Ключови фрази
Частна касационна жалба * държавна такса * Иск за обявяване предварителен договор за окончателен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

82
София, 04.04.2016 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 31.03.2016 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 7404 по описа за 2014 година
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№11017 от 25.09.2014г., подадена от [фирма], [населено място], представлявано от адв. Л. Г., срещу определение №1950 от 30.07.2014г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№2300/2014г. по описа на същия съд, с което е потвърдено разпореждане №9020 от 07.03.2014г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во г.о., 8-ми състав, постановено по гр.д.№14452/2013г.-за връщане на искова молба вх.№119296/25.10.2013г. по рег. на СГС,подадена от [фирма],С. и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответницата по частната касационна жалба Е. Б. П., в писмения си отговор, подаден чрез пълномощника й адв.Е. С., счита че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска,а по същество смята жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя въпрос относно дължимата държавна такса по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, с оглед приложимостта на разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК при определяне размера на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК.

С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че предявеният от [фирма] иск е с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД и има за предмет собственост върху недвижими имоти,като сключения предварителен договор между страните е за замяна на недвижими имоти.Съдът е посочил,че цената на иска се определя по правилото на член 69,ал.1,т.4 във връзка с т.2 ГПК,а именно от данъчната оценка на имота,а ако няма такава от пазарната му цена,поради което към исковата молба следва да бъде представено удостоверение за данъчната или пазарната оценка на имота, а липсата му е равнозначна на нередовност на исковата молба.Съдът изрично е отбелязъл,че в настоящия случай предварителния договор е такъв за замяна на недвижими имоти,поради което цената на иска ще се определи с оглед данъчната или пазарна оценка на по-високия по стойност имот и с исковата молба следва да се представят удостоверения за такава оценка и на двата имота,предмет на договора.Съдът е приел,че в случая след като е представено с исковата молба само удостоверение за данъчна оценка за единия имот и въпреки дадените указания и възможност ищцовото дружество не е представило по делото такава оценка за другия недвижим имот,предмет на договора, исковата молба е останала нередовна ,като без значение е твърдението на ищеца,че не може да се снабди с такава,тъй като не е собственик на този имот,защото в тези случаи последният разполага с възможности да се снабди с такава по реда,предвиден в ГПК,от които не се е възползвал.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, в т.1Б разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Тъй като въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение по така поставения въпрос в противоречие с приетото в цитираното тълкувателно решение, въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна.
Въпреки дадения отговор на правния въпрос,исковата молба не съответства на изискванията на член 127,ал.1 ГПК и член 128,т.2 ГПК,тъй като тези нередовности на същата са останали неотстранени.
Видно от данните по делото,съдът неколкократно е давал указания на ищцовото дружество за отстраняване им,но последното не е предприело съответните действия: не е изпълнено указанието на съда да посочи цената на иска, респ. да способства за установяването й, като представи данъчна оценка и за двата процесни недвижими имота, което е пречка да бъде осъществена преди всичко преценка на родовата подсъдност на делото, а също така и да бъде определен размерът на действително дължимата държавна такса,както и задължението да се внесат тези такси.
С оглед гореизложеното, правилно с разпореждането на първоинстанционния съд е върната исковата молба като нередовна,което е потвърдено с обжалваното въззивно определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1950/30.07.2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ с-в, постановено по ч.гр.д.№2300/2014г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение определение №1950/30.07.2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ с-в, постановено по ч.гр.д.№2300/2014г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: