определение по гр.д.№ 2213 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№443

София, 23.11. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2213 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дитсманн Е. Холдинг“ АД срещу решение № 296 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 4155 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I състав, с което е отменено решение № 2936 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 11255 от 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, I-10 състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от „Е. системен оператор“ ЕАД срещу „Дитсманн Е. Холдинг“ АД иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде следните имоти: имоти с идентификатори ....., ..... и ......, представляващи четвърти, пети и шести етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица] /стар № ...../ и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № ..... от 14.05.2015 г.
Пълномощникът на касатора счита, че решението на въззивния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на посочена от него практика на ВКС /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 45 от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 3343 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 186 от 23.12.2019 г. по т.д.№ 649 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 14 от 07.02.2014 г. по т.д.№ 1130 от 2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 42 от 20.07.2016 г. по т.д.№ 3489 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 304 от 17.10.2018 г. по т.д.№ 2776 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 381 от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 2923 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 97 от 11.06.2019 г. по гр.д.№ 2967 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр.д.№ 2968 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 48 от 12.06.2017 г. по т.д.№ 408 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти ?
2. Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест ?
3. Съставлява ли правилото за конкуренцията на права по чл.113 ЗС установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, която въззивният съд да трябва да приложи служебно в отклонение от принципа за състезателното начало и въпреки ограниченията по чл.269, изр.2 ГПК ?
4. Какво е правното действие на вписването съгласно чл.263и, ал.6 ТЗ във връзка с чл.4, б.“л“ от Правилника за вписванията на удостоверенията за вписване по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ и на решението за преобразуване чрез отделяне по чл.263т, ал.2 ТЗ- оповестително-защитно по чл.113 ЗС или само оповестително ?
Освен това счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по третия и четвъртия поставени въпроси, както и по въпроса:
5. Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред ?
Ответникът по жалбата „Е. системен оператор“ ЕАД не взема становище по нея.
В писмен отговор от 21.07.2020 г. пълномощникът на третото лице-помагач „Н.“ ЕАД оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост върху недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си за отмяна на решението на първоинстанционния съд и за уважаване на предявения от „Е.“ ЕАД ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че тъй като и ищцовото и ответното дружество са получили процесните имотите от един и същ праводател- „Н.“ ЕАД, съгласно чл.113 от Закона за собствеността от значение за разрешаване на възникналия между тях спор за собственост е кое от дружествата е вписало по-рано придобивния си акт в Службата по вписванията. Установено било по делото, че ищцовото дружество е вписало в Службата по вписванията придобивното си основание, съгласно чл.263и, ал.6 ТЗ /удостоверението за преобразуване с отделяне от 2014 г./, а ответното дружество- не е вписало своето придобивно основание /апорта от 2001 г./. Поради това на основание чл.113 ЗС е прието, че в отношенията между ищеца и ответника собственик на имота е ищецът.
Евентуалното възражение на ответното дружество „Дитсманн Е. Холдинг“ АД за придобиване на процесните етажи от сградата по давностно владение в периода от 2001 г. до 2006 г. /като добросъвестен владелец/ и от 2001 г. до 2011 г. /като недобросъвестен владелец/ е прието за неоснователно, тъй като, според съда, ответникът не е бил владелец на етажите през периода от 2001 г. до 2014 г.- през този период той е осъществявал фактическа власт върху имота като собственик, какъвто е бил до 2014 г.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по първия и втория поставени въпроси, тъй като в противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /например решение № 186 от 23.12.2019 г. по т.д.№ 649 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 97 от 11.06.2019 г. по гр.д.№ 2967 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр.д.№ 2968 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ въззивният съд е уважил иска по чл.108 ЗС въз основа на приет от него за установен факт /че придобивното основание на ответното дружество не е било вписано в Службата по вписванията/, без на този факт някоя от страните да се е позовавала пред първата съдебна инстанция, във въззивната жалба или в отговора към нея; без някоя от страните да е правила правен довод във връзка с този факт, както и без съдът да уведоми страните за това, че според него установяването на този факт е необходим за служебното приложение на императивна правна норма, поради което те следва да вземат становище и да ангажират доказателства по него.
Налице е и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по петия поставен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и по който е налице неяснота в закона и липсва съдебна практика.
Поради изложеното касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 296 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 4155 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I състав.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1947 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и седем лева/.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.