О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 30 гр. София, 07.03.2017 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при становището на прокурора от ВКП Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 261 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351, ал.5 от НПК. Образувано е по повод жалби от подсъдимия В. К. и защитника му С. К. срещу разпореждане № 2055 от 01.12.2016г., постановено по ВНОХД № 184/2015г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е върнато допълнение към касационна жалба, изготвено от С. К. За да постанови атакуваното разпореждане, съдията от въззивния съд е приел, че връщането на единствената, подадена в срок касационна жалба от К. е вече проверено от ВКС. Изложил е съображения, че допълнението от К. е изготвено извън срока по чл.319 от НПК, както и извън предоставения на подсъдимия и адв.А. срок за отстраняване пороците на жалбата. Счита, че при хипотезите на чл.94, ал.1 от НПК и чл.24, ал.2 от Закона за адвокатурата, процесуалното представителство не може да се осъществява самостоятелно от защитник по чл.91, ал.2 от НПК. Приема, че към датата на подаване на допълнението, жалбата вече не е съществувала в правния мир, тъй като е била върната. В жалбата на защитника се твърди, че срокът за допълване на жалбата е спазен, тъй като мотивите към присъдата са връчени на 19.09.2016г., а защитникът по чл.91, ал.2 от НПК се ползва със същите процесуални права като упълномощения адвокат. Изтъква, че към момента на депозиране на допълнението – 26.09.2016г., разпореждането за връщане на касационната жалба, изготвено от адв. А., не е било влязло в законна сила, а в определението на ВКС, с което са отхвърлени жалбите срещу него, не е обсъждано подаденото допълнение от защитника К.. Подсъдимият К. счита, че неправилно въззивният съд не е изпратил съобщение за седмодневния срок и на втория му защитник; че е нарушил принципа за равнопоставеност на страните, като е приел немотивирани протести, но не и немотивирани жалби; че предоставеният срок е твърде кратък, с оглед обема на мотивите към присъдата. Становището на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Според него, след като К. не е подала касационна жалба, няма право да подава допълнение към жалби, изходящи от други лица. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателите, материалите по делото и атакувания съдебен акт, намери следното: С присъда № 12/04.05.2016 г., постановена по ВНОХД № 184/2015 г., Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 303/2011г. по отношение на подсъдимия В. К.. По делото той е бил представляван от адв.А. и съпругата му С. К., упълномощена да го защитава на основание чл.91, ал.2 от НПК. На 13.05.2016г. адв. А. е депозирала касационна жалба от името на подзащитния си, в която не е посочила данни, подкрепящи исканинята й, като е изразила готовност да го стори след запознаване с мотивите към присъдата. На 30.08.2016г. чрез адв.Ф., на адв. А. е връчено съобщение за изготвяне на мотивите с указание, че следва в седмодневен срок да приведе жалбата в съответствие с изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК, като при неизпълнение жалбата ще й бъде върната. Съобщения в същия смисъл са изпратени на подсъдимия К., получено на 19.08.2016г. и резервния защитник адв. А., получено на 23.08.2016г. На 14.09.2016г. адв. А. изпратила допълнение към жалбата си, но тъй като седемодневният срок бил изтекъл, съдията-докладчик я върнал на основание чл.351, ал.4, т.1 от НПК. Подсъдимият и защитниците му са атакували разпореждането за връщане, но с определение № 113/26.10.2016г. на ВКС, жалбите им са оставени без уважение. На 26.09.2016г. С. К. е подала допълнение към касационната жалба, изготвена от адв.А.. На 18.11.2016г. това допълнение, заедно с касационните жалби от другите подсъдими и всички материали по делото е постъпило във ВКС. Председателят на Наказателна колегия е отказал образуването на касационно производство и с разпореждане от 25.11.2016г. е върнал делото за произнасяне по така допълнената жалба от името на подсъдимия К.. По този повод е изготвено разпореждането за връщане, чиято законосъобразност е предмет на настоящото дело. Описаното процесуално развитие е коректно пресъздадено в обжалвания съдебен акт. Становището, че при хипотеза на задължителна адвокатска защита пред ВКС защитникът-съпруг, не би могъл да замести защитника-адвокат, в задължението му за отстраняване пороците на жалбата е неправилно. То не може да бъде аргументирано с разпоредбата на чл.94, ал.3 от НПК. Тя задължава съда в определени случаи да осигури на подсъдимия адвокат, поради това, че съществуват обстоятелства, налагащи професионалният капацитет на защитника да бъде гарантиран. Процесуалните права, които получава адвокатът-защитник, не са за сметка на тези, с които разполага защитникът по чл.91, ал.2 от НПК. Основанието и начинът, по който едно лице придобива качеството на страна в процеса, нямат отношение към обема на процесуалните му права. И упълномощения на основание чл.91, ал.2 от НПК роднина, и назначеният от съда на основание чл.94, ал.3 от НПК адвокат са защитници, и като такива разполагат с правата по чл.99, ал.1 от НПК. От друга страна, процесуалният кодекс не забранява и дори предвижда в чл.98, ал.3 и чл.271 ал.3 възможността подсъдимото лице да има повече от един защитник. В този случай, като самостоятелна страна в процеса всеки от тях би могъл да осъществява в пълен обем процесуалните действия, свързани с функцията по защита. Ограничаването на тази възможност, без това да е предвидено в закона е недопустимо, тъй като нарушава правото на защита на подсъдимия. Позоваването на Закона за адвокатурата от страна на съдията от въззивния съд в случая е неуместно, тъй като той регулира упражняването на адвокатската професия и непрофесионалните защитници остават извън персоналния му обхват. При горното, от правна страна се налага изводът, че защитникът К. е разполагала с правото и е била процесуално легитимирана да изготви допълнение към касационната жалба, независимо че последната е изготвена от защитника А.. Въззивният съдия е допуснал пропуск, като не й е изпратил указания с възможност в седмодневен срок да допълни жалбата. Срокът за нея не е започнал да тече от момента, в който е получено уведомлението за адв.А., а от 19.09.2016г., т.е. допълнението е депозирано в срок. Изготвеното от защитника К. допълнение към касационната жалба не е било предмет на КНЧД № 1123/2016г. Пределите на касационната проверка, така както са очертани в разпоредбата на чл.347, ал.1 от НПК, се отнасят до всички актове по чл.346 от НПК, включително и до разпорежданията за връщане, които по своята същност представляват решения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прегражда пътя на наказателното производство. По тази причина, независимо че допълнението към жалбата е било приложено по делото, след като не е било изтъкнато като основание за атакуване на разпореждане № 1605/16.09.2016г., правата на подсъдимия, произтичащи от него, не са били предмет на касационна проверка. С оглед изложеното, ВКС, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба, изготвена от името на подсъдимия К. е допълнена в срок и е годна да инициира проверка на постановената въззивна присъда и по отношение на него. Водим от горното и на основание чл.351, ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане № 2055 от 01.12.2016г., постановено по ВНОХД № 184/2015г. по описа на Варненския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се изпрати на подсъдимия К., на защитниците му и на ВКП. Делото да се изпрати на Варненския апелативен съд за администриране на жалбата на В. П. К.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.