Р Е Ш Е Н И Е № 447 София 13.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1052 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавен фонд „Земеделие”гр.София,представляван от изпълнителния директор Я. процесуалния представител-юрисконсулт Л. против въззивно решение от 9.03.2009г. по в.гр.д.№ 3427 по описа за 2008г.на Софийски градски съд,ІV В отделение,с което е потвърдено решение от 18.07.2005г.по гр.д. № 12 по описа за 2005г.на Районен съд София, в частта,в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. Ц. Т. със заповед № 207 от 2.11.2004г.на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност”експерт” в О. дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-област Л. и с която Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на основание чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ сума в размер на 2 395.60лв.-представляваща обезщетение за оставяне без работа за периода от 3.11.2004г.до 6.04.2005г., ведно със законната лихва върху тази суми,считано от 30.12.2004г.и са определени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове.Претендират се разноски за юрисконсулско възнаграждение. С определение № 1195 от 2.10.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това-дали фактическият състав на чл.187 т.10 от КТ включва като необходим елемент доказването на причинена вреда на работодателя. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от ответната страна,с които се оспорва подадената касационна жалба. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Делото е за втори път пред касационна инстанция-след като с решение №85 от 3.11.2008г.по гр.д.№ 766/2007г.Софийски апелативен съд е отменил първоначално постановеното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане с произнасяне по съществото на спора. Прието е,че процедурата по чл.193 от КТ е спазена, като на Т. е предоставена възможност и той е дал обяснения пред субекта на дисциплинарна власт по всички вменени му нарушения. За да постанови решението си, въззивният съд независимо,че е приел,че ищецът е извършил изброените в заповедта за уволнение деяния,като е намерил,че те не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина,а дори и да бъдат квалифицирани като нарушения,поради липсата на вредни последици е счел,че не е налице основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по критериите на чл.189 ал.1 от КТ. Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд. Със заповед № 207 от 2.11.2004г. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”е прекратил трудовото правоотношение на Т. Ц. Т. на основание чл.330 ал.2 т.6, чл.190 ал.1 т.3 от КТ, във вр.с чл.188 т.3,чл.187 т.10 от КТ за допуснати общо седем нарушения на трудовата дисциплина,изразяващи се в удостоверяване на 20.10.2003г. в Протокол за проверка на място, че декларираните и договорени от общо седем фирми- „А., „Р.Х.Б.Комерс” ЕООД, Е. П.”, ”С. Комерс”ЕООД, ”НИГ”Комерс”ЕООД, „С. и Е. консулт-С.Петелова”- пустеещи земи са налични, обработени от земеделския производител,подготвени за засяване с пшеница и засяти, без да е присъствал и без да участвал в проверката. Съгласувал е становището на директора на ОД на Д. във връзка с искането на посочените фирми за предоставяне на средства по целевата субсидия – без те да отговарят на изискванията,защото не са представили изискуем се по Указанията на кандидатстване документ-нотариално заверени и вписани договори за наем на площите.Това му поведение е станало причина за сключване на договор за предоставяне на субсидии за обработка на пустеещи частни земеделски земи през 2003г.-за седемте фирми - в нарушение на закона. Не се спори относно извършването на деянията.Установено е,че Т. Ц. Т. не е присъствал лично на нито една от извършените на място проверки.Те са осъществявани от друго лице- свидетеля Д. който също е издадена заповед за дисциплинарно уволнение/.Установено е,че Т. е съгласувал отпускането на субсидии –без да се увери,че горепосочените седем земеделски производители отговарят на законоустановените условия за това,тъй като от приложените документи е явно,че към датата на проверката те не са представили изискуем се съгласно чл.3 т.3 от Указанията на кандидатстване документ. Установено е и че –без така извършеното съгласуване от страна на Т. – в качеството му на „експерт”,занимаващ се с преценката за наличие на условията за отпускане на субсидии- договори с посочените седем фирми за предоставяне на субсидии за обработка на пустеещи частни земеделски земи през 2003г.-е нямало да бъдат сключени. В противоречие с изводите на въззивния съд- настоящият съдебен състав намира,че тези факти са достатъчни,за да обосноват налагането на най-тежкото, съгласно критериите на чл.189 ал.1 от КТ, дисциплинарно наказание. С поведението си- Т. е допуснал системни нарушения /седем на брой/ на трудовата дисциплина,като не е изпълнил свои трудови задължения, произтичащи от раздел І т.1,3 и 6 от Длъжностната му характеристика на „експерт”в Държавен фонд „Земеделие”,както и е нарушил вътрешни актове на Фонда-чл.3 т.3 от раздел І и чл.42. от Раздел ІІ на Указания за предоставяне на субсидии.Липсата на инструкция, задължаваща служителите съвместно да извършват проверките,фактът,че допълнителна проверка е следвало да се извърши и от служителите в централата в София,това-че по-късно са били предприети мерки и редът за предоставяне на субсидии е бил затегнат- не оневиняват и не могат да оправдаят виновното поведение на Т. този смисъл неправилни и ирелевантни по отношение на отговорността на нарушителя – се явяват изводите на въззивния съд относно това,че щом като друг е извършил проверката и формално такава е била налице-ищецът като е подписал протоколите не е допуснал нарушение и че за да има нарушение е следвало да се установи,че са настъпили вредни последици за работодателя /например,че установените в протоколите факти са неверни/,както и направените изводи във връзка с несъотносимостта на непредставения документ,защото последицата на вписването на срочните договори за наем била свързана с противопоставимостта им,а в случая нямало спорове във връзка с разваляне, прекратяване на такива договори или отчуждаване на площи. В тази връзка по поставения въпрос,по който е допуснато касационно обжалване- относно необходимостта от доказване на причинена вреда на работодателя за прилагане на състава на чл.187 т.10 от КТ, следва да се посочи,че отговорът е отрицателен.Изброяването на нарушенията по чл.187 т.10 от КТ е примерно.За осъществяване на състава му е достатъчно доказване на конкретно неизпълнение на трудово задължение/допускане на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 от КТ/.Самото нарушение може да бъде осъществено тъй както като формално,така и като резултатно/вредоносно/ правонарушение- в зависимост от това-в какво се изразява то.В случая –установените като извършени от Т. нарушения,изразяващи се в удостоверяване на обстоятелства от значение за този в полза на когото се удостоверяват- без да е извършена лична проверка и съгласуване на становище,което е определящо за сключване на бъдещ договор в нарушение на законоустановените правила,по който страна ще е фирмата, за която е работил -не изисква за осъществяването му други признаци освен ”противоправност на деянието”и „вина”/т.е. – в случая за съществяването му не е необходимо да се прибавят още и елементите ”вреда” и „причинна връзка между вредата и противоправното деяние”/. Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта,че то се разминава с приетото от въззивния съд -настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за неправилен.Същият следва да бъде отменен,а спорът разгледан и решен–на основание чл.293 ал.2 във вр.с ал.3 от ГПК по същество. Налице са допуснати от страна на ищеца нарушения на трудовата дисциплина,който обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.Въпросът за спазване на процедурата по налагането му вече е обсъждан от касационна инстанция.С оглед на горното – следва да се приеме,че обжалваната заповед е законосъобразна.Предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Последното обосновава неоснователността и на останалите два обективно съединени иска по чл.344 ал.1 т.2 и 3 от КТ. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК – в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение,които съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение възлиза на 150лева. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 9.03.2009г. по в.гр.д.№ 3427 по описа за 2008г.на Софийски градски съд,ІV В отделение И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ц. Т. против Държавен фонд „Земеделие”гр.София,представляван от изпълнителния директор Я. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Т. Ц. Т. със заповед № 207 от 2.11.2004г.на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”експерт” в О. дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-област Л. и за осъждане на Държавен фонд „Земеделие” да му заплати на основание чл.225 ал.1 от КТ сума в размер на 2 395.60лв.-представляваща обезщетение за оставяне без работа за периода от 3.11.2004г.до 6.04.2005г., ведно със законната лихва върху тази суми,считано от 30.12.2004г. ОСЪЖДА Т. Ц. Т. да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр.София сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсулско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.