3 3 Р Е Ш Е Н И Е № 326 София, 13 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....двадесет и седми юни... две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря….......КРИСТИНА ПАВЛОВА............…и на прокурора.....ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 995 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред и е образувано по жалба на подсъдимия Л. Н. Л., чрез служебния му защитник адв. Е. А., срещу решение № 54/ 26.03.2012 г. по внохд № 53/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. Правят се оплаквания, относими към трите касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК и при алтернативност се иска подсъдимият да бъде оправдан или да се приложи института на условното осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 55/ 09.05.2011 г. по нохд № 2983/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдена с решение № 125/ 05.08.2011 г. по внохд № 347/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, подсъдимият Л. е признат за виновен в извършване на две престъпления- по чл.257 ал.1 пр.1 /отм./ вр. чл.255 ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.2 от НК и по чл. 257 ал.1 пр.1 /отм./ вр. чл.256 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 от НК. За всяко от престъпленията е определено наказание и на осн. чл.23 ал.1 от НК е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, към което на осн. чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказание глоба в размер на 7000 лв. На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години. По жалба на подсъдимия и протест на Пловдивската апелативна прокуратура, Върховният касационен съд, с решение № 512/26.01.2012 г. по к.д. № 2709/11 г. отменил въззивното решение в частта по приложението на чл.66 от НК и върнал делото за ново разглеждане. В обжалваната част оставил решението в сила. С атакуваното в настоящото производство решение, Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като отменил приложението на чл.66 ал.1 от НК и определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо общежитие от открит тип. При това процесуално развитие на делото, Върховният касационен съд намери, че не дължи произнасяне по оплакванията за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. На идентичните по съдържание доводи, изложени в настоящата касационна жалба на подсъдимия, предишният касационен състав е дал пространен отговор. Обсъдена е била процесуалната дейност на съда по събирането и оценката на доказателствата, констатирана е равнопоставеност на страните в процеса при осъществяване на процесуалните им права, както и спазване на процесуалните изисквания при формиране на фактическите изводи. Въпросите за авторството на подсъдимия, за безспорната установеност на правно релевантните факти и за правилното приложение на материалния закон са решени от предходния касационен състав, като съгласно диспозитива на неговото решение в тази част присъдата е влязла в сила. Липсва процесуална възможност за ново произнасяне по същите въпроси и от настоящия касационен състав. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е мотивирано с довода, че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, поради което може да се поправи и превъзпита и без ефективно изтърпяване на наказанието. Изтъкната е и трудовата му ангажираност, без която семейството би останало без доводи и би се затруднило изплащането на задълженията му към държавата, за които е осъден с присъдата. Посочените обстоятелства, значими при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наложеното наказание, са взети предвид от въззивния съд, който е възприел извода на първата инстанция, че деецът е с невисока степен на обществена опасност и спрямо него целите на наказанието, свързани с поправянето и превъзпитанието му могат да се постигнат и без ефективно изтърпяване на наказанието. Изпълнявайки указанията, дадени в отменителното касационно решение, съдът е изложил убедителни съображения, защо с отлагане изпълнението на наказанието не може да се постигне другата цел на наказанието- възпитателното и предупредителното му въздействие върху членовете на обществото. Правилно е акцентирал на по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид на изключително високия размер на причинените вреди за държавата и продължителния период на осъществяването му. За противодействие на голямата разпространеност на тези престъпления и осъществяване на общопревантивния ефект на наказанието, настоящият касационен състав също счита, че подсъдимият следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Сравнително дългия срок на наказателното производство е отчетен от съда при индивидуализиране размера на наказанието, което е фиксирано в рамките, близки до минимума на предвиденото в закона. Той не влиза в колизия с изискванията по чл.6 от КЗПЧОС, тъй като делото се отличава в фактическа сложност, наложила по-продължително разследване на стопанската дейност на фирмата на подсъдимия. Искането за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК е неоснователно. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/ 26.03.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 53/ 2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: