Р Е Ш Е Н И Е №207 София, 14.04. 2011 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1742/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Надежда С. Г. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 17.10.2008 г. на С. градски съд по гр.д. № 4072/2007 г. Молителят Г. твърди, че правото й на участие в съдебния процес било накърнено, защото не е бил надлежно призовавана по делото. Позовава се и на нови доказателства от значение за резултата по спора, а именно – разписка от 18.11.2004 г. и молба от същата дата до съдия изпълнител, подписани от Д. А.. Ответникът по молбата Д. А. е отговорил, че молбата за отмяна е недопустима поради липсата на точно и мотивирано изложение на заявените основания, както и за неоснователност на същата. Поддържа становището и в писмени бележки, депозирани в съдебно заседание. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение намира, че молбата е непрецизно формулирана, но основанията, на които е предявена могат да бъдат определени – чл. 303, т. 5 и т. 1 ГПК, като съдът дължи произнасяне в рамките на заявеното от страната. Налице са и останалите предпоставки за допустимост – молбата е подадена в срок от легитимно лице и спрямо подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. В хипотезата на чл. 303, т. 5 ГПК е дадена защита срещу влязло в сила съдебно решение на страна, която поради нарушаване на съответните правила е била лишен от възможност да участва в делото или е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая, Надежда Г. е призована чрез публикация в Държавен вестник поради наличие на основанията по чл. 50, ал. 1 ГПК от 1951 г. /отм./. Представлявана е от особен представител, назначен от съда – първоначално от адв. Д. Г., а от 30.07.2007г. от Б. З., които са участвали активно в процеса, включително са упражнили и правото на страната да обжалва първоинстанционното решение. В молбата не се поддържа, че Надежда Г. е била представлявана от особен представител в нарушение на съответните правила /самостоятелно основание за отмяна по чл. 303, т. 6 ГПК/. Освен това, видно от данните по делото, налице са били предпоставките за призоваване на ответника по иска Г. чрез Държавен вестник. Тя не се е явила лично, нито е упълномощила процесуален представител, поради което съдът й е назначил особен представител, каквито са изискванията на чл. 16, ал. 5 ГПК от 1951 г. /отм./. В молбата също няма твърдения и доказателства, че към датата на призоваването й чрез Държавен вестник, не са били налице законовите предпоставки за това. Представените от Надежда Г. писмени доказателства – молба и разписка, не са приети от инстанциите по същество по делото, чиято отмяна се иска, но не на нововъзникнали, нито са новооткрити за страната. Тя е разполагала с тях по време на исковия процес. Освен това, тези доказателства са и неотносими към разгледания от съда правен спор. С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Софийски районен съд, Надежда С. Г. е осъдена да заплати на Д. М. А. 1 849,35 щатски долара – законна лихва върху главница от 5394 щатски долара по договор за заем от 10.09.1999 г. Съдът е установил, че Д. М. А. предоставил на Надежда Г. заем в размер на 14 170 щатски долара с падеж 10.12.1999 г. Той е обезпечен с договорна ипотека. В полза на заемодателя има издаден изпълнителен лист за сумата 14 170 щ.д. по реда на чл. 237 ГПК от 1951 г. /отм./, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 4610/2001 г. в СИС при Софийски районен съд. Поради извършени частични плащания от заемодателя, изпълнението е спряно до размера от 8 776 щ.д. с определение от 11.12.2002 г. по ч.гр.д. № 3943/2002 г. СГС. Изпълнението е останало висящо за сумата от 5 394 щ.д. Въззивният съд е постановил своето решение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума, за която изрично е приел, че е извън обхвата на изпълнителния лист по чл. 237 ГПК /отм./ и образуваното по него изпълнително дело. Представените в настоящото производство два документа са разписка, изхождаща от заемодателя Д. А., че е получил от Г. 9122 лв., с което е погасила остатъка от дълга от 14 170 щ.д., както и молба от А. до СИС за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 4610/2001 г. поради горното обстоятелство. Тези документи не касаят лихвата, присъдена с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В заключение, молбата за отмяна на посочените отменителни основания, се явява неоснователна. Д. М. А. е заплатил адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 200 лв., които следва да му бъдат възстановени от молителя Надежда Г.. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата Надежда С. Г. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 17.10.2008 г. на С. градски съд по гр.д. № 4072/2007 г. ОСЪЖДА Надежда С. Г. да заплати на Д. М. А. 200 /двеста/ лв. съдебноделоводни разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: