Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
София, 08.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1299 /2016 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 263 от 26.04.2016 г.. по касационна жалба на В. Р. Н., Д. С. К. и Р. С. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5666 от 25.07.2015г. по гр.д.№ 8944/2011г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от В. Р. Н., Д. С. К. и Р. С. К., с което е потвърдено решение от 16.03.2011 г. по гр.д.№ 41679/2009г. на Софийски районен съд, в частта, с което е допусната съдебна делба на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. между ищеца Р. Т. Б. с квота 3/8 ид.ч., Л. Б. с квота 1/8 ид.ч. и касаторите Д. и Р. К. с квота 4/8 ид.ч. в условията на СИО.
Касационна жалба е подадена само против частта от решението, с която е допусната делба на сградата от 53 кв.м. В частта, с която е допусната съдебна делба на жилищната сграда от 76 кв.м., решението е влязло в сила. С необжалваната част от решението на РС е отхвърлен иска за делба на УПИ ХVІ-1446 от кв. 68 по плана на [населено място] с площ 765 кв.м., в което са построени двете допуснати до делба жилищни сгради,
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 56, ал.2 З. /отм/ и чл. 13, ал.2 СК от 1968г., за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъжане на събраните доказателства и доводи на страните, не полагане на активност от съда за изясняване на спора, отказ да се разпитат свидетели от въззивната инстанция за установяване на възражението за придобивна давност и за необоснованост на извода, че сградата от 53 кв.м. е съсобствена.
Ответниците по касация Р. Б. и Л. Б. оспорват жалбата. По същество вземат становище за отхвърляне на иска за делба, тъй като към настоящия момент след допуснатото изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС не е налице съсобственост.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса касаещ задължението на въззивната инстанция да разгледа всички оплаквания, възражения и въпроси, повдигнати във въззивната жалба – чл. 269 ГПК, да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено, да обоснове решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона – чл. 235, ал.2 ГПК, а не да действа като контролно-отменителна инстанция. В т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГК се прие, че и по действащия ГПК, въззивната инстанция, макар да разглежда спора само по наведените оплаквания за неправилност, запазва характера си на такава по същество, имаща за цел да провери фактите и да разреши отново спора по същество и ако съвпадат изводите й с тези на първата инстанция, потвърждава решението, ако приеме за установени други факти и направи други изводи от тях, тя отменя решението на първата инстанция и решава спора по същество. И при действащия ГПК, втората инстанция не действа като контролно отменителна, т.е. няма за предмет неправлиността на решението, а решаване на спора по същество, съобразявайки и всички установени факти и обстоятелства, включително и тези, настъпили в хода на производството. Със същото тълкувателно решение се приема,че съдът прилага императивна правна норма, дори да не е направено изрично оплакване в този смисъл във въззивната жалба и ако се наложи събира доказателства във връзка с приложението й.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса: кога влиза в сила решение, което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК ако е подадена касационна жалба, която е върната и разпореждането за това е обжалвано и ако въззивната инстанция грешно е посочила, че решението подлежи на касационно обжалване, Съгласно чл. 296, т.1 ГПК решението, което не подлежи на касационно обжалване влиза в сила с постановяването му. Касационна жалба против такова решение, а и посочването по грешка, че то подлежи на обжалване, не могат да предизвикат суспенсивен ефект, защото съдебният акт влиза в сила с постановяването му по разпореждане на закона. В този смисъл са: определение № 255/14.05.2012г. по ч. гр.д.№ 218/2012г. на І гр.о., определение № 208/08.06.2012г. по гр.д.№ 369/2012г. І гр.о., опр. № 275/13.09.2012г. по гр.д.№ 511/2012г. на ВКС ІІІ гр.о., определение № 44/20.02.2012г. по т.д.№ 79/2012г. І т.о. на ВКС.
По първият материално правния въпрос - поражда ли правно действие заявлението по чл. 56, ал.2 З. /отм./ за учредяване право на строеж в дворното место, което е съпружеска имуществена общност ако е подписано само от единия съпруг, със съгласието на другия, дадено в нотариално заверена декларация, при действието на СК от 1968г. с Р № 33/21.02.2013г. по гр.д.№ 791/2012г. на ІІ гр.о., се приема, че при действието на СК от 1968г. разпореждането с имот, съпружеска имуществена общност се извършва общо от двамата съпрузи, или от единия със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис, съгласно чл. 13, ал. 3 и ал.7 СК от 1968г. Законът създава презумпция за представителство на единия съпруг от другия, като дава възможност неучаствалия в разпореждането съпруг да оспори сделката в определен срок. Неоспорването на сделката в този срок е разнозначно на потвърждаването й. На още по-голямо основание това е така, когато съпругът предварително е дал съгласие за разпореждането с декларация в писмена форма с нотариална заверка на подписа, каквато възможност и изрично е била предвидена в СК от 1968г.
По касационната жалба:
От доказателствата по делото се установява, че Р. и Л. Б. са наследници на Т. Р. Б., починал на 31.01.2004г. Те предявяват иск за делба на УПИ ХVІ-1446 от кв. 68 по плана на [населено място] ведно с построените в него две жилищни сгради от 53 кв.м. и от 76 кв.м. Искът за делба е предявен първоначално против Д. С. К., но в последствие са конституирани и съпругът й Р. К. и майка й В. Р. Н..
С н.а. № 56,т.7/1975г. Р. Н. Б. е признат за собственик на дворното место и сградата със застроена площ 76 кв.м. Със заявление по чл. 56, ал.2 З. /отм/, той е отстъпил на дъщеря си В. Б. право на строеж /надстрояване/ в същото дворно место да изгради жилищна сграда по одобрен архитектурен проект. Заявлението е вписано нотариалните книги. Съгласие за учредяване правото на строеж е дала съпругата на Р. Б. - Ж. Т. Б., изразено в нотариално заверена декларация. Двуетажната жилищна сграда от 53 кв.м. е изградена в периода 1884-1985г. по проект, който не е бил одобрен, но при констатирана остра жилищна нужда за В. Б. /у-ние на л. 38 от делото на СГС/. С удостоверение № УТ-94-З-9/04.11.2009г. е признат статут на търпим строеж на сградата на основание пар. 16 ЗУТ, а с акт за узаконяване № 29/12.02.1992г., поправен със заповед от 04.08.2008г. сградата е узаконена. От построяване на сградата в нея живее В. Н. със семейството си.
В нарушение на процесуалните правила, въззивния съд не е обсъдил доводът на ответниците, че при учредяване право на строеж е бил приложим освен чл. 56, ал.2 З. и нормата на чл. 13, ал.3 и ал.7 от действащия към 1984г. СК от 1968г. Въпреки, че е отхвърлено възражението за учредяване на суперфиция, не е обсъдено и наведеното още в отговора на исковата молба евентуално придобивно основание – придобивна давноствладение от построяване на сградата от В. Н..
Предвид отговора на първия въпрос, обжалваното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила.
Въззивният съд в нарушение на материалния закон – чл. 56, ал.2 З. /отм/ и чл. 13, ал. 3 и ал.7 СК от 1968г., приложим към казуса, е приел, че правото на строеж не е надлежно учредено, тъй като не е участвала съпругата на собственика и се е позовал на решението, с което е допуснато изкупуване. Съобразно отговора на втория правен въпрос, учреденото право на строеж със заявление по чл. 56, ал.2 ЗНСУ /онм/ със съгласието на другия съпруг, изразено в нотариално заверена декларация и вписано е действително и поражда вещно правно действие. С това заявление се изключва приращението по чл. 92 ЗС. На основание реализираното право на строеж, В. Н. е станала собственик на построената сграда на 53 кв.м. Без значение е обстоятелството, че проекта за изграждането й не е бил одобрен. В последствие сградата е узаконена и е годен обект за гражданския оборот.
Общият наследодател Р. Н. Б. е починал на 19.10.1984 г., а съпругата му Ж. Б. – на 04.04.2007г. Техни наследници са дъщеря В. и наследници на починалия на 31.01.2004г. син Т., като Р. Б. наследява и дядо си и баба си, а съпругата на Т. - Л. Б. наследява само правата, които е наследил съпруга й Т. след смъртта на баща му Р..
С н.а. № 52,т.V/13.08.2008г. В. Р. Н. продава на дъщеря си Д. К. по време на брака й с Р. К. къщата със застроена площ 53 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от дворното место, което е придобила по наследство от родителите си. По гр.д.№ 41680/2009г. е предявен иск от Р. и Л. Б. по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадената ½ ид.ч. от къщата и от дворното место, като са твърдяли наличие на съсобственост върху сградата, поради това, че правото на строеж не е надлежно учредено. РС е отхвърлил иска, но с решение от 02.09.2013г. по гр.д.№ 9613/2012г. на СГС е допуснато изкупуване от Р. и Л. Б., като те са уведомени, че трябва да платят продажната цена на отстранените купувачи в едномесечен срок от влизане на решението в сила. СГС е дал указания, че решението подлежи на касационно обжалване, с определение № 79 от 17.04.2014г. Подадената касационна жалба на Д. К. и В. Н. е оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК.. Това определение е потвърдено с определение от 29.09.2014г. по ч. гр.д.№ 5351/2014г. І гр.о. на ВКС.
Предвид отговора на последния въпрос, в нарушение на процесуалните правила – чл. 296, т.1 ГПК и съдебната практика, въззивната инстанция е приела, че не подлежащият на касационно обжалване съдебен акт, ако е обжалван, влиза в сила с влизане в сила на определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане. Съобразно приетото в отговора на последния въпрос, че подадената жалба против неподлежащ на обжалване съдебен акт не предизвиква суспенсивен ефект, защото решението влиза в сила по силата на закона, следва да се приеме, че решението по иска по чл. 33, ал.2 З, с което е уважен този иск е влязло в сила на датата на постановяване решението. по гр.д.№ 9613/2012г. на СГС - 02.09.2013г. Едномесечния срок от влизане в сила на това решение, в който следва да платят продажната цена, за което Р. и Л. Н. са били изрично уведомени е изтекъл на 02.10.2013г. Не плащането на цената в този срок е довело до обезсилване на решението по право, по силата на закона. Без значение е извършеното в последствие – на 22.10.2014г. от Р. и Л. Н. депозиране по банкова сметка на името на Д. и Р. К. на продажната цена. То е станало след като решението е обезсилено по силата на закона. Издаденият н.а. № 153,т.V/30.10.2014г. с който Р. и Л. Н. са признати за собственици на сградата от 53 кв.м. на основание наследяване за ½ ид.ч. общо двамата и на основание изкупуване за останалата ½ ид.ч. съдържат неправилни правни изводи на нотариуса и не легитимират посочените в него лица като собственици. За жилищната сграда наследодателите на тези лица са учредили право на строеж, както се посочи по-горе, поради което по преращение наследодателите не са придобили правото на собственост върху тази сграда, респективно тя не е включена в оставеното от тях наследство. По отношение на частта, за която е прието, че е придобита на основание изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, изводите на нотариуса са неправилни, тъй като решението, с което е допуснато изкупуване е конститутивно, но собствеността се придобива условно, ако ищците, чийто иск е уважен, платят продажната цена на отстранените купувачи в преклузивния едномесечен срок от влизане на решението в сила. Не плащането на цената в този срок води до обезсилване на решението по силата на закона. Обстоятелството, че не е подадена изрично молба за установяване, че цената не е платена в срок е без значение, тъй като съдът само установява настъпването на предвиденото в закона действие.
В хода на въззивното производство страните са спорели кога е влязло в сила решението за изкупуване и дали има плащане на сумата в едномесечния срок, или решението за изкупуване е обезсилено по право на основание чл. 33, ал.3 ЗС. Касаторите са подържали становище за липса на съсобственост, но поради това, че сградата е изградена въз основа на отстъпено право на строеж, а при условията на евентуалност и възражение за придобиване по давност на същата сграда.
Въззивният съд е приел, че правото на строеж не е надлежно учредено, тъй като не е участвала съпругата на собственика и се е позовал на решението, с което е допуснато изкупуване. Прието е, че решението за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС е влязло в сила едва след стабилизиране на определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане, т.е. на 29.09.2014г., при което плащането на цената по банков път е в едномесечния срок и няма основание за обезсилване на решението. Въпреки това е потвърдено решението на РС, тъй като то е обжалвано само от В. Б. и Д. К., с него са им признати права, а чл. 271, ал.1 изр. 2 забранява да се влошава положението на жалбоподателя.
Предвид приетото по-горе, че правото на строеж е надлежно учредено и че решението по чл. 33, ал.2 ЗС е обезсилено по право поради неплащане в срок на цената, предявеният иск за делба на сградата от 53 кв.м. следва да се отхвърли, тъй като не е налице съсобственост на тази сграда между страните по делото. Решението на въззивния съд, с което е допусната съдебна делба на тази сграда е постановено в противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и е необосновано, което налага отмяната му. Тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли иска за делба.
Жалбоподателите Д. С. К. и Р. С. К. претендират разноски в размер на 1550 лв. /1500 адвокатски хонорар и 55 лв. платена държавна такса за производството пред ВКС/. В. Р. Н. е заявила претенция за 855 лв. /800 лв. Платен адвокатски хонорар и 55 лв. платена държавна такса за производството пред ВКС/ Ответниците по касация са заявили възражение за прекомерност на разноските. По отношение заявените разноски от В. Н., възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно. Договореният хонорар е в съответствие и е минималния такъв според чл.7, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на претенцията за разноски, заявена от Д. С. К. и Р. С. К., възражението за прекомерност е основателно. Уговореният и платен хонорар в договора за прана помощ е почти двойно по-голям от минималния съгласно чл.7, ал.4 от цитираната наредба. Съдът, отчитайки сложността на делото, предвид заявените възражения от страните, намира, че следва да намали уговорения хонорар на 1000 лв. Така дължимите разноски за касационна инстанция на Д. и Р. К. е 1055 лв. /1000 лв. възнаграждение за адвокат и 55 лв. платени държавни такси.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 5666 от 25.07.2015г. по гр.д.№ 8944/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 16.03.2011 г. по гр.д.№ 41679/2009г. на Софийски районен съд, в частта, с което е допусната съдебна делба на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от Р. Т. Б. ЕГН-[ЕГН] и Л. Г. Б. ЕГН-[ЕГН] против В. Р. Н. ЕГН-[ЕГН], Д. С. К. и Р. С. К. по отношение на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м., разгърната застроена площ 104 кв.м. УПИ ХVІ-1446 от кв. 68 по плана на [населено място], район П., [община].
ОСЪЖДА Р. Т. Б. и Л. Г. Б. да платят на В. Р. Н. сумата 855 лв. и на Д. С. К. и Р. С. К. общо сумата 1055 лв., съставляващи деловодни разноски за производството пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|