1 Р Е Ш Е Н И Е № 567 София, 02 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 596/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Г., служебен защитник на подсъдимия Н. Б., срещу въззивно решение № 172 от 21.09.2010г. на Апелативен съд-Пловдив, постановено по внохд № 304/10г. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Адвокат Г., защитник на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа, както досежно основанията, така и във връзка с направените искания. Подсъдимият Н. Б. се присъединява към становището на защитата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 109 от 14.05.2010г., постановена по нохд № 102/10г., ОС-Хасково, е признал подсъдимия Н. А. Б. за виновен в това, че за периода от 29.07.2009г. до 12.08.2009г. в[населено място], при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 441лв., от владението на различни граждани, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б”, вр. чл.26 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия. С решение № 172 от 21.09.2010г., постановено по внохд №304/09г., Пловдивски апелативен съд, е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е неоснователна. В жалбата се сочат две касационни основания, като твърденията за допуснато нарушение на материалния закон се свързват с неправилна оценка на доказателствата, което по съществото си е довод за допуснати процесуални нарушения, касателно оценъчната дейност на съдилищата. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала не само фактологията, приета от първия съд, но и доказателствения анализ. Освен това отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, апелативният съд е дал своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. Действително, въззивната инстанция е следвало да бъде по-задълбочена в оценъчната си дейност, независимо, че изцяло е възприела доказателствения анализ, направен от първия съд. По-същественото е, че при тази деятелност съдилищата не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което не са налице недостатъците, сочени в касационната жалба. Показанията на свидетелите Недев, К. и П. са вярно оценени, както в тяхната взаимна обусловеност, така и в кореспонденцията им с доказателствата, установени с останалите доказателствени средства. Не могат да бъдат приети за основателни и твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда, при оценката на извършените на досъдебното производство разпознавания.Твърди се, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като не е участвал защитник, а защитата е била задължителна.Настоящата инстанция констатира, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила при извършените на досъдебното производство три разпознавания с участието на подс.Б., поради което правилно съдът не ги е изключил от доказателствената съвкупност.На първо място, от протоколите за разпознаване е видно, че към момента на извършване на следствените действия, Б. не е имал качеството на обвиняем, поради което не се е изисквало участие на защитник.На второ място, твърдението на касатора за задължителност на защитата, с оглед на повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4 от НК е невярно, тъй като санкционната част на тази норма предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, поради което не попада в хипотезата на чл.94, ал.1, т.3 от НПК. Следва да се отбележи, че първоинстанционната присъда не е постановена в разрез с разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК. Въззивният съдебен акт е в унисон с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Съдът е обсъдил всички доводи на страните, като аргументацията му изцяло се споделя от настоящата инстанция. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 172 от 21.09.2010г., постановено по внохд № 304/10г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: