено преди влизане на закона в сила, е преклудирано; Тази законодателна празнота и невъзможността за прилагане по аналогия на разрешенията на ЗУСЕСИФ, препращащ към административен ред за защита, доколкото същият не осигурява равна и ефикасна защита във всички хипотези и се създават предпоставки за накърняване на права, налага да бъде приложена по аналогия разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ – гражданскоправен ред за защита по искови молби срещу откази за верификация, (респ. и срещу изявления за редукция на помощта, аналогични по правни последици), подадени след влизането му в сила, след като всички релевантни факти по възникване и изменение на правоотношението са се осъществили преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Настоящият състав споделя посоченото разрешение, с оглед на което и при съобразяване на обстоятелството, че спорът е свързан с договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ; че искането за изплащане на финансовата помощ и отказът за изплащането й са направени също преди влизането му в сила, приема, че, макар и заведено след влизане на в сила на този закон, делото подлежи на разглеждане по гражданскоправен, а не по административноправен ред. Като е приел обратното, Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за произнасяне по основателността на сезиралата го въззивна жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по дължимостта на разноски и за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 290 от 04.02.2019 г. по в. т. д. № 4004/2018г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на въззивната жалба по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: