1 Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр.София, 11.03.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1513/ 2009 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1340/ 28.12.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1513/ 2009 г. по жалба на Г. Илиева А. е допуснато до касационно обжалване решение на Благоевградски окръжен съд № 764”а” от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 987/ 2008 г. в частта му, в която след отмяна на решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1954/ 2007 г., е отхвърлен предявения от жалбоподателката против [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 1 220 лв до пълния предявен размер от 3 240 лв. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател. По този въпрос съдът приема за правилна практиката, според която констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на безработицата. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Фактът, че едно лице за определен период от време е останало без работа по трудово правоотношение, е отрицателен. Работникът, който твърди този факт за да обоснове доводите си, че за него е възникнало вземане по чл.225 ал.1 от КТ, може да го установи успешно с представяне на трудовата книжка за констатация или на копие от документа. Работодателят е този, който, ако твърди че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт. В случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на безработицата следва да се счита за установен. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Това решение е необосновано. Пред първата инстанция ищцата (сега жалбоподателка) е представила в съдебно заседание от 08.04.2008 г. копие от трудовата си книжка, в която е отбелязано, че след прекратяване на трудовото правоотношение между нея и ответника, не е започвала работа при друг работодател. Ответникът не е заявил пред съда оспорване на отрицателния факт на оставане на ищцата без работа. Правилата на логиката изискват в този случай са бъде прието за установено, че за периода от датата на уволнението (11.10.2007 г.) до 08.04.2008 г. ищцата е била без работа, т.е. не е реализирала доходи от труд. Като е приел, че това е установено само до 10.12.2007 г., въззивният съд е постановил необоснован съдебен акт – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. В тази част обжалваното решение подлежи на отмяна. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, прекратено едностранно от работодателя със заповед, връчена на 11.10.2007 г. С влязло в сила решение уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди извършването му длъжност. Доказано е по делото, че за период от 6 месеца след датата на уволнението ищцата не е започвала работа при друг работодател. Тя има право на обезщетение, което е в размер на брутното трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл.228 от КТ, за тези шест месеца. По делото не е установен с документи размерът на последното получено от ищцата възнаграждение за пълен отработен месец преди датата на незаконното уволнение, но тъй като ответникът е бил задължен да представи ведомостта за изплащане на заплати и не е сторил това, твърденията на ищцата по размерът на възнаграждението (540 лв месечно) следва да бъдат счетени за доказани (чл.161 от ГПК, чл.128 ал.2 от ГПК – отм.). Следователно искът е основателен до размер 3 240 лв. Доколкото въззивният съд е отхвърлил този иск за разликата над 1 220 лв, решението му следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по същество на спора за уважаване на претенцията в пълен размер. При този изход от спора ищцата има право на разноските по касационното производство, а следва да бъдат възложени в тежест на ответника и разноските, които не са присъдени от предходните инстанции поради неправилното частично отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата всички дължими за трите инстанции в производството такси и разноски по делото съобразно размера на иска, който е уважен. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Благоевградски окръжен съд № 764”а” от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 987/ 2008 г. в частта му, в която е отхвърлен предявения от Г. Илиева А. против [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 1 220 лв до пълния предявен размер от 3 240 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] - Главна дирекция – Б., Е. 1217184070041, да заплати на Г. Илиева А., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ сумата 2 020 лв (две хиляди и двадесет лева) – обезщетение за оставане без работа за период 11.12.2007 г. – 10.04.2008 г., законната лихва върху тази сума от 10.12.2007 г. до окончателното й изплащане и сумата 825 лв (осемстотин двадесет и пет лева) разноски по делото за въззивното и касационното производство. ОСЪЖДА [фирма] - Главна дирекция – Б., Е. 1217184070041, да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавни такси в общ размер 121,20 лв (сто двадесет и един лева, двадесет стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: