Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276
гр. София, 14 януари 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 1105 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид:

Настоящото второ касационно производство, по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия Т. С. С., чрез защитника му адв. К. Я., против въззивна присъда № 108/15.06.2018 г., постановена по внохд № 1347/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
В жалбата се твърди, че при съхранението и транспортирането на кръвната проба на подсъдимия са допуснати нарушения на разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отм./, коeто е довело до опорочаване на резултата от извършената експертиза. Посочено е, че вторият въззивен състав, въпреки че е назначил повторна тройна съдебно медицинска експертиза не е изпълнил в цялост дадените от предходния състав на ВКС указания, с което са нарушени разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Отправена е претенция за отмяна на обжалваната присъда и оправдаването на подсъдимия.
В съдебно заседание подсъдимият Т. С. и упълномощеният от него защитник не се явяват, като в изготвеното от адв.Я. писмено становище се поддържа депозираната жалба и е изразено желание тя да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 8/24.03.2017 г. по нохд № 411/2016 г. на РС - Айтос подсъдимият Т. С. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК.
По протест на прокурор от РП - Айтос е образувано внохд № 388/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С постановената по делото присъда № 133/12.05.2017 г. е отменена оправдателната присъда на районния съд и подсъдимият С. е признат за виновен в извършването на престъпление чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на С. по нохд № 52/2015 г. на РС - Девин наказание от една година и три месеца лиша от свобода, отново при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски общо в размер на 379,48 лв.
По жалба на подсъдимия с решение № 276/20.12.2017 г. по н.д. № 902/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, е отменена изцяло въззивна присъда № 133/12.05.2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС - Бургас.
По образуваното внохд № 1347/2017 г. с присъда № 108/15.06.2018 г. на основание чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 21.06.2016 г. в [населено място], е управлявал МПС - л.а. „Ф.”, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъден на осъден на пет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което С. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на С. по нохд № 52/2015 г. на РС - Девин наказание от една година и три месеца лиша от свобода, отново при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски общо в размер на 719,48 лв.
При извършената касационна проверка настоящият състав не откри твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Вътрешното убеждение на въззивният съд е формирано при стриктно спазване на принципните положения, регламентирани в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. В съответствие с дадените указания от предходния касационен състав въззивният съд е назначил тройна комплексна физикохимична експертиза. От заключението на същата и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание категорично е установено, че разликата между отчетените резултати относно наличната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в първото изследване на 21.06.2016 г. от 1,27 на хиляда и второто на 20.09.2016 г. от 0,98 на хиляда се дължи на четирикратното отваряне на шишенцето по време, на което алкохолът, следствие на темперирането от 4 градуса, /при която температура се съхранява пробата/ до стайна температура - в случая от 20 градуса, се изпарява и преминава в околния въздух. Експертите са категорични, че първото изследване на кръвната проба е достоверно, а повторното е частично компрометирано.
Напълно неоснователно е и възражението на защитника, че са допуснати нарушения на разпоредбите на действащата към инкриминирания момент Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отм./, които са довели до опорочаване на резултата от извършената експертиза. По делото е категорично установено, че кръвната проба е взета, поставена е в стерилно шише в хладилна чанта, занесена в РУ - Айтос, където е сложена в хладилник с температура от 4 градуса, а по-малко от десет часа след вземането й, т.е. рамките на 72 часовия срок, отново след поставянето и в хладилна чанта, е транспортирана и предадена на медицинската лаборатория за изследване, поради което настоящият състав напълно споделя извода на въззивния съд, че не са допуснати нарушения на правилата от наредбата при съхранението и транспортирането на взетата от подсъдимия кръвна проба.
При отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила приетите фактически обстоятелства правилно са подведени от въззивния съд под нормата на чл.343б, ал.1 от НК, поради което няма как да се удовлетвори претенцията на защитника подсъдимият да бъде оправдан.
В жалбата не е наведено касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 от НПК, не са изложени съображения относно наличието на явна несправедливост на наказанието, не е отправена и претенция за намаляването му, поради което обжалваната въззивна осъдителна присъда се явява правилна и законосъобразна, и като такава следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 108/15.06.2018 г., постановена по внохд № 1347/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: